Творческото мислене е трудно за децата у нас. Това показва доклад на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като част от проверката за грамотността PISA. Изследването е проведено сред близо 700 хиляди ученици от 81 държави.
Къде е България?
15-годишните ни ученици са с 21 точки при 33 среден резултат за останалите страни и 60 максимален. Задачите на учениците са били с отворени отговори в 4 области. Резултатът – българчетата са по-силни в писменото изразяване. Най-слаби резултати имат в решаването на проблеми.
Къде са пробойните в образователната ни система, ако можем да ги обобщим въобще? Според директора на 51 СУ "Елисавета Багряна" Асен Александров най-притеснителното е, че не сме променили парадигмата на образованието ни, което все още е свързано с възпроизвеждането на данни. „Какво творчество има да преразкажеш някакъв разказ? Държавните формати на изпити трябва коренно да се променят. Когато децата получават всекидневна обратна връзка от учителите си как се справят, постепенно ще се развие това умение. Според мен новата ценност трябва да е ученикът не да даде правилния отговор, а различният - творческият, нестандартният”, твърди Александров.
„Няма кой да разказва на тези деца и те не са поставени в ситуация, в която да слушат – не да четат, не да пишат – да слушат”, отбеляза Паулина Колева, която е преподавател по български език и литература. По думите ѝ работата на учителя вече е сведена единствено до таблици и презентации. Според нея „трябва да го има Благолажа – онзи сладкодумният разказвач, който да поведе детето, то да потъне в онзи свят и като се върне вече да е различно”.
