Терористичните атаки, извършени вероятно от филиала на "Ислямска държава" (ДАЕШ) "Вилает Кавказ" в Република Дагестан на 23 юни засилиха страховете в руското информационно пространство от нестабилност в Северен Кавказ.
Руски източници, сред които и видни блогъри, свързани с Кремъл, както и руски опозиционни медии, публикуваха съобщения и кадри за двама въоръжени мъже, стрелящи по полицията в Махачкала вечерта на 25 юни.
Министерството на вътрешните работи на Дагестан (МВД) заяви, че полицията е получила сигнали за въоръжен мъж в централната част на Махачкала, но няма регистрирани нарушения на обществения ред в града. Много руски източници уточниха по-късно, че стрелбата е фалшива, а кадрите са от терористичните атаки от 23 юни, а не от вечерта на 25 юни.
Кремъл се опитва да поддържа облика на стабилност и нормалност в отговор на терористичната атака в Дагестан и представя предполагаемото мултиетническо и мултирелигиозно единство на Русия, но засега не успява да успокои обществеността.
Терористичната атака в Crocus City Hall от март 2024 г. в Москва и все по-честите руски антитерористични операции в Северен Кавказ преди това предизвикаха напрежение, изострено от призивите за засилване контрола върху миграцията към Русия и откровена ксенофобия и расизъм.
Кремъл се бори да балансира между руските ултранационалисти, нуждата си от набирането на мигранти за военните си усилия в Украйна и недостига на работна ръка в Русия. Засилените страхове от религиозния екстремизъм допълнително ще усложнят усилията. Руски вътрешен източник твърди, че усилията на Дагестан за генериране на сили са накарали практикуващите в благоприятна за правителството джамия да се обърнат към по-радикална джамия с предполагаеми връзки с уахабитите.
ISW по-рано оцени, че руските усилия за събиране на сили и руската ултранационалистическа реторика отчуждават малцинствените и мюсюлманските общности и пораждат враждебност, от която салафитско-джихадистките групи могат да се възползват.
Терористичните атаки от 23 юни в Дагестан също така накараха ръководителя на Чеченската република Рамзан Кадиров да подсили имиджа си на силен лидер, способен да защити Северен Кавказ от религиозния екстремизъм.
На 25 юни той проведе среща с чеченските правоохранителни органи във връзка с атаките в Дагестан и призова чеченците да бъдат особено бдителни и да не позволяват на близките си да се поддадат на религиозния екстремизъм.
Съобщава се, че Северна Корея ще изпрати военни строителни и инженерни сили за участие в "възстановителни работи" в окупираната Донецка област още през юли 2024 г.
Южнокорейската телевизионна мрежа TV Chosun, цитирайки служител на правителството, съобщи на 21 юни, че Югът очаква това да се случи още през юли 2024 г. и че силите ще помогнат за възстановяването на инфраструктурата в окупира град Донецк.
Съобщава се, че севернокорейските военни управляват 10 инженерни бригади, а TV Chosun изчисли, че Северна Корея може да печели до 115 милиона долара в неуточнена чуждестранна валута всяка година от Русия, ако изпрати три или четири инженерни бригади в окупираната Украйна.
Прессекретарят на Пентагона генерал-майор Пат Райдър заяви на 25 юни, че САЩ наблюдават внимателно това развитие. Той предложи Северна Корея да "постави под въпрос" решението си да изпрати своите сили да бъдат "пушечно месо" в незаконното нахлуване на Русия в Украйна.
Русия и Северна Корея подписаха всеобхватно споразумение за стратегическо партньорство на 19 юни, но руският президент Владимир Путин по-късно се опита да омаловажи възможността севернокорейски войски да служат в Украйна.
ISW отбеляза, че Русия изглежда преследва коалиция от приятелски държави с исторически топли връзки със Съветския съюз, включително Северна Корея и Виетнам, за да формират основата на алтернативен световен ред.
ISW все още не е видял конкретни планове военнослужещи от Северна Корея възнамеряват да участват в бойни операции в Украйна, но пряката инженерна подкрепа може да помогне на руските усилия в окупирана Украйна.
Руският външен министър Сергей Лавров повтори, че Русия не се интересува от никакви преговори, които не водят до украински териториални отстъпки отвъд частите на Украйна, които руските сили вече окупират.
Лавров изнесе реч на международния политически и икономически форум "Примаковски четения" на 26 юни и заяви, че Русия е отворена за диалог с Европа само "въз основа на признаването на териториалните реалности, заложени в руската конституция", като същевременно отхвърли призивите на Запада за войната да приключи с възстановяването на цялата законна суверенна територия на Украйна.
