Когато говорим за Италия, не случайно една от думите, които изниква е любов. Не само към атмосферата и колорита на тази страна, вкусната храна, но и към интересните места, които ни карат да се връщаме отново...с любов. А изживяването всеки път е различно. Особено любими са ми областите Пулия и Кампания. Там сякаш градчетата са извадени от приказка и носят толкова много истории, предания и легенди.
Несъмнено сте чували за Помпей. Съвременният град е изключително красив. Аристократични сгради, фонтани, кокетни ресторантчета и кафенета. Но хората не идват тук заради него. А заради останките на древния град Помпей, погребан за една нощ от вулкана Везувий.
Историята на града е кратка, но бляскава. Помпей е бил като курортно градче на някогашните аристократи и богати фамилии. Идвали тук, в своите имения и вили, за да се отдават на развлечения и разгулен живот.
Градът разполага с два театъра, в които са се изнасяли представления или гладиаторски битки, а местата за зрителите били разпределени според положението си в обществото.
Къщите са изключително добре запазени, с изключение на дървенията. Мозайките и изрисуваните стени разказват колко пищен и красив град е бил. Улиците имат тротоари, пешеходни пътеки, дори и отводнителна система, за която днес май можем само да мечтаем.
Но целият този разкош изчезва за една нощ. Вулканът Везувий изригва през 79-та година в продължение на два дни. Погребва града под повече от 6 м дълбок слой пепел, благодарение на която градът е консервиран и запазен до днес. Телата на жертвите са вкаменени в различни пози, чийто отливки могат да се видят и днес.
Разкопките продължават, като учените непрекъснато откриват нови съкровища и информация, за която не са и подозирали. Всичко, намерено в града, може да се види в музея на място.
За да стигнем до другото любопитно място, за което искам да ви разкажа, минаваме през едни от най-красивите райони в Италия – Амалфи, Позитано и Соренто. За тях гледайте видеа в канала на Професия турист в YouTube.
Така неусетно стигаме до друго неповторимо градче. То няма морски панорами, а скали и камък, но е сякаш излязло от приказка – Матера. Само преди 60-70 години наричани това място „срамът на Италия“. Тук живеели в пещерни жилища най-бедното население на страната. Условията били нечовешки. В едно помещение съжителствали хора и животни, без канализация, ток и течаща вода. Властите в Италия решават да вземат мерки – изселват града. Така Матера се превръща в „Мъртвия град“. Но преоткрит от филмови продукции, той се възражда отново, за да стане едно от най-притегателните места в Италия. Оставаме да спим в едно от някогашните скални жилища.
Автор: Адриана Русенова
