"Повишаването на интереса към имущественото застраховане в голяма степен се дължи на зачестяващите и все по-разрушителни природни бедствия, идващи в резултат на климатичните промени. Хората все повече си дават сметка, че няма как да разчитат на късмета си, че бедствията са реална заплаха за собствеността и начина им на живот и застраховането е единственият механизъм за финансово възстановяване след бедствия, а и след други рискови събития."
Това заяви пред ФрогНюз генералният секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова.
Вижте цялото интервю:
Г-жо Колчакова, България е държавата в Европа с най-нисък процент застраховани домове, става ясно от проучване на Асоциацията на българските застрахователи. На какво се дължи според Вас този феномен?
Така е, в страните от Централна Европа като Полша, Чехия, Словения, Унгария делът на застраховани домове е над 60-70 процента, в Румъния, Турция, Гърция са около 20 процента, в България този дял е около 10. Видно е, че изоставаме дори в сравнение със съседни на нас държави, със сходна застрахователна култура и традиции и сходно икономическо развитие. В някои от тези държави силен стимул за хората да потърсят застрахователна защита бяха разрушителните природни бедствия, като земетресения, наводнения. У нас непосредствено след природни бедствия се отчита повишаване на интереса към имуществените застраховки, но като правило този тренд е сравнително краткотраен.
В АБЗ изследваме въпроса за ниското застрахователно проникване, за да може да адресираме проблемните области. Установихме, че наред с други причини, върху употребата на застраховки негативно влияят някои устойчиви митове за застраховането от типа „полиците са скъпи“, „държавата ще ми помогне при бедствие“, „застрахователите не плащат“. Всички те не отговарят на действителната ситуация, на реалните факти, и като цяло са свързани с информираността и застрахователната култура. Все пак, има позитивни знаци. Тази година, при поредното провеждане на проучване за нагласите и употребата на застраховки за дома, за първи път отчитаме повишаване дела на лицата със застраховки за дома, повишаване на доверието към застрахователите и повишаване на сумата, която домакинствата са готови да заделят за застраховка на дома си, т.е. търси се по-адекватна, по-добра застрахователна защита. Вероятно за това положително развитие допринася и активната дейност на АБЗ по линия на застрахователната грамотност и потребителска информираност.
Какво най-често застрахова българинът?
На първо място автомобила и то със много по-висок дял от останалите линии на бизнес, след това се замисляме за жилището и на последно място оставяме здравето и живота. В случая не говорим само за задължителната „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Доброволна Автокаско имат около 30-40% от автомобилите, а тя струва в пъти повече от също доброволната застраховка за дома. Вероятно отчитаме риска за автомобилите като по-реален, защото по-често сме потърпевши или ставаме свидетели на пътни инциденти. Но е важно да си дадем сметка, че много по-тежко би било да загубим покрива над главата или здравето си отколкото колата си. През последните години има положителни тенденции – повишава се интересът и към застрахователна защита за дома, за здравето и живота.
Могат ли климатичните промени да повишат нивото на застраховане в България?
Да, ние вече наблюдаваме този процес. Повишаването на интереса към имущественото застраховане в голяма степен се дължи на зачестяващите и все по-разрушителни природни бедствия, идващи в резултат на климатичните промени. Хората все повече си дават сметка, че няма как да разчитат на късмета си, че бедствията са реална заплаха за собствеността и начина им на живот и застраховането е единственият механизъм за финансово възстановяване след бедствия, а и след други рискови събития. Но също трябва да осъзнаем като общество, че климатичните промени са мащабен проблем, който трябва да се адресира на ниво държава. Затова и много страни по света имат или обмислят политики за постигане на максимално използване на механизмите на застраховането за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия. Например, в Гърция, където делът на застраховани имоти също е нисък, държавата наскоро прие закон за отстъпка от общинския данък на домакинствата, които застраховат имотите.
На каква стойност са средните нива на застраховките?
Зависи от вида застраховка, но като цяло застраховките в България са изключително достъпни, особено в сравнение с други европейски държави. Например, при полиците за домашно имущество цените могат да се движат между 60-300 лв. на година в зависимост от вида имот, избраното застрахователно покритие и суми и някои други условия. Но цената на застраховката не трябва да е водещ фактор при избор. По правило най-евтините полици предлагат и най-ниска степен на защита. Затова при избор на полица е важно да изходим от личната ни ситуация и потребности, да проверим по дадената оферта какви рискове са покрити, за каква сума се застраховаме, има ли допълнителни условия.
Във връзка с настоящия пожароопасен сезон и риска от градушки какви са Вашите наблюдения – земеделските стопани застраховат ли реколтата си?
Значително по-нисък е делът на застрахованите земеделски площи у нас в сравнение със страните от Европейския съюз. По някои оценки едва около 20 процента от обработваемите площи у нас са застраховани, въпреки че премиите са субсидирани с европейски средства. От тази година ДФ "Земеделие" дотира 50-70 процента от премията в зависимост от културите. Но е практика да остават неусвоени средства, които връщаме обратно в европейския бюджет. Доколко се използва механизмът на земеделското застраховане зависи и от вида производител. Средните производители, тези, които отглеждат продукция с по-висока стойност, са групата, която най-често ползва застрахователна защита. Все пак и по линия на земеделските застраховки се отчита ръст, макар и с бавни темпове.
Интервю на Георги Камарашев
