191 от настоящите и бивши посланици , генерални консули и заместник-шефове на дипломатически мисии на България, са агенти на ДС. Това стана ясно след проверката на 462 висши служби в България.
От проверените лица, трима не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Представеният от Комисията списък по-скоро повдига въпроса кой от настоящите дипломатически представители на България по света не е бил сътрудник на ДС.
Сред действащите посланици, които са били агенти, са тези в Сараево и Атина Андрей Трънски и Андрей Караславов. Преди да замине за Гърция Караславов е началник на кабинета на президента Георги Първанов. Към тях се присъединява и дипломатическият ни представител в Зимбабве – Атанас Будев, който преди това оглавяваше мисията в Буенос Айрес.
Сред агентите на ДС е и Атанас Младенов с псевдоним Вихър, който е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Италианската Република, акредитиран и в Малта, и Република Сан Марино. Под имената Аспарух и Добромир пък е сътрудничил на службите настоящият ни посланик в Косово (преди това в Албания) – Боби Бобев. Предшественикът на Бобев в Прищина, който в момента оглавява мисията в Анкара – Красимир Тулечки, също е сътрудничел на службите.
Сътрудник на ДС е посланикът ни в Румъния от 2009 г. насам Валентин Радомирски, който преди това е външнополитически съветник на Сергей Станишев. Към почти безкрайния списък могат да бъдат добавени посланиците в Пекин – Георги Пейчинов, в Хага – Златин Тръпков, в Кайро – Иван Гайтанджиев, в Пном Пен – Иван Петков, във Вилнюс – Иван Данчев, в Лисабон – Иван Иванов, в Мадрид – Иван Христов, в Берлин – Иво Петров, в Каракас – Венцислав Иванов, постоянният представител на България към ООН в Женева – Ганчо Ганев, в Кувейт – Илко Шивачев, в Албания – Теодор Русинов, в Армения – Тодор Стайков.
Компания им правят дипломатическите ни представители в Монголия – Краснодар Колев, в Япония – Любомир Тодоров, в Словакия – Начко Пехливанов, в Катар – Николай Иванов, в Естония – Петьо Петев, в Москва – Пламен Грозданов, постоянният ни представител в Ню Йорк – Райко Райчев, в Южна Африка – Станимир Съботиновски.
Сътрудник на службите е бил и посланикът ни в Лондон, който беше зам.-министър на външните работи в правителството на тройната коалиция – Любомир Кючюков. Агентурно минало има и бившият говорител на МВнР Драговест Горанов с псевдоним Гошо.
Агенти са и генералните ни консули в Чикаго, Одрин и Истанбул – Валентин Дончев, Вълчо Марков и Евгени Генев, както и временно управляващият генералното ни консулство в Битоля – Илиян Караманов. Александър Савов, бивш посланик в Сеул, който сега е национален представител на България в ЮНЕСКО, също фигурира в списъка. През 1984 г. Савов е назначен за разузнавач и изпратен на 10 месечна школа в КГБ-СССР.
Явно по традиция България изпраща сътрудници на ДС във Ватикана. Агенти са и предишният, и настоящият посланик – Валентин Божилов и Никола Калудов.
В публикувания от Комисията по досиетата списък с агентите сред дипломатите се появяват и интересни лица от старите ленти, повечето от които не са изненада. Сред тях са Петър Междуречки – бивш кмет на София и последният ни посланик в ГДР и първи във ФРГ. Там е бившият ни посланик в Португалия Альоша Неделчев, чиято секретарка в началото на дипломатическата си кариера е била добилата по-късно скандална слава Лила Георгиева – понастоящем консул в Чикаго.
Бившият ни посланик в Кувейт Ангел Манчев е секретен сътрудник Тенев. Сред агентите не липсват и представители на академичните среди. Освен Боби Бобев, който е научен сътрудник в Института по балканистика, под скромния псевдоним Николов агент е бил и проф. Богдан Богданов, който беше посланик в Атина от 1991 до 1993 г. Агент Симеонов пък е проф. Стоян Дечев – бивш вицепрезидент на “Мултигруп”, бивш посланик в Хелзинки и настоящ ректор на Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии.
