НОВИНИ


Защо Борисов поиска избирателна система като в Гърция?

9 4715 24.06.2024
Защо Борисов поиска избирателна система като в Гърция?
Гърция

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново повдигна въпроса за смяна на избирателната система след консултациите при президента Румен Радев, недоволен от това, че сегашната система взима мандати от големите партии и ги дава на малките, което блокирало сглобяването на управляващо мнозинство.


Той даде пример - и не го прави за пръв път - с Гърция, където десетилетия наред действа различен принцип.


Гърция от много години - с едно кратко прекъсване - има избирателна система, която след деня на вота силно наклонява везните в полза на партията, събрала най-много гласове, колкото и да са те. Известна е като полупропорционално представителство или подсилена пропорционална система, пише "Дневник".


Основният момент в нея е, че част от депутатските места не се подлагат на избор, а се разпределят след като излязат крайните резултати. Дълго време това бяха 50 депутати в 300-местен парламент в Атина. избирателите гласуваха само за 250, а победителите технически получаваха още 50.

 

Целта е да се формира стабилно мнозинство, даващо на победителя предимство да управлява, дори когато е събрал само една трета от всички места.


Така беше от 1974 г. до 2016 г., когато управляващата крайна левица SYRIZA-ANEL промени избирателния закон. Беше въведена чисто пропорционална система, каквато действа в България, с минимален праг от 3% от валидните гласове за попадане в парламента.


Но имаше важно условие - за да не се окаже, че управляващите пренаписват закона в своя полза, той влиза в сила не на следващите, а на по-следващите избори.


Точно от това се възползва "Нова демокрация" на Кириакос Мицотакис и след идването на власт през 2019 г. върна повечето от елементите на старата система със закон от 2020 г. Отново с условието да влязат в сила на по-следващите избори. Така през май 2023 г. общите избори доведоха, както се и очакваше да стане по закона на SYRIZA-ANEL, до раздробен парламент и партиите не успяха да се договорят за съставяне на правителство. В значителна степен Мицотакис има "заслуга" за това, тъй като популярността на партията му бе достатъчно висока, за да поеме риска да вкара страната веднага в предсрочни избори - но вече по правилата, променени от "Нова демокрация".

 


Новото, приличащо донякъде на старото, е, че бонусът депутати не е от 50 души, а зависи от преднината на победителя. Който събере поне 25% от гласовете, може да разчита на още 20 места. За всеки всеки половин процент от гласовете над тези 25% се дава по още един депутат. Иначе казано, който събере поне 40%, получава и максималния бонус от 50 депутати.


След определянето на бонуса започва пропорционалното разпределяне на останалите места. Тези останали места може да са 250 (ако една партия е събрала поне 40% от гласовете на изборите) или пълният набор от 300, ако никоя не е минала над бонус прага от 25%.

 

Резултатът е, че "Нова демокрация" получи 40.56% от гласовете, равняващи се на 146 места. С бонуса те станаха 158 - достатъчно над прага за мнозинство от 151 депутати. Опозиционната СИРИЗА събра 17.83% от гласовете и 47 депутати.

 

Избирателната активност бе 54% (в страната гласуването е задължително, но никой не налага санкции при неспазването на закона).


Законът на "Нова демокрация" даде право на гърците в чужбина да гласуват, но ако поне две от последните 35 години са живели в страната и в годината преди изборите или тази на изборите са плащали данъци в Гърция. Тази група избиратели не може да гласува за конкретни депутати, а само за партийни листи.


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама