Нито Западът, нито неговите врагове са готови да се бият. Преди около 30 години измислих израза „постгероична война“, за да призная нов феномен: много рязкото намаляване на толерантността към жертвите във войната. Моята отправна точка беше решението на президента Клинтън от 1993 г. да изостави Сомалия, след като 18 американски войници бяха убити при неуспешна атака. Но всъщност постгероичните нагласи вече се бяха появили - и не само в богатите демокрации.
През 1989 г. Съветският съюз, чиито генерали някога можеха да загубят 15 000 души преди закуска, без да им мигне окото, изостави Афганистан, след като 14 453 от неговите войници бяха убити за почти десетилетие.
Пост-героичният феномен също не е бил тясно свързан със заслугите или липсата на такива на конкретен военен акт. Маргарет Тачър остана будна цяла нощ, пишейки лични писма до семействата на всеки един от 255-те британски мъртви във Фолклендските острови. Но това не успокои нейните критици, които твърдяха, че Великобритания никога не е трябвало да използва сила, дори ако това означаваше, че на Аржентина ще бъде позволено да завладее островите.
Четири десетилетия по-късно е още по-очевидно, че живеем в постгероична епоха, в голяма полза за Запада - поне засега. През 2022 г. Украйна се озова в битка с враг, който можеше да мобилизира редовните си армейски формирования, всяка със своята квота от 18-годишни наборници, и също така да отзове два милиона резервисти. Но Путин не направи нито едно от двете, страхувайки се от яростта на майките на Русия, които дори под ограниченията на съветското управление успешно бяха настояли за изтеглянето от Афганистан.
Но за Киев новите пост-героични правила са само отчасти изгодни и може дори да доведат до окончателното му поражение: тъй като макар да са предотвратили цялостна руска инвазия, те също така сериозно възпрепятстват способността на НАТО да помогне на Украйна.
На хартия НАТО разполага със значителни армии, но когато френският президент Еманюел Макрон призова за изпращане на оръжие и войски в Украйна през февруари, молбата му не беше чута. Наистина италианските министри на отбраната и външните работи направиха всичко възможно, за да заявят публично , че при никакви обстоятелства няма да изпратят нито един войник в Украйна. По подобен начин, въпреки сериозните икономически щети, които пиратите Хуси в Червено море нанесоха на европейските икономики, само ВМС на САЩ и Кралският флот реагираха сериозно – докато на флота на Италия беше позволено да изпрати само един кораб, въпреки понасяйки най-големи щети от отклонението на трафика от Средиземно море. Същото важи и за военновъздушните сили на НАТО: само САЩ и Обединеното кралство са бомбардирали оръжейни складове на хутите в Йемен, докато нито една европейска авиация не е предприела никакви действия, дори френската с база в Джибути в съседство.
Големият въпрос, разбира се, е защо? Защо с по-голямото население от всякога нашата толерантност към жертвите е все по-ниска?
Още през 1994 г. предложих проста теория: войните в историята са водени от „резервни“ мъжки деца. Дори в средата на 20 век средното европейско семейство има няколко деца. В селскостопанските домакинства един мъж може да наследи семейната земя, друг може да се ожени изгодно за жена собственик на земя, а още един може да отиде в Църквата или да отиде на война. Ако не успееше да се върне, на оцелелите можеше да им липсва най-силно, но семейството нямаше да бъде унищожено. Днес обаче, със средната плодовитост на жените в Европа под две и продължава да пада — средната за ЕС е била 1,46 през 2022 г. — няма резервни деца.
Крайният случай тук е Китай с коефициент на раждаемост от 1,1. Президентът Си , по всички признаци е войнствен човек, който обича да заплашва с война срещу Тайван. И все пак, любопитно, през 2020 г. му бяха необходими осем месеца, за да разкрие , че един офицер от PLA и трима войници са загинали по време на боевете на границата на Ладакх на Индия. По време на този период на официално мълчание семействата на четиримата бяха пренастанени и им бяха осигурени социални помощи или по-добра работа; съпругата на офицера, която преподавала пиано в селско училище, била издигната до музикалната консерватория в Сиан, с нова къща към нея. Всеки от четиримата също стана обект на специални медийни кампании, които представят най-младия като кинематографично добре изглеждащ, а офицера като толкова съвестен, че в студения Тибет се събужда преди войниците си, за да приготви бутилки с гореща вода за тях . По-късно имената на четиримата бяха добавени към много магистрални мостове, за да напомнят на всички за тяхната жертва.
