"Не знам дали миряните се разделихме по отношение на избора на нов патриарх. В църквата ни започнаха да се образуват партии. Самата ни църква започна да прилича на партия. Това беше внесено в нея от хора, които са сравнително отскоро. Тези хора имат откровено русофилски и пропутински възгледи. Въпросните хора ни тласнаха към някакви апокалиптични подбуди."
Това мнение изрази в ефира на предаването "Лице в лице" по bTV бележитият ни философ, богослов и културолог проф. Калин Янакиев.
"Ние сме православни християни и поради тази причина бих искал да инвестирам някакво доверие към новия патриарх. Даниил е 16 г. по-млад от мен. Бих си позволил да му кажа нещо много важно - би трябвало да върне църквата на църквата. Да употреби отеческо усилие - да накара да млъкнат онези, които я политизират. Той би трябвало да носи отговорност за това, че в църквата ние не сме, за да очакваме страшния Апокалипсис и да взимаме страната на Русия и САЩ, а за да се спасяваме. Бих искал да кажа на новия патриарх, че трябва да върне малко пасхалната радост. Християнството е религия на спасението и на възкресението, а не на апокалиптичната тревога", категоричен бе ученият.
Богословът бе категоричен, че новият патриарх би следвало да покаже ясно на обществото кое е доброто и кое е злото.
"Не можем да взимаме страната на онези, които убиват. Най-вече обаче трябва да прекрати това, което последва след кончината на Неофит - разделянето на партии вътре в самия Св. Синод. В Синода изглежда господства една партия. Даниил трябва на всяка цена да внесе някакво спокойствие и да редуцира партийните различия", посочи още изследователят.
Проф. Янакиев алармира, че Българската православна църква в момента е дълбинно заплашена от разкол.
"Разкол, който може да се поради от едно мнозинство в Синода, което е настроено еди как си, и българският патриарх, който е пръв сред равни по дефиниция. Аз бях много потиснат от това, че в църковните среди бе инфилтрирана някаква апокалиптична и катастрофична визия. Православието не може да се превръща от религия на пасхалната радост в религия на страха. Младите генерации трябва да бъдат привличани в църквата, а те не могат да бъдат привлечени с параноични теории. И най-накрая - църквата решително трябва да се отдели от държавата. Църквата ни би трябвало най-сетне да се прибере вътре в душите на хората, а това означава - връщане в храмовете, а не по площадите. Онези, които истински отиват в църквата, отиват там, защото вярват в Бога. А тези, които обичат светските парлами, всъщност прилепят православието към национализма си", изтъкна философът.
