Правителство може да се случи само с първия мандат. Отнасям се с голямо уважение към колегите от ИТН и всички останали, но нашите избиратели не искат пак да получат Денков или който и да било друг. Носим си отговорността и ще предложим правителство на малцинството. По този начин ще понесем отговорността си на победители. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пред журналисти след края на консултациите при президента Румен Радев.
Това е най-умното нещо, което Борисов е казвал от доста време насам. Прави впечатление фразата за поемане на отговорност за съставането на кабинет с всички произтичащи от това последствия. А Борисов е старо куче и знаеу че такива ще има и няма да са приятни нито за него, нито за партията му. Но такава е реалността в политиката: възход, триумф, власт, богатство, съблазни, мръсни тайни, преяждане, деградация, пропадане. На пръсти се броят в историята онези, които са проявили воля да спазват границите и да запазят достойнството си – своето и на страната, която представляват. Не познавам човек, който, знаейки грешките си, да признае вината за тях дори пред себе си, е казал Конфуций.
Борисов уточни, че досега три пъти е бил премиер и четвърти мандат ще му дойде в повече, поради което кандидат за министър-председател ще бъде друг представител от ГЕРБ. Но отказа да го назове, защото щели да се изпишат какви ли не неща за него. Очевидно Борисов е добре запознат с технологията как определени медии вършат определени мръсни поръчки. Но нали той ще предложи достоен човек за високия пост, от какво се страхува и го предпазва? Така или иначе въпросният човек ще се сбълска с българската реалност съвсем скоро. А тя е такава в огрпомна степен благодарение на неговия шеф от Банкя.
Правителство на малцинството е термин, който в многопартийна парламентарна система на управление се отнася до кабинет на една или повече партии, които нямат абсолютно мнозинство в парламента. Недостатък на тази система е възможността за чести вотове на недоверие към правителството. Тази ситуация може да бъде преодоляна чрез гъвкави разговори мижду политическите сили и намиране на общ език по важни за страната въпроси.
Правителства на малцинството са най-често срещани в страните от Уестминстърската система: например в Канада, когато никоя партия не получи мнозинство, най-голямата партия по брой места формира правителство на малцинството с парламентарна подкрепа от малки сили.
От 2007 до 2011 г. в Шотландия Шотландската национална партия ръководи правителство на малцинството поради невъзможността да сформира коалиция в парламента. И това правителство свършва много полезни неща.
В Нова Зеландия, въпреки че има коалиции в правителството, има обаче правителство на малцинството, което също се радва на подкрепа в парламента.
През 2017 г. в Германия се формира правителство на малцинството, известно като „Ямайка“. То извърши ключови реформи, но допусна и грешки по отношение на свободния достъп на огромен брой мигранти.
Същата година във Великобритания се сформира правителство на малцинството, начело с Тереза Мей. Просъществува само година.
През 2016 г. Испанската социалистическа партия взе историческо решение да подкрепи правителство на малцинството на консервативната Народна партия начело с Мариано Рахой. В името на важни реформи.
Защо и в България да нямаме правителство на ГЕРБ с широка плаваща подкрепа?
Борисов обаче трябва да е наясно, че номерът няма да мине само с общи приказки и клишета за Шенген, приемане на еврото и досадилите апели за „евроатлантическа ориентация“. Тя е факт, защото сме член на НАТО и ЕС. Освен това въпреки разделителните линии в обществото дори чугунените глави, подкрепящи режима на Путин са наясно, че той е агресор, а Украйна – жертва. Никакви „аргументи“ на кремълската пропаганда не могат да променят този факт.
Борисов и кликата му обаче са длъжни да представят час по-скоро името на премиера, както и конкретна програма, която кабинетът на малцинството ще изпълнява. Точка по точка, със съответни срокове и отговорници. Абсолютно прозрачно, за да се намалят поне мъничко съмненията за корупция, с които обществото свързва словосъчетанието „Борисов и власт“.
Ако са отпуснати 50 милиона за дадена магистрална отсечка – веднага отчет перо по перо: кой е изпълнител, как е избран, къде са вложени средствата, какъв е контролът и какъв е резултатът. Защото ни писна десет години да не знаем кой е отговорен за това тунелите на т.нар. магистрала „Хемус“ да са все в ремонт и там да се случват тапи и злополуки.
Не може също чисто нова детска градина в Пловдив да протече и да е с кошмарни строителни недостатъци и да няма отговорни за това.
Борисов направи първа крачка и аха да се превърне в политически Херкулес, но когато го попитаха за конкретни неща – смелостта му омекна като сладолед на слънце…
Емил Азар
П.П. Ако борисовото изявление за поемане на отговорност не е пореден ПР-ход, нека включи в кабинета изавени и можещи хора и други политически сили. Има такива и в ДПС, и в БСП, ИТН и в останалите партии. Във Великобритания, Франция, Италия и др. това е практика. Успешна при това. Въпрос на умения и диалогичност.