Защо са големите актове на възпоменание? Отговорът е демографски. Благодарение на китайската политика за едно дете, наложена през 1980 г. с широкото използване на принудителни аборти, четирите смъртни случая унищожиха осем семейни линии.
Добрата новина тогава е, че поради ниската раждаемост в Китай постгероичният синдром прави малко вероятно Пекин да предприеме действия по своите агресивни заплахи. Като се има предвид най-сложният отговор на режима на четири смъртни случая в битка, как би могъл да се справи с 4000, които може да бъдат загубени за един ден във война за Тайван? Между другото, Иран също страда от криза на раждаемостта; беше само 1,7 при последното измерване , много под коефициента на заместване, като много от ражданията са сред неспокойните малцинства, а не сред персите. Но Техеран намери ефективно лекарство: той въоръжава, обучава и финансира арабски милиции, като същевременно е изключително внимателен с персийската си работна ръка
Що се отнася до Израел, това е единствената страна в света, където дори светски, с университетско образование, професионално заети, омъжени жени имат средно две или повече деца, като религиозните са средно повече от три деца. Този висок коефициент на раждаемост е основната причина, поради която Израел не е пост-героичен и няма да бъде принуден да се откаже от настоящите си военни планове поради бойни жертви. Това е особено важно, защото войната започна толкова зле и защото градските битки станаха толкова смъртоносни, щом тунелите се добавят към обичайните опасности на високите снайперисти и минохвъргачните екипажи.
Непосредствено след жестокостите от 7 октомври повечето израелци бяха много нетърпеливи да се бият, включително всички онези резервисти със семейства, които се върнаха от домовете си в Силиконовата долина или Ню Йорк, за да се присъединят отново към старите си части. Сега обаче този първоначален ентусиазъм е намалял: само новобранците, които току-що са завършили бойното си обучение, са нетърпеливи за действие, докато на мнозина им е писнало от война, която в Газа сега напредва само постепенно. Що се отнася до израелците, които се изправят срещу Хизбула на север, почти ежедневните атаки изглежда ще продължат без край, което води до призиви за по-решителни действия. Но общият брой на израелските военни жертви, колкото и трагична да е всяка смърт за семейството и приятелите, не тежи върху нацията, както би натежал, ако имаше нива на раждаемост на китайски или дори ирански нива.
За останалата част от Запада, междувременно, тези нови пост-героични ограничения повдигат въпрос, пред който никой не желае да се изправи сериозно: защо да поддържаме армии, които никога няма да бъдат помолени да се бият?
Фактът, че толкова много европейски части са служили в Афганистан и Ирак, не доказва абсолютно нищо, защото в повечето случаи техните правителства гарантираха, че няма да бъдат използвани в нападения, ограничени до предпазливи патрули близо до техните силно укрепени бази. (Поне едно правителство на НАТО изпрати разузнавателни агенти, за да се разплатят с местните талибани, за да позволят на патрулите да продължат необезпокоявано.) Що се отнася до европейските войски, служещи в мироопазващите сили на ООН в Ливан (UNIFIL) - създадени, за да гарантират, че Хизбула остава добре далеч от границата на Израел — те се считат за ветерани с опит във войната, когато се върнат в съответните си армии. Но това пренебрегва факта, че UNIFIL дори не се е опитал да задържи Хизбула от границата, поради простата причина, че нито един батальон на UNIFIL не желае да се изправи срещу дори най-малкото проникване на Хизбула.
Резултатът е, че в цяла Европа цели военни институции се спотайват от горе до долу, за да поддържат илюзията, че са способни да се бият, което сега е вярно само в редки случаи, като например със свитите, но все още боеспособни въоръжени сили на Великобритания. Но до известна степен същото може да се каже и за техните противници в Русия и Китай. В нашата сегашна постгероична епоха изчисленията на всички за истинския баланс на силите трябва да бъдат преразгледани.
Проф. Едуард Лутвак,UnHerd
Превод ФрогНюз
