Теодор Рузвелт е казал: „Когато се вземе решение, най-доброто нещо, което трябва да направите, е да вземете правилното решение. Неприятно е, когато вземете грешно решение, но все пак можете да се поправите. Най-лошото е да не вземете никакво решение - това е провал.
Когато става въпрос за вземане на решения, повечето хора се страхуват да не направят грешен ход.
В резултат на това седят и се надяват, че правилното решение ще дойде естествено с времето. Или някой друг ще го вземе вместо тях. Това винаги води до разочарования.
Ако си истински лидер, няма да се страхуваш да вземеш важни решения, казва психологът Елиът Джафа. Вземането на рашение върви ръка за ръка с поемането на отговорност, допълва учениаят.
Е, дошло е време за лидерски решения. Българите не се радваме на изобилие в това отношение, но моментът е критичен и имаме нужда от смел ход.
Крайно време е поне временно неудачните политически експерименти да спрат. Не е нужно човек да е Цицерон, за да осъзнае, че държавата и всички в нея са на кръстопът. И че е нужно управление, както е казал римският мъдрец, което да „успокои духовете и да даде възможност на Рим да бъде Рим“. Време е България да бъде България, а не всички епитети, с които я венчаем през последните години. Често заслужено.
Само преди дни получихме болезнен тласък от избора на проруски патриарх на Българската православна църква. Който не вярва, да прочете възторжените трели, леещи се от путински олигарси и медии в чест на „правилния“ избор на Даниил, който щял да върне по-малката сестра – БПЦ – в прегръдките на РПЦ, командвана от полк. Гундяев, известен още като руски патриарх, прочул се като офицер от КГБ и с контрабанда на уиски и цигари…
Прибавете към това все по-категоричното заставане на президента Румен Радев на страната на агресора Путин, нахлул в независима Украйна. Последното „прозрение“ на държавния ни глава е, че украинците били храбри, но нямало как да победят непобедимата руска армия.
В Европа текат процеси, които не дават поводи за шампанско и ведро настроение. Във Франция нещата са повече от сложни. Дори футболната звезда Мбапе заяви, че се задава голяма опасност от крайно десни формации и това застрашава свободите и демократичните основи във Франция.
Във Великобритания също назряват процеси, които не се връзват с понятието оптимизъм.
В Северна Македония политици се опитват да унижават страната ни и да пренебрегват вече подписани договори.
Светът, Европа и Балканите произвеждат тревожни сигнали. В такава ситуация оцеляват онези държави, които вземат трудни, но важни решения. Обмисленият риск в такива моменти е знак за решителност и кураж.
За премиер е предложен Росен Желязков, човек, който притежава качества, знания и възпитание, които бяха дефицит у немалко негови предшественици. Да, за министри виждаме стари партийни кадри от ГЕРБ, които са част от модел, който трябва да бъде променен. Но моментът е такъв, че трябва да има работещо редовно правителство, в работата на което Желязков да наложи нови правила. Също да обяви ясно приоритетите, по които ще работи. От своя страна обществото трябва да упражнява граждански натиск това да бъде изпълнено. Няма да е лесно, защото досега все не се е случвало, но нека се направи първата крачка.
Искаме прозрачност и отчет. Желязков и министрите няма да се справят с корупцията, но са длъжни да спазват законите, а това само по себе си е нещо добро.
Наистина сме на кръстопът. Не сме известни като нация, която осъзнава и отстоява успешно своите интереси в цели периоди от историята си, но наистина имаме шанс да не завием на Изток, към т.нар. „русский мир“ на Путин. Това ще ни върне десетилетия назад. Живот в миналото е предателство към новите поколения. Не ни трябва „здрава ръка“, а върховенство на закона и работещи институции. Демокрация, макар и с недостатъци, а не диктатура.
Вече сме поели по път, заедно с други страни и народи от НАТО и ЕС. Отклонението ще ни погуби. Да помислим за децата и внуците си. Те заслужават друг живот – живот в цивилизован и гостоприемен свят.
България е част от този свят и това трябва да остане така.
Емилия Вълчева
