"Името "Александър Невски" е натрапено. Лицемерие. Символ на българското робското раболепие. Това няма нищо общо с православното християнство. Ако Руската православна църква е истинска, сама би инициирала изправянето на една историческа грешка. Проблемът не е в Русия. Проблемът е у нас. Улиците и булевардите в големия център на столицата като Аксаков, Гурко, Дондуков, Руски, Московска и пр. са в същата фалшива симфония. Българската нация и национална държава не са освободили себе си. Няма кой да ни освободи!".
Това каза пред ФрогНюз проф. Георги Фотев.
Проф. Фотев е почетен професор и сенатор на Нов български университет, директор на Центъра за изследване на европейските ценности при НБУ, действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. и министър на науката и висшето образование (1991).Сред основните му трудове са книгите "История на социологията, том 1-2" (1993), "Криза на легитимността" (1999), "Смисъл на политиката" (1999), "Българската меланхолия" (2010), "Сфери на ценностите" (2012), Смисъл и разбиране (2014), "Феноменология на чувствата" (2018).
Ето и цялото интервю:
Още миналата година говорихте за една инициатива, която периодично се появява в общественото пространство, но по-скоро е целенасочено игнорирана - преименуването на патриаршеската катедрала "Александър Невски". Първо, символ на какво е това име?
Човешката тъга е многообразна. Има красива тъга. Има тъга по непостижимото. И други разновидности на тъгата има във феноменологията на чувствата. Вашият въпрос ми навява мрачна тъга. Най-големият храм на Българската православна църква е на име, за което миряните не знаят почти нищо. Не знае и останалия народ от вярващи, но не вцърковени, от православни по произход, от свързани с други вероизповедания.
Вероятно всички знаят, че Александър Невски е руско име. Дотук сме в някаква тъга. Има църковен клир (православно духовенство), което най-вероятно е наясно кой е свети Александър Невски. Няма как всички тези ревностни служители на Българската православна църква от всички поколения да нямат отговор на въпроса кой е Александър Невски и защо най-големият български православен храм носи името на руския светец. В светлината на такива знания нашата тъга става мрачна, много мрачна. Защо името на храма не е на цар Борис I Покръстител? Гробно мълчание. Знаят или не знаят какво означава съборността на нашата православна църква и нейната грижа за идентичността на народа и достойното Отечество. Мрачно, много мрачно.
Трябва да се започне със Синода, с патриарсите и софийските митрополити един след друг и всички други по църковната йерархия до миряните. Именуването на храма било знак на благодарност от българския народ за Освобождението ни от османското иго. Не е това. Името е натрапено. Лицемерие. Символ на българското робското раболепие. Това няма нищо общо с православното християнство. Ако Руската православна църква е истинска, сама би инициирала изправянето на една историческа грешка.
Проблемът не е в Русия. Проблемът е у нас. Улиците и булевардите в големия център на столицата като Аксаков, Гурко, Дондуков, Руски, Московска и пр. са в същата фалшива симфония. Българската нация и национална държава не са освободили себе си. Няма кой да ни освободи! Национална нищета. Имената на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, всички знаят всичките имена. Българите знаят как да прикриват своята религиозна и светска нищета.
Защо според Вас я има тази съпротива в нашето общество срещу скъсването със социалистическото наследство? Видяхме я и при демонтажа на Паметника на Съветската армия, наричан още Монумент на Червената окупационна армия, и при предлагането на демонтаж на Альоша в Пловдив?
Много пъти съм изтъквал най-великото откритие на човечеството. Да, най-великото: Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Върховните човешки добродетели не се подаряват. Всяко човешко същество ги има по рождение. Никой, абсолютно никой не може да ти отнеме достойнството. Един пример. При избор в гранична ситуация (или-или) между живота и достойнството, човек избира достойнството. Животът без достойнство не е човешки. Това не е празен патос, а е страдание. Не очаквам всеки да е герой. Всеки да си направи извода. Родени сте свободни, равни по достойнство и права!
Има я обаче и другата страна - хората, които подкрепяме такива действия като преименуването на патриаршеската катедрала. Носител на какви ценности е тази част от обществото? Чрез борба за скъсване със социалистическото минало, какво всъщност иска да постигне?
Народите са като човеците. Както всеки човек е твой ближен, на това Христос учи простосмъртните, така трябва да гледаме и на народите, като знаем за греховете на хората и народите, които не са едни и същи. Прости истини, но пътя до тях е труден и безкраен.
Руската култура е велика, но руската държава/империя е нещо друго. Ние сме признателни. Има за какво да са признателни и на нас. Въпросът за името на православната катедрала не е израз на непризнателност. Да не се объркват и подменят фундаментални ценности, станали фундаментални за човечеството. Необходим е порядък в имената, за да не е объркан света.
Имахме избори за Европейски парламент. И в учредителните документи на Европейския съюз, и в описанието на политиките днес се говори както в практическо измерение, така и за ценности, за морал, за общовалидни приемания за това какъв свят да градим. С нашия вот на европейските избори българите показахме ли дали разбираме тези общи ценности, морал, виждания?
Нашите национални ценности са европейски, както са европейски националните ценности на Франция, Италия, Германия, Гърция и т.н. Въпросът с функциониращите европейски ценности в националните общества и във формиращото се наднационално европейско общество като единство в многообразието (Мотото на Европейския съюз) не е елементарен. Поначало ценностите пораждат латентни и явни напрежения и конфликти. Вебер уподобява това на вечна война между боговете. Необходимо е европейските ценностите да са във фокуса на националните медии. Нищо подобно. Медиите са доминирани от некомпетентни и несвободни журналисти, квази-анализатори, манипулатори, пропагандисти. Те са гробокопачи на демократичния и цивилизационен избор на България.
В националния вот избрахме партия като "Величие" да участва в законотворчеството. Защо според Вас го направихме?
Потрес. Българското общество върви към пропаст.
Личните ми наблюдения показват, че или сме активни и крайни, или сме пасивни и самоизключващи се от обществения процес. Защо се случва това разкъсване на тъканта на обществото - или сме в тежко противопоставяне, или сме напълно незаинтересовани?
Тежка е повредата на българското национално общество. Политическата криза е много опасна. Ценностната и институционалната кризи се задълбочават. Обезценяването на ценностите завършва с нихилизъм.
Ако влезем в хипотеза, че настоящият ни президент създаде собствена политическа формация, която да оглави, това ще ни раздели ли допълнително?
Държавният глава е или объркан, или не знае какво прави. Неговата безотговорност става умопомрачителна. Присъдата на историята ще бъде безпощадна.
Според Вас има ли път напред, изход от безвремието?
Пред хората и народите винаги има път напред. Зависи само от тях. Това не е проповеднически оптимизъм. В Тертулиан, Вебер, Маркузе, Камю и други светли имена има една мисъл изказана по различен начин, но си мисля, че нейния смисъл е един. Бъдете оптимисти, вярвайте в невъзможното. Невъзможното днес става възможно утре. Но в началото е вярата.
Илияна Маринкова
