Появи се партия с име „Величие“, фундамент на която е славната българска история и обещанията, че тъкмо тя ще превърне славното минало в светло бъдеще. Това, разбира се няма да стане и ще се опитам да се обоснова.
Да тръгнем от най-лесния и съвсем свеж пример, който се случва в момента, пред очите на стотици милиони души, включително и пред нашите.
На Европейското първенство по футбол участват отбори от 24 държави. От тях бивши социалистически страни са: Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватска, Албания, Сърбия, Украйна, Грузия. По желание можем да прибавим 50% източногерманско участие. Но и без гедееровското „рамо“ това са почти половината отбори на този специален и популярен форум. Без Сърбия, Украйна и Грузия всички останали от съветския блок са членки на ЕС и НАТО. Трите, които отделих обаче са кандидати за двата блока, а Белград само за ЕС – знаем защо.
Българското величие си събира патина в спомените за 1994 г., „поливани“ от безбройните реклами с Христо Стоичков…
Ще каже някой, че това е само спорт и по него не може да се съди. Може и още как.
Във времето след падането на „желязната завеса“ всички бивши соцстрани тръгнаха по пътя на демокрацията. Едни устремно, други по-колебливо, като Румъния, да речем. Ние уж също. В момента по темпове на икономическо развитие всички те изпреварват България. Включително Албания.
Стандартът на живот у нас е по-нисък от всички тях, като можем да се мерим в момента единствено със Сърбия, но дори това е спорно.
През годините сме имали възможност да гледаме десетки спортни прояви на европейско и световно ниво, които показаха какви съоръжения са построени в бившите ни братовчеди по комунизъм и какви грижи се полагат за младите там. И по този показател сме последни.
Да, българската история има няколко златни страници, които наистина са величави. Но това е било толкова отдавна, че дори историците все още спорят по някои неясни обстоятелства и участници във въпросните периоди.
„Полковника“ от новата партия преди дни описа Дякона като човек, който не е направил кой знае какво, но „веем“ името му, защото е трябвало да си създадем герои. Буквалните дума си: "Васил Левски става национален герой, защото е трябвало да имаме национален герой, да се произведат." Казал още: „Левски се е опитал да направи нещо и ние сега го веем като байрак във всеки кабинет. Преди това изобщо не са го празнували. Кой българин е имал национално самосъзнание преди 145 години да управлява държава. Бащите на нашите възрожденци са били въшльовци“. Цитатите са от участието му в подкаст на Ивелин Николов. Много е възможно той да се отрече от тези думи, да ги определи като външна манипулация и какво ли още не. Такива неща виждаме и чуваме всеки ден.
Важно е друго. Той може да мисли и говори каквото иска, това е без значение, защото самият той е без значение за страната. Еднодневки, които в огледалото се виждат като горди орли, колкото искате. Лошото идва от хора със забавени рефлекси на мозъчната дейност, които се поддават охотно на подобни месии. Краткото обяснение на това явление е, че много малко българи са научени и възпитани да взимат самостоятелни решения на базата на придобита информация и да носят отговорност за тях. Комунистическата идеология, копираща религиозни и окултни модели, деформира съмнението на вярващите до убеждението, че някой друг трябва да мисли вместо тях, да взима решения и да ги налага. Партията и вождът спускат директиви, а трудовите колективи и трудовият човек ги изпълняват с поглед, устремен в бъдещето. Не ви харесва да признаете тези неща, но те са факт. Те ни държат на дъното.
За да имаме все пак някакво самочувствие, същите тези месии ни връщат постоянно към далечното, героично и грандиозно минало. Траките са център на вселената – това вече го знаят и врабчетата у нас. Но никой друг по света. Непрофесионален, но комбинативен археолог, който захлебва от години от властта за „грандиозните“ си проекти, изкопа обикновено старо селище, което също сме готови да обявим за сестра на древна Атина, Рим, египетските пирамиди – но нищо по-малко.
Царете ни са разбивали чужди войски, подчинявали са други народи – факт. Но далеч не всички. Много от тях са подписвали позорни договори и са губели важни битки. При османското нашествие това вече е фатално. Както бе казал преди години Радой Ралин: Прословутото българско гостоприемство в един момент от три достигна пет века. Перефразирам.
Няма да изброявам. Стигаме обаче до един много, много важен момент. Става дума за вазовото „и ний сме дали нещо на света“. И точно това най-големите ни „патриоти“ премълчават или дори отричат. Дали сме азбука и писменост на Русия, която по онова време е била наричана Московия. Светите братя Кирил и Методий отидоха в Крим, откъдето разпръснаха култура и знание по онези варварски доскоро земи. Днес Путин ни се присмива с последната му военна доктрина по този повод и сочи Северна Македония като родина на славянските писмена. Това е позор.
Равен по наглост на твърдението, че без Русия нямало да се освободим от турското робство. Нищо подобно! Над 200 000 българи са загинали във войните между Русия и Османската империя, сражавайки се на страната на армията на руския цар или император. Данните са от руски дипломатически доклади.
В Руско-турската война от 1877-1878 г., която става причина за подписването на Санстефанското споразумение, загиват около 17 000 руснаци, украинци, финландци, поляци и др., които са влизали в състава на руската войска. Година по-рано, по време на Априлското въстание загиват над 30 000 българи – поборници и мирно население.
Извоювали сме си свободата с много кръв и отрязани глави на най-славните и храбри български чеда. И техните родители не са били „въшльовци“, а истински поборници, осъзнали цената на саможертвата – свобода. И Левски не „се е опитал да направи нещо“, а е направил всичко, което да доведе българския устрем и енергия, дух и вяра до осъзнатото чувство за независимост и национално единение. Много трудно е било, но в това е величието. Омаловажаването е опит да изпъкнеш до толкова всепризнат гений, да омърсиш ако не него, защото си една плюнка, поне сянката му.
Ако днес хвалипроцковците в „патриотични сектор“ на политиката бяха възпитаване от родители като онези „въшльовци“ по време на Възраждането, щяхме да сме рамо до рамо с останалите страни в развития цивилизован свят. Слава Богу, че все пак вървим по този път, каквито и препятствия да слагат пред нацията споменатите „величия“.
Ако трябва да сме откровени, въпросните пръкнали се нарциси най-често в плен на шизофренията. Става дума за психично разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции. Заболяването най-често се проявява с халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности. Нерядко производна на това състояние е манията за величие или мегаломанията. Което е патологично състояние, тип самосъзнание и поведение на личността, изразяващо се в крайна степен на преоценка на своята важност, неповторимост, известност, популярност, гениалност и политическо влияние, водещо до всемогъщество. Прибавете към това и параноята и ще имаме някаква обща картина за какви субекти става дума.
Оттам и помпозните, напудрени имена на партии като „Величие“, „Възраждане“ и още поредица от такива в прослава на някаква велика в бъдеще България. Обикновени пациенти, които санитарите не идват да приберат и те вилнеят из живота ни.
По всички признаци на тяхното поведение, освен за налудни персонажи, става дума и за добре планирани сектантски модели.
Ще поговорим за тях в следващите дни.
Следете състоянието и изявите на тези изгрели „слънца“ на българския политически небосклон и ще научите много за психичните разстройства.
Лечението обаче не е само чрез медицината, но и чрез закона. Когато закона постави такива на мястото им, не само те, но и обществото вижда очевидната разлика между автентичното и кича.
Някои комплекси са завинаги.
Огнян Стефанов
