"Западът най-сетне престава да шикалкави. Започва война на изтощение спрямо Русия на Путин. Ще реже опашката на руското куче парче след парче, хладнокръвно и упорито. Изтощаването на Русия обаче ще се съпровожда с изтощаване на Украйна. Тя ще получава помощ, която ще помага все за същото – за постепенното изтощаване на Русия. Западът изобщо не влага победата на Украйна като главна цел на своята стратегия. Украйна ще се възроди като Феникс от пепелта на Войната... Но това ще бъде после. А дотогава какво ще се случва с моите приятели от близо 50 години в Харкив?".
Проф. Николай Слатински, Fаcebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
ЗА СТРАТЕГИЯТА НА ЗАПАДА СПРЯМО ВОЙНАТА – С НАДЕЖДА И С БОЛКА.
==========================
Последните дни категорично ме убедиха, че всичко написано от мен неотдавна е абсолютно точно така, следвайки т.нар. „Бръснач на Окам“ - „Не умножавай същностите повече от необходимото“ (Pluralitas non est ponenda sine necessitate).
Т.е. за да е добра една теория, трябва от нея да се премахнат ненужните детайли.
==========================
За няколко дни бях в сърцето на Европа.
Всичко (или почти всичко) там бе футбол. На повърхността на впечатленията сякаш нямаше и помен от Войната, водена на хвърлей разстояние.
В Европа твърде често се създава илюзията, че всичко е както преди.
Та нали Европа някога си бе организирала Олимпиада и то в леговището на Злото, като така бе демонстрирала, че всичко си е както преди. А че нещо се е случвало и съседи и колеги евреи са изчезвали, най-удобно е било просто да не се забелязва. Европа не е най-доброто място за слабонервни хора...
Печален факт е - Европа по принцип обича да се прави, че не вижда очевидното Зло, което протяга черни нокти и точи железни зъби към нея, но затова пък после какви филми, книги, мемориали и концерти създава и провежда в памет на жертвите на същото това Зло!
Все пак трябва да кажа, че в най-последния мой ден в сърцето на Европа, аз видях болезнена следа от Войната – млад мъж с метални протези вместо крака, говорещ на украински...
Няма да коментирам голямата швейцарска говорилня през уикенда. Мога само да си припявам – говори, говори, говори, аз притварям очи и те слушам...
Важното е, че моите приятели в Харкив ми пишат – тези дни е вече малко по-леко, макар още да не е никак лесно!
====
Западът мина през различни лутания и колебания по отношение на войната:
Русия да не загуби...
Украйна да не победи...
Русия да не победи...
Украйна да не загуби...
Това не бяха елементи от стратегия, това бяха импулсивни, първосигнални, объркани и донякъде лицемерни реакции.
Всъщност доскоро нямаше Запад.
-- Имаше САЩ с преднамерено страхлива и намерено колеблива позиция, даваща по една чаена лъжичка на месец помощ за Украйна, с непрекъснато възпираща във военните действия Украйна политика и с крайно негативни сигнали към Европа.
-- И имаше Европа, която внимаваше в картинката - както да демонстрира отчасти своята солидарност с Украйна, така и да не би да се окаже лице в лице с безумната и въоръжена до зъби (в европейските прадстави) Русия - защото чувстваше, че САЩ не само на Тръмп, но и на Байдън няма да се бие за нея, ако се наложи да направи това.
Западът нямаше единна стратегия спрямо Войната, защото нямаше единен Запад. Поради това всичко бе половинчато, непълноценно, шикалкавещо, увъртащо и зиг-заг-ващо, ако може така да се каже.
Западът отказваше и отказва членство на Украйна в западните съюзи и организации, макар че тези западни съюзи и организации са създадени преди всичко за едно – да пазят Запада от кремълския агресор, ако прояви канибалски апетити спрямо Европа.
И потресаващото бе, че всичкото това се правеше по отношение на Украйна, която сама и самотна се биеше срещу проявяващия канибалски апетити спрямо Европа кремълски агресор!
Една и единствена Украйна правеше всичко онова, заради което бяха създадени западните съюзи и организации!!!
====
Но вече може да се каже, че Западът започва да действа като Запад и има набелязваща се, мъчително, като кокиче пробиващо асфалата на студа и мрака, стратегия!
Това е което ме изпълва с надежда и ми причинява болка.
А причината за започналата да се очертава и дори да се прилага стратегия на Запада е... Путин! Поведението на Путин е като онова на хитрата сврака с двата крака.
Какви са грубите стратегически грешки, които позволиха на Запада да се пробуди и да прогледне?
Те са в общи линии четири.
