Колкото по-висока е външната температура, толкова по-ниска е плътността на въздуха, като съдържанието на кислород в него намалява. Ако един кубичен метър въздух съдържа 1,4 кг кислород при температура -20°C, то при температура +30°C съдържанието на кислород пада до 1,16 кг. В подобни условия не се задъхва само човек, това важи и за двигателя.
Най-отчетливо високата температура на въздуха влияе на старите карбураторни двигатели. Системата за впръскване на гориво при тях не е проектирана да променя параметрите на сместа в автоматичен режим. Ако температурният режим се промени по време на пътуване, например за разходка в планината и обратно в града, тогава двигателят реагира много отчетливо на атмосферните състояния. Колкото по-ниска е плътността на въздухът, т.е. колкото по-високо се изкачвате, толкова по-трудно е за двигателя да „дърпа“, пише DarikNews.
Сега за горивната смес отговаря не карбуратор, а електроника, която променя настройките на впръскването, за да се получи така наречената стехиометрична смес.
В зависимост от температурата на околната среда съотношението на кислорода и бензина в горивната смес също трябва да се промени.
В рамките на обичайните температури от среден диапазон, електронният блок за управление може да регулира идеалния състав, но с настъпването на екстремна топлина над 35°C възникват трудности. Електрониката не може напълно да компенсира загубите при всмукване на кислород. И тъй като за нормалното изгаряне на една част гориво са необходими около 15 части въздух, с намаляване на плътността му кислородът става недостатъчен. При ниски скорости затрудняващият се двигател все още може да поеме необходимото количество кислород от атмосферата. Ако обаче скоростта се повиши до 4000 об./мин, тогава намаляването на кислород се усеща. Блокът за управление на двигателя, "знаейки" за намаляването на кислорода в цилиндрите от данните на температурния сензор и ламбда сондата, също намалява подаването на гориво. В резултат на това усещаме спад в мощността. Ускорението е по-бавно.
Турбо двигателите се държат малко по-добре от атмосферките. Те имат компресор, който увеличава налягането два или повече пъти, а междинният охладител охлажда въздуха, преминаващ през всмукателния колектор, което го прави по-плътен. Въпреки това, при топлина от 35°C, двигателите не успяват да достигнат заводския си капацитет. Ето защо е необходимо по-често да почиствате интеркулера от натрупаните отпадъци, ако шофирате автомобила дълги месеци в горещо време.
Друга причина за нестабилната работа на двигателя през лятото е въздушният филтър. При мръсен стар филтър, който не е сменян повече от година и е минал зимата, е опасно да се кара при високи външни температури. Филтърният елемент изсъхва още повече, прахта от мръсния влиза и замърсява клетките. За щастие мръсният филтър може да се свали и изтръска, ако не се смени.
Освен това в жегата започват проблеми с летливостта на бензина. Горивото се изпарява в резервоара и през нощта отново кондензира по стените му. Възникват скокове на налягането, които при дефектен клапан създават обратно налягане в резервоара и предотвратяват навлизането на гориво в горивната система. Ето защо при по-старите автомобили трябва от време на време да отваряте капачката на резервоара, за да изравните налягането в резервоара. Тогава помпата няма да изпитва повишено натоварване.
