НОВИНИ


Черешова Задушница e, почитаме мъртвите си близки

0 2472 22.06.2024
Черешова Задушница e, почитаме мъртвите си близки

Днес е Черешова задушница. Тя се отбелязва ден преди големия християнски празник Петдесетница. Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.


На този ден Православната църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни. Общата панихида е позната като Черешова задушница. Богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.





В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност. "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост".


Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос.


На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.

 

Задушницата в България се нарича Черешова, защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.

 

-----------------------

 

"...Разградените стари гробища пред черквата са пълни с жени, които безразборно щурат нагоре-надолу, печални и сериозни. Тоя ден е посветен на душите и всеки слива своята скръб в общата скръб на покойниците. Старите изкривени и зеленясали каменни кръстове са украсени с китки от сухи есенни цветя. По обезличените и буренясали гробове са сложени на пъстри месали хляб и колива.





Побелелият поп Серафим с кадилница в ръка бърза от гроб на гроб, чете молитви и поменици и сърдито се кара на жените. След него двамата му малки близнаци носят чувал, който бае Тодор клисарят усърдно пълни с порязаници.


Под схлупения сайвант на черквата са наредени учениците. Пред тях стои префуняла от студ учителка — тънка, дълга и суха мома — и сърдито кряска на немирниците.


Жените разнасят житото с писани божигробски льжици и току викат:


— На — па кажете бог да прости!


Децата подсмърчат, протягат ръце едно през друго и едно през друго викат:


— Бог да прости! Бог да прости!


До зидовете на черквата, зад капчуците, седят, клекнали като кошарища, върху босите си крака бедни сирачета, облечени в широки стари дрехи, простират рьце и с нажалени очи чакат подаяние. До тях гузно стои луд Христо и постоянно прибира скъсаните поли на широкото си палто, през което прозират посинелите му от студ меса.


По-нататък жалко пее сляп просяк" ...

 

Елин Пелин, "Задушница"


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама