На 29 юни Православната църква почита едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, ученици на Христос. Именници на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен и Камена.
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него.
В двора на първосвещеника, обхванат от малодушие, Петър три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял".
След Възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.
Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Той обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.
В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се отговява с младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи, обикновено през първата половина на деня. В някои райони на Петровден се правят сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.
В църквата се носят ябълки-петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника, след което се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семейства, в които има починало дете.
Според народните поверия св. Петър е добродушен старец, облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за Рая при подялбата на света между светците.
В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца, досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволявал да си откъснат плод от райското дърво. Майките обаче не бивало да отхапват от тях.
Обредите и ритуалите, които са се запазили и до днес, се извършват за предпазване от пожари, градушки и гръмотевици. И докато св. Петър позволявал на земеделците да работят на полето, св. Павел не разрешавал да се извършва никаква земеделска дейност и бил готов да изпрати огън от небето, за да накаже всеки, дръзнал да наруши категоричната му забрана. Затова на Павловден, за да не пламнат снопите, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб. С други думи, светецът олицетворявал злото стихийно начало.
-
