Киър Стармър, адвокат по правата на човека от малък град в Южна Англия, е на път да стане министър-председател на Обединеното кралство. Неговата победа на 4 юли беше съкрушителна. Въпреки това Великобритания почти не знае кой е той.
Стармър е политик само от девет години и откакто през 2020 г. бе коронясан за лидер на британските лейбъристи, изведе партията си от най-тежкото изборно поражение от почти един век насам и я превърна в доминираща сила в британската политика.
Нещо повече, успехът му - точно когато западните съюзници флиртуват с популизма - го поставя моментално като един от най-изявените лидери на центъра в света. В края на годината това може да се окаже самотно място.
Малцина смятаха, че подобна трансформация е възможна. Враговете му я наричат късмет: казват, че той се е възползвал от бедствието на торите (което е така) и е победител по подразбиране. Истината е по-любопитна и впечатляваща.
На 61 години Стармър има дълга биография. Баща му е бил мълчалив, авторитарен производител на инструменти. (Стармър ни напомня за професията на баща си толкова често, че политическата класа, а понякога и избирателите, му се подиграват за това). Майка му е била медицинска сестра с изтощителното здравословно състояние на болестта на Стийл. Кръщават го на Киър Харди, първия лидер на Лейбъристката партия.
Той се справя отлично в училище. Свири на флейта и футбол - един деликатен, друг див - и става адвокат. Братята и сестрите му го наричат "Супербой".
Бил е социалист, преминал в мека левица, а когато през 2019 г. лидерът на лейбъристите с твърда левица Джереми Корбин падна, Стармър се кандидатира за лидер на партията с безсрамно лява платформа, като даде 10 обещания, за да се хареса на предшественика си. След като дойде на власт, той се отказа от всички тях, с изключение на последната - да осигури ефективна опозиция. Корбиновците и антисемитите бяха изчистени от партията.
Сега Стармър казва, че Covid-19, Украйна и състоянието на публичните финанси му забраняват да продължи с първоначалната си платформа.
"Вече девет дълги години съм в опозиция", каза ми Стармър през януари. "Това не променя живота. Трябваше да завладеем Лейбъристката партия и буквално да я обърнем наопаки. Загубихме пътя си до 2019 г. като партия, изгубихме пътя си, изгубихме ориентирите си". Чувствал ли е това по онова време? "Да", каза той и бързо продължи напред.
Стармър изгони Корбин от партията, макар че ако тайно го е ненавиждал - Стармър има съпруга полуеврейка, а антисемитизмът процъфтяваше в лейбъристите при неговия предшественик - той никога не го е казвал.
Стармър би могъл да бъде чудесен реформиращ лейбъристки министър-председател. Или може да бъде, както го наричат отявлените му врагове, тори в червено, който следва плановете на торите за разходи и само си играе по ръба. Или пък може да бъде повален от болната икономика, и то бързо: той няма фракция в лейбъристите и ако се провали, няма приятели.
Таня Голд, Politico. Преводът със съкращения е на ФрогНюз.