Първата груба стратегическа грешка на Путин е, че той започна да действа едностранно, самостоятелно, индивидуално, самонадеяно, по подобие не други диктатори преди него и особено като Хитлер, но в един силно взаимнозависим, взаимнопреплетен, взаимноинтегриран и взаимновграден свят. Свят, какъвто го нямаше по времето на нацисткото чудовище, но го има във времето на рашисткото чудовище.
Онзи, Хитлеровия свят, бе силно йерархичен; свят, намиращ се под контрола на няколко мощни държави.
Сегашният, Путиновият (по времето на Путин) свят е силно мрежови, в него има множество играчи (àктори) – държави, транснационални компании, трансконтинентални банки, надрегионални и регионални съюзи, неправителствени организации, видни личности и много, много други.
Онзи, другият свят можеше да бъде срутен като обезглавиш или разрушиш част (или повечето) от основните държави-ключови àктори.
Този, сегашният свят при покушение срещу неговите мрежи може да бъде сериозно разклатен, но мрежите имат удивителното свойство за самосинхронизация и самогенериране, за възстановяване на уврежданията, за преплитане и сплитане, за произвеждане на нови връзки; те изработват обща, мрежова идентичност и общи, мрежови интереси, затова макар и да им е нужно време за реакция (което може да се намали при визионерски лидери-политици, но от такива има въпиющ дефицит), реакцията им е неизбежна.
Мрежите рано или късно са в състояние да свържат дори като лилипутите при Гъливер, а понякога далеч по-здраво всеки един бабаит, всяка една мутра в геополитиката, всеки един варварски бандит, всяка държава чудовище. Пример затова е как сякаш проклето и направо кошмарно зависимата от газ и нефт от Русия Европа практически се освободи за 4-5-6 месеца от руската зависимост от газ, и намали в голяма степен зависимостта си от руски нефт, макар и да го купува от препродавачи като Индия, но така или иначе всяко ново звено по веригата намалява печалбите на Русия и задълбочава тенденцията на изолиране на Русия от световната търговия.
Втората груба стратегическа грешка на Путин е, че той, тръгнал по нанадолнището на ескалацията на заплахите, неизбежно - от преки посегателства срещу Украйна, после срещу прилежащата до Русия Европа, сетне срещу централна Европа, накрая срещу Европа като органично цяло - започна да се превръща в страховит риск за самия Запад като Запад!
Докато Путин си играеше на угрози и дрънкания на оръжие срещу части от Европа и даже срещу части от Запада, Западът се отдаваше на хедонизъм и вглеждане в пъпа, на игнориране на системната, структурната, стратегическата и цивилизационната заплаха от държавата-чудовище Русия на Путин.
Но тогава, когато стана ясно, че целта на Путин е именно разрушаването на Запада като Запад, Западът започна да си припомня, че е Запад и че въпросът е или-или – или ще има лидерство на Запада, или няма да има Запад въобще.
Путин настъпи една болезнена мотика, казано по пернишки, и тази мотика го фрасна и ще го фрасва тепърва по ниското му чело. Той хвърли ръкавица на Запада – той, джуджето с ядрени ракети!
Третата груба стратегическа грешка на Путин е, че той живее в измислен свят и вижда само това, което иска да види – някакво имагинерно икономическо и индустриално развитие на Русия в някакъв ирационален паритет на покупателната сила (ППС) – измислен критерий, който може да направи и Сомалия по-просперираща едва ли не от Япония. Този ППС е енергийна напитка за слаботелесни държави, той не се базира на реални измерители, а създава един измислен свят, в който слабите избиват своя комплекс за малоценност.
Путин изобщо няма достоверна представа за обективните процеси и явления в днешния свят. Неговата фикция „Русия“ не само не е четвъртата икономика – тя е икономика, съизмерима с 1/20 от икономиката на Запада. Това са 5% от Западната икономика.
Русия на Путин е икономическо и индустриално гномче спрямо Запада.
Путин вижда светът като симетричен, но светът е твърде и твърде асиметричен и неговата Русия е страна от дребната страна на огромната асиметрия.
Путин е катастрофично неспособен да ускори развитието на Русия, за да намали тази асиметрия, защото:
1. Русия няма нужните качествени човешки ресурси – всичко кадърно и можещо емигрира на Запад, а в Русия от десетилетия не се инвестира в човешкия капитал;
2. Русия няма нужните високи технологии – тя отдавна не произвежда нищо високотехнологично;
3. Русия няма каквито и да било конкурентни предимства за равноправно участие в дележа на световната икономическа, индустриална, технологична и финансова баница (енергийните ресурси само по себе си никого не са направили щастлив и успешен – те, ако не бъдат инвестирани в развитие и жизнен стандарт, в модернизация и демократизация, рано или късно водят до изостаналост, корупция, олигархична система и апокалиптично социално разделение);
4. Русия няма необходимите ценности, на базата на които да изкове значителна международна подкрепа – великоруският шовинизъм, реакционното руско православие, манията за имперско величие, арогантното отношение към другите, особено ако те са успешни или просто различни, скудоумието на дугинизма като „философска“ основа на рашизма – те не могат да изковат никаква по-сериозна подкрепа в нито една част от света, в нито една посока на геополитическия компас.