Новият руски министър на отбраната Андрей Белоусов използва първия си телефонен разговор с американския си колега Лойд Остин на 26 юни, за да повтори стандартните руски заплахи, имащи за цел да принудят САЩ да откажат подкрепата си за Украйна като част от по-широката руска кампания за рефлексивен контрол, насочена към вземането на решения на Запада.
Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че Белоусов е подчертал пред Остин "опасността от по-нататъшна ескалация", ако САЩ продължат да доставят оръжия на Украйна. Докато Министерството на отбраната на САЩ (МО) отбелязва, че Остин е подчертал пред Белоусов важността на поддържането на открита комуникация между САЩ и Русия.
Руските официални лица се опитват да използват неясни заплахи за ескалация срещу САЩ и другите партньори на Украйна, за да обезсърчат продължаващата военна подкрепа на Запада за Украйна, а изявленията на Белоусов пред Остин попадат в същата категория като безброй други руски усилия за информационна и дипломатическа принуда.
Предшественикът на Белоусов, бившият министър на отбраната Сергей Шойгу, заплаши по подобен начин френския министър на отбраната Себастиен Лекорню по време на телефонен разговор на 4 април, предупреждавайки, че потенциалното разполагане на френски войски в Украйна ще "създаде проблеми за самата Франция".
По-специално Шойгу призова няколко министри на отбраната на НАТО през октомври 2022 г. да заплашат с ядрена катастрофа, ако членовете на НАТО поддържат подкрепа за Украйна.
Белоусов ще продължи да използва псевдодипломатически ангажименти със своите западни колеги, за да продължи същия разказ в опит да повлияе на вземането на решения на Запада чрез кампанията за рефлексивен контрол на Кремъл. По-специално, Русия все още не е ескалирала военно в отговор на каквото и да е предоставяне на оръжия на Украйна от САЩ или Запада.
Русия и Украйна си размениха по 90 военнопленници при размяна на военнопленници един към един на 25 юни на фона на докладите на ООН (ООН) за продължаващото насилие на Русия над военнопленници. Омбудсманът на Върховната рада на Украйна по правата на човека Дмитро Лубинец заяви на 25 юни, че 90 украински военнопленници са се завърнали в Украйна при 53-та размяна на военнопленници досега по време на войната.
Русия и Иран подписаха меморандум на 26 юни относно доставките на руски газ за Иран след докладвани разногласия между Русия и Китай относно доставките на руски газ. Ръководителят на руската държавна енергийна компания "Газпром" Алексей Миллер подписа меморандума с Националната иранска газова компания в Иран на церемония, на която присъства изпълняващият длъжността ирански президент Мохамад Мохбер.
Милър също се срещна с иранския министър на петрола Джавад Оуджи за изпълнението на новия меморандум и други области на енергийно сътрудничество. Нито Русия, нито Иран предоставиха подробности за новия меморандум, но Газпром и Националната иранска газова компания преговаряха за неуточнени сделки на стойност около 40 милиарда долара към октомври 2023 г.
Посещението на Миллер в Иран и споразумението с Националната иранска газова компания следва скорошен материал във Financial Times (FT), според който Русия и КНР не са съгласни по икономически въпроси, включително газопровода Силата на Сибир 2. В резултат на което Миллер няма да пътува с руския президент Владимир Путин до Пекин през май 2024 г. - вероятно с цел да изтръгне отстъпки от Русия предвид последните икономически борби на Газпром и надмощието на КНР в енергийната сфера.
Повсеместният недостиг на критични ракети за противовъздушна отбрана на Украйна възпрепятства способността на Украйна да защити своята критична инфраструктура срещу руски удари. Изпълнителният директор на частната украинска енергийна компания DTEK Дмитро Сахарук каза за Kyiv Post на 26 юни, че за всяка една ракета прехващач, която Украйна притежава за защита срещу руски удари по енергийната мрежа, Русия има пет до шест ракети, които да изстреля.
Сахарук отбеляза, че ако Русия изстреля 10 ракети по която и да е цел в Украйна, украинските сили ще трябва да отговорят с най-малко 12 ракети за противовъздушна отбрана, за да се защитят адекватно срещу атаката. Сахарук подчерта, че голямата разлика прави невъзможно покриването на енергийните блокове на мрежата, които Украйна е ремонтирала или ремонтира. Руската кампания за въздушни удари срещу украинската енергийна мрежа вече наложи сериозни ограничения върху капацитета за производство на електроенергия на Украйна и руските сили успяха да използват недостига на противовъздушна отбрана, причинен от липсата на системи за противовъздушна отбрана, предоставени от Запада, за да увеличат максимално щетите върху енергийния капацитет на Украйна в течение на 2024 г.