ДС е бил и Атанас Самсарев – бивш посланик в Сирия, съветник на бившия премиер Жан Виденов. Той беше уличен като един от участниците в „петролната афера“ в Ирак. Самсарев е съдружник с друг експосланик (в Либия) Венцислав Кънев.
Като сътрудниците на структурите на бившата ДС в Турция в справката, публикувана на интернет страницата на комисията, са посочени:
Бранимир Младенов - Генерален консул в Истанбул от 19.10.1998 г. до 15.10.2003 г.
Извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 24.04.2006 г. до 31.12.2009 г. Бил е щатен служител на РУ – ГЩ.
Евгени Генев. Генерален консул в Истанбул от 15.12.2008 г. Бил е щатен служител на ДС – ПГУ. Със заповед № 635/ 22.08.1983 г. е назначен за разузнавач; със заповед № 403/ 21.05.1986 г. е изпратен на 10 месечна школа в КГБ-СССР; със заповед № 697/ 01.09.1989 г. е преназначен за ст. разузнавач.
Кирил Момчилов. Генерален консул в Одрин от 26.05.1990 г. до 01.10.1991 г.
Генерален консул в Истанбул от 11.09.1993 г. до 02.10.1998 г. Сътрудничил на ДС, ВКР-2 армия-1 в качеството си на доверителна връзка; агент с псевдоним Петров. Снет е от действащ оперативен отчет през 1966 г. Вербуван е от о. р. Добри Стоянов Недков и ръководен от същия офицер, както и от полк. Благо Благоев Бръмбаров; подп. Запрян Колудов. Бил е и щатен служител на РУ – ГЩ.
Петър Воденски. Генерален консул в Истанбул от 04.11.1990 г. до 07.06.1991 г. Извънреден и пълномощен посланик в Кишинев от 31.08.1995 г. до 31.12.1999 г. Извънреден и пълномощен посланик в Никозия от 04.10.2005 г. до 31.07.2009 г. Сътрудничил на РУ – ГЩ в качеството си на сътрудник с псевдоним Велинов. Няма данни кога е снет от действащ оперативен отчет.
Руско Георгиев. Генерален консул в Истанбул от 16.10.2003 г. до 30.11.2006 г. Сътрудничил на ДС – ПГУ в качеството си на щатен служител. Със заповед № 580/ 29.07.1985 г. е изпратен на 10 месечна школа в КГБ-СССР; със заповед № 570/ 01.08.1988 г. е назначен за ст. разузнавач.
Още през лятото Министерство на външните работи обяви, че готви промяна в Закона за дипломатическата служба, който би трябвало да бъде внесен в Народното събрание всеки момент. През юни на въпрос дали готвените промените ще включват и изискването дипломатите да нямат минало в специалните служби на комунистическия режим, говорителят на МВнР Весела Чернева посочи, че това е въпрос, който е в компетенциите на парламента. “Ние можем в рамките на това законодателство, с което работим, да променяме механизми, но за да променим философията трябва инициативата на Народното събрание”, подчерта тя.
Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия бе приет през декември 2006 г. Законът обаче няма лустрационен характер, а смисълът на неговото приложение е морален.
От Външно все още не са излезли с официална позиция по отношение на оповестените днес данни. Най-вероятно министър Николай Младенов, който в момента е на работно посещение в Брюксел, ще коментира въпроса на утрешното редовно заседание на Министерския съвет.
“Дипломацията е един вид разузнаване, дипломатите трябва да създават контакти, да събират информация. Въз основа на тяхната информация се формира външната политика на една страна към друга. В този смисъл, изхождайки от интересите на България, мисля, че не е в интерес на страната”. Така бившият зам.-министър на външните работи Феим Чаушев коментира оповестяването на имената на дипломатите, които са били свързани с ДС. Той обясни, че дипломатът трябва да създава необходимите контакти и връзки и може би в това отношение неговата дейност ще се усложни и той няма да бъде толкова полезен.
В София много държави имат посолства и в тези дипломатически представителства работят хора, които са дипломати от съответните страни и те са свързани с техните служби, те им предоставят необходимата информация, добави Чаушев. “Затова ви казвам, че дипломацията е вид разузнаване, не можеш да имаш истинска дипломатическа дейност без да имаш необходимите контакти и обективна информация. Всеки знае, че всеки дипломат постоянно трябва да бъде в контакт със службите на съответната страна”, заключи той.