Четвъртата груба стратегическа грешка на Путин е, че той страда неизлечимо от илюзията, че ще формира под свое водачество световна коалиция на всички, които са срещу лидерството на Запада. Това доведе Русия до евтин суровинен придатък на Китай и Индия и до зле управлявана и безкрайно неефиктивна икономически губерния на пекинския столичен комитет на Китайската комунистическа партия, до китаизация на руската геостратегическа ориентация и до юанизация на руската икономика (за възможната и вече случила се юанизация на руската финансова система писах още преди две години и аз).
Да, другарят Си, новият руски реален владетел, не желае разпадането на Русия (засега). Той се стреми към:
1. Отслабването на Русия;
2. Запазването ѝ като евтин суровинен придатък;
3. Затормозяването на руските индустриални усилия – затова Китай не инвестира в руски индустриални проекти;
4. Засилването на цетробежните тенденции в отдалечените от Москва части на Русия, защото част от тези части са били китайски и докато светът премята през зъбите си тайванската дъвка, Китай мисли експанзионистично (и нарича с китайски имена) именно тези, някога бивши негови части от Русия.
По дължината на 1000 км от границата Русия-Китай има от едната страна 10 милиона руснаци (даже повечето са не-руски россияни) и 1 милиард китайци. Помислете си сами ако някой нададе един ден вопъла към Сибир – Търчете, тамо са суровините!, кой ще спечели в това стремглаво надбягване към тези суровини.
Мога, разбира се, далеч по-съдържателно да се аргументирам спрямо тези 4 груби страгегически грешки на китайския васал Пут Ин. Но това е все пак научно-популярен текст за сравнително масова консумация...
====
Защо най-сетне появилата се и вече прилагана стратегия на Запада именно като Запад спрямо Войната поражда у мен надежда и ми причинява болка?
Надеждата е, защото Западът най-сетне престава да шикалкави, увърта, манкира, симулира стратегия спрямо Войната, а вече има Стратегия?
И тази стратегия е простичко казано следната:
- ТИ, ПУТИН, ИСКАШ ВОЙНА НА ИЗТОЩЕНИЕ? АМИ, ПОЛУЧАВАШ Я!
Западът започва именно война на изтощение спрямо Русия на Путин. И нека видим кой кого в тази Война!
Западът няма закъде да бърза и не може особено да бърка с тази стратегия. Той е 20 пъти по-богат, по-силен, по-развит, по-високотехнологичен от Русия на Путин.
Стратегията на Запада ще е постъпкова, постепенна, постоянна, поставяща Русия в ъгъла и дори извън игралното поле! Тя ще е като болтът, който при всяко ново завъртане ще влиза все по-надълбоко.
Западът ще продължи вече целеносочено да изключва Русия от световните икономически и финансови отношения.
Санкция след санкция – но не въобще, вкупом, на едро, със замах, а там, където най-много боли – пример е изключването на Московската борса от работа с трите най-силни, практически световно конвертируеми валути – доларът, еврото и йената.
Западът ще реже опашката на руското куче парче след парче, хладнокръвно и упорито.
Западът ще перва през ръцете онези държави, които подават на Русия глътки спасителен кислород – като например санкциите срещу дъщерните клонове на руските банки, нацвъкани в Китай с цел заобикаляне на санкциите.
Западът ще си провежда своите футболни първенства и олимпиади, ще създава усещане в своите електорати, че нищо особено не се случва, че всичко си е по старому и както обикновено, но ще затяга клупа около изтъняващия врат на държавата-чудовище на Путин.
Времето е на страната на Запада.
Да, Русия може да се опита и то без успех (защото Китай, Индия и представете си – Пакистан) ще ѝ издърпат здраво ушите и ще я изоставят на произвола на съдбата) – да употреби тактическо ядрено оръжие срещу Украйна, когато бъде разрушен Кримският мост, или когато бъде обградена и системно унищожавана цяла отделна нейна армия, като ѝ се прекъснат средствата за доставка, или когато са системно изваждани завинаги от строя нейните стратегически бомбардировачи, базирани на летища на 1000 километра от украинската граница. Но как да употребиш тактическо ядрено оръжие срещу борсата в Ню Йорк или Лондон, или в Хонг Конг, защото рублата става 1/300 част то долара или еврото?
