"Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове" е последната книга на доц.Искра Баева, преподавател по Световна история в СУ ”Св.Климент Охридски”. Тя бе представена на 13 декември, в присъствието на учени, съмишленици,приятели и журналисти.
Научните търсения на доц. Баева, които на практика са насочени към много и различни проблеми от новата и най-нова история на България, Балканите и света, този пък са фокусирани върху някои от най-важните и/или повратни моменти от историята на Източна Европа през ХХ в. Става дума за развитието на избрани страни от региона, но и за геополитическото понятие `Източна Европа`, което претърпява дълга еволюция през изпълнения с големи събития ХХ в.
“Тази книга е рожба на моите дългогодишни изследования върху историята на Източна Европа, всъщност още от времето, когато събирах материали за дисертацията си в полските архиви, казва пред “Фрогнюз” доц. Баева. “Но Полша, която е моята “първа любов”, се оказа само началото на любопитството ми, насочено към отговор на въпроса: Защо ние, на Балканите, реагираме по-различно от гражданите на централноевропейските страни на историческите предизвикателства, с които често сме се сблъсквали през ХХ в. И намерих отговора в историческите традиции и в много по-отдавнашните кълнове на гражданското съзнание там. Но това са обективни дадености – Балканите дълго време са били част от Османската империя, докато Централна Европа – от Хабсбургската и Руската империя или Прусия”, коментира ученият.
Научното изследване на Искра Баева е организирано около няколко проблемни кръга. Първият е свързан с начина и историческите обстоятелства, при които се ражда понятието за `Източна Европа`, промените в неговото съдържание и еволюцията му до наши дни. Втората част на изследването е посветена на историята на “най-европейската” държава от региона – Чехословакия, която въпреки тази нейна характеристика, не й спестява двукратното разпадане през ХХ в. В третата част на книгата се дискутират знакови събития от историята на “най-бунтовната” източно/централно европейска страна – Полша. В последния проблемен кръг ударението е поставено върху онези проблеми на Източна Европа, които засягат съвременните българи. Въпросите, които се поставят, са как изглежда България в региона, каква е ролята й в международните отношения, как се вписваме ние, българите, в проблемите на ХХ в. и как се справяме с предизвикателствата на ХХІ в.
Всички тези проблеми минават разбира се през ситото на големите конфликти в Източна Европа през ХХ век, които са и в центъра на изследоването й. “Развитието на Източна Европа през ХХ в. е изпълнена с конфликти. Най-сериозните, в които е вевлечена тази част от Европа и които определено са повратни в историята и съдбата не само на източноевропейците, са Първата и Втората световна война, борбата между водещите идеологии – тази на капитализма (либерализма) и комунизма (социализма) в следвоенния период, трудното разделяне с осигуреното, но ограничено битие до 1989 г., стремежът за приобщаване към развития свят, олицетворяван за региона от Европейския съюз и САЩ”, обяснява доц. Баева.
Вторият акцент на изследването и едно от най-големите предизвикателства пред учения са митовете, които неизбежно съпътстват историята на всяка една страна, на всеки един народ, във всички периоди от неговото съществуване. “Митовете могат да бъдат големи и малки, стари и нови”, казва доц.Баева. “Най-интересното е, че има трайни митове, базирани върху големите религиозни и военни противопоставяния през средновековието”, обяснява авторката на книгата. През ХХ в. обаче се раждат митове, следващи политическия императив, които след неминуемите политически промени бързо изгасват, но само за да бъдат заменени с нови. Мит е трайната обвързаност на Източна Европа с Русия (както се уверихме през последните две десетилетия); мит е вярата в толерантността на централноевропейците в противовес на ксенофобията на балканците; мит е постоянната съпротива срещу съветското влияние в региона; мит е героичната история на извършителите на прехода в Източна Европа – всъщност се оказва, че никой не ги заплашва; мит са и двете идеи – че източноевропейците са десни в своите убеждения или че са леви; мит е, че Източна Европа е единен регион, който се развива по еднакъв начин.
Накратко казано, Източна Европа, която е по-скоро геополитическо и затова променящо се понятие, все повече се измества на изток. Така постепено бившите социалистически страни от Централна Европа и Балканите излизат от понятието “Източна Европа” и с присъединяването си към ЕС вече олицетворяват Западна Европа. Но като всеки друг европейски регион, те имат бурна и разнообразна история, с много противопоставяния, но и способност да се обединят от някаква привлекателна цел,” смята авторката на книгата.
