Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново повдигна въпроса за смяна на избирателната система след консултациите при президента Румен Радев, недоволен от това, че сегашната система взима мандати от големите партии и ги дава на малките, което блокирало сглобяването на управляващо мнозинство.
Той даде пример - и не го прави за пръв път - с Гърция, където десетилетия наред действа различен принцип.
Гърция от много години - с едно кратко прекъсване - има избирателна система, която след деня на вота силно наклонява везните в полза на партията, събрала най-много гласове, колкото и да са те. Известна е като полупропорционално представителство или подсилена пропорционална система, пише "Дневник".
Основният момент в нея е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят след като излязат крайните резултати. Дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина. избирателите гласуваха само за 250, а победителите технически получаваха още 50.
Целта е да се формира стабилно мнозинство, даващо на победителя предимство да управлява, дори когато е събрал само една трета от всички места.
Така беше от 1974 г. до 2016 г., когато управляващата крайна левица SYRIZA-ANEL промени избирателния закон. Беше въведена чисто пропорционална система, каквато действа в България, с минимален праг от 3% от валидните гласове за попадане в парламента.
Но имаше важно условие - за да не се окаже, че управляващите пренаписват закона в своя полза, той влиза в сила не на следващите, а на по-следващите избори.
Точно от това се възползва "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 г. върна повечето от елементите на старата система със закон от 2020 г. Отново с условието да влязат в сила на по-следващите избори. Така през май 2023 г. общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до раздробен парламент и партиите не успяха да се договорят за съставяне на правителство. В значителна степен Мицотакис има "заслуга" за това, тъй като популярността на партията му бе достатъчно висока, за да поеме риска да вкара страната веднага в предсрочни избори - но вече по правилата, променени от "Нова демокрация".
Новото, приличащо донякъде на старото, е, че бонусът депутати не е от 50 души, а зависи от преднината на победителя. Който събере поне 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин процент от гласовете над тези 25% се дава по още един депутат. Иначе казано, който събере поне 40%, получава и максималния бонус от 50 депутати.
След определянето на бонуса започва пропорционалното разпределяне на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала поне 40% от гласовете на изборите) или пълният набор от 300, ако никоя не е минала над бонус прага от 25%.
Резултатът е, че "Нова демокрация" получи 40.56% от гласовете, равняващи се на 146 места. С бонуса те станаха 158 - достатъчно над прага за мнозинство от 151 депутати. Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати.
Избирателната активност бе 54% (в страната гласуването е задължително, но никой не налага санкции при неспазването на закона).
Законът на "Нова демокрация" даде право на гърците в чужбина да гласуват, но ако поне две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали данъци в Гърция. Тази група избиратели не може да гласува за конкретни депутати, а само за партийни листи.