Това е новата стратегия на Запад. Приблизително така се е разправил с Картаген знаменитият римски държавник и пълководец Квинт Фабий Максим - „Кунктатор“, „Изчакващият“. Той не влизал в пряка и решаваща битка с картагенците, а се стремял към неотклонно и системно изтощаване на тяхната армия, при това водена не от потресаващо недоразумение от типа на Герасимов, а от гений като Ханибал. Удрял техните комуникации и обози, изостанали или отишли прекалено напред малки техни части, постепенно намалявал земите, под тяхна власт, изчаквал, действал търпеливо, докогато противникът се налудува и напълно омаломощи в безсмислени маньоври без никакво стратегическо и тактически значение и докато у него, противника се формира убеждението за пълна незаинтересованост от каквато и да е победа от съпротивляваща се страна (Запада). А щом противникът се самозабрави и реши, че всеки шантаж работи, всеки рекет се оправдава, всяко изнудване се осребрява, тогава удряш там, където най-много боли...
====
А защо новата, най-сетне избистрена и взета на въоръжение стратегия на Запада предизвиква у мен болка?
Защото в тази стратегия няма особено място за Украйна...
Украйна ще получава помощ, която ще помага все за същото – за постепенното изтощаване на Русия.
Западът изобщо не влага победата на Украйна като главна цел на своята стратегия. Войната на Украйна срещу проклетите рашисти е необходима именно за изтощаването на Русия. Тя е инструмент при постигането на тази цел.
Това, че изтощаването на Русия ще се съпровожда с изтощаване на Украйна, че ще бъдат разрушавани украински градове, че ще загиват хиляди и хиляди цивилни и военни украинци, че Украйна ще страда, че кръвта ѝ ще изтича – това е подробност от пейзажа, детайл от стратегията на Запада.
Както се казва, изкуството иска жертви.
Освобождаването на света от проклятието Русия на Путин, от тази държава-чудовище ще се съпровожда с жертви, то иска жертви.
Украйна в случая е изтеглила късата клечка. Тя е част от валутата, с която ще се "купи" отдъхването на на нашия свят от подобно варварско изчадие като Русия на Путин.
Затова пък после златен дъжд ще се излее над Украйна. Не план "Маршал", а план "Супер-Маршал", "Мега-Маршал", "Гига-Маршал" ще възроди Украйна.
Разрушенията в Украйна ще бъдат възстановени. С милиардни компенсации от Запада и с милиардни репарации от Русия Украйна ще излекува ужасните си инфраструктурни разрушения и материалните си рани. А за човешките жертви и за моралните рани на милата и свидна Украйна компенсации няма и не може да има.
Украйна ще се възроди като Феникс от пепелта на Войната...
Но това ще бъде после.
После! Някой ден, някога.
А дотогава какво ще се случва с моите приятели от близо 50 години в Харкив?
Те как ще са докато доброто Бъдеще за Украйна настъпи – ще са ли живи, дали ще са здрави? Та те са мои връстници. А на моята възраст се налагат определени периодични планови или непланови ремонти – това се обади, онова заболù в организма – в тялото и душата. Но за тях тези болки и болести остават и дълго ще остават на заден план. Моите приятели в Харкив не могат и няма къде да си позволят тяхното лечение.
Четири месеца под непрекъснати бомбардировки от рашистите не стигнаха, за да помогне Западът на Харкив за поне някаква противовъздушна отбрана...
Новата стратегия на Запада има макроцел, а какво става с микроживотите на обикновените украинци? С жертвите на бойното поле и под ударените с различни ракети сгради?
Всички те за Запада бяха и си остават съпътстващи тактически загуби (даже не загуби, а щети) при прилагането на Стратегията.
Така е винаги при великата Стратегия, при гранд Стратегията. Обикновените хора са обикновен ресурс при нейното осъществяване.
====
Накрая само няколко думи за унизителната кокоша слепота и отвратителната нравствена нечистота на нашия президент.
Кой е можел да повярва, че той ще деградира до такова безполезно за България, вредно за България, непоносимо за България, грозно за България същество?! Същество толкова сляпо, глухо, нямо и безчувствено по отношение на България!?
Това същество не вижда, не чува, не разбира, не осъзнава каква е новата Стратегия на Запада. И че в тази нова Стратегия на Запада няма и няма и да има място не просто за рашизъм, но и за рашистки нищожества, отрепки, подлоги и предатели.
Западът ще спечели Войната с държавата-чудовище на Путин. И не само ще напише Историята на тази война, както това правят винаги победителите, но и ще осъди нейните подпалвачи юридически, а нейните помагачи – морално.
Съществото, в което деградира това, което имаме като президент е не само опасно за България. То е опасно за самото себе си! Защото ще бъдсе приковано някой ден на позорния стълб на националното презрение. И ще се превърне в нарицателно название – от типа на такива като Поп Кръстю. Даже без значение дали и доколко неговите деяния наистина заслужават този позор и това превръщане в нарицателно за злото и вредното за България и нейната национална сигурност. Дори за самото нейно съществуване като държава. Като България.
