Инфлацията в Европа леко намалява, но банковите институции като Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският банков орган (ЕОБ) остават предпазливи. Потребителите на целия континент трябва да отделят повече пари за услуги и стоки. Това съобщи Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции.
Инфлацията се ускори бързо, след като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна в началото на 2022 г. По-специално цените на енергията скочиха нагоре, което също се отрази на цените на промишлените стоки и внос. Нивото на инфлация достигна връх от над 10 процента през 2022 година, предаде БТА, част от Европейският нюзрум.
През юни ЕЦБ, която има за задача да поддържа ценовата стабилност, понижи основните си лихвени проценти с 0,25 процентни пункта за първи път, откакто инфлационната вълна удари валутната зона.
Ако инфлацията спадне като цяло в еврозоната, това ще даде на ЕЦБ свобода на действие да намали допълнително основните лихви през настоящата година. ЕЦБ смята инфлация от 2 процента за ключова своя цел.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард се опита да смекчи очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти. "Ще ни отнеме време, за да съберем достатъчно данни, за да сме сигурни, че рисковете от над целевата инфлация са преминали", каза тя по време на конференция на ЕЦБ в Португалия по-рано тази седмица.
Призив за предпазливост отправи и Европейският банков орган (ЕБО), който предупреждава кредитните институции предвид "високата несигурност" относно икономическия растеж, лихвените проценти и геополитическите рискове.
На 2 юли европейската статистическа служба Евростат публикува своите месечни предварителни данни, показващи, че инфлацията в еврозоната възлиза на 2,5 процента на годишна база през юни (при 5,5 процента за юни 2023 година).
Еврозоната се състои от 20 от 27-те страни членки на ЕС, използващи еврото като официална валута. България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция в момента не са членки на валутната зона.
Най-новите оценки на Евростат показват, че Белгия (5,5 процента), Испания (3,5 процента), Хърватия и Нидерландия (по 3,4 процента за всяка) са били страните от ЕС с най-висока инфлация спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през юни, докато Финландия (0,6 процента), Италия (0,9 процента) и Литва (1 процента) регистрират най-ниски ценови темпове.
Хармонизираният индекс на потребителските цени подпомага международните сравнения на инфлацията на потребителските цени и включва енергия, храни, алкохол и тютюн, услуги и неенергийни промишлени стоки. Накратко - дава сравнителен преглед на това колко струват с течение на времето стоките и услугите, закупени от европейските домакинства.
Поглед към еврозоната
Във Франция, където вторият тур на предсрочните парламентарни избори ще се проведе на 7 юли, цените на енергията играят роля в кампанията, тъй като газът и електричеството до голяма степен допринесоха за подхранването на инфлацията и тежестта върху френския бюджет през последните години.
Предварителните данни на Националния институт за статистика и икономически изследвания (Insee) показват, че в рамките на година индексът на потребителските цени би трябвало да се повиши с 2,1 процента през юни, след като през май бе 2,3 на сто.
Забавянето при поскъпването на храните и енергията от началото на годината може да обясни лекото отслабване на инфлацията. Цените на услугите, промишлените стоки и тютюна се очаква да нараснат на годишна база.
На месечна база потребителските цени трябва да останат почти без промяна през юни 2024 г. Цените на услугите се очаква да се повишат, докато цените на енергията и храните се очаква да спаднат.
В Германия предварителните данни за инфлацията през юни, публикувани в понеделник, 1 юли, от Федералната статистическа служба на Германия, показаха, че инфлацията отново намалява. Индексът на потребителските цени в страната е на ниво 2,2 на сто през юни 2024 г., което е лек спад спрямо ръста с 2,4 на сто през май, докато през юни миналата година бе 6,4 процента.
Основната инфлация, която изключва сезонно променливите цени на храните и енергията, възлиза на 2,9 процента. Докато услугите поскъпнаха, енергията поевтиня през юни, разкриват още оценките на германската статистика.
В Италия покупателната способност на домакинствата се е повишила с 3,3 процента през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение с предходното, четвърто тримесечие, тъй като инфлацията е намаляла, според данни на италианския статистически институт ИСТАТ (ISTAT). По-голямата покупателна способност обаче не винаги се изразява в повече покупки: брутният разполагаем доход се е повишил с 3,5 процента, докато потребителските разходи са нараснали с едва 0,5 процента.
Въз основа на предварителните оценки на ИСТАТ за юни инфлацията спрямо ХИПЦ нараства с 0,2 процента на месечна база и с 0,9 процента на годишна база, докато през предходния месец бе 0,8 процента.
В Испания според Националния статистически институт на страната (INE) индексът на потребителските цени възлиза на 3,4 процента през юни, което е лек спад на годишна база. Испанската статистика обяснява това развитие с по-ниските цени на горивата, както и с цените на храните, които се повишиха, но в по-малка степен, отколкото през същия месец на 2023 година.
Цените в сектор "развлечение и култура" обаче нараснаха през юни в сравнение със същия месец на миналата година.
В Словения инфлацията започна значително да се отклонява от целевото ниво от 2 процента през есента на 2021 г., дори преди Русия да нахлуе в Украйна.
Потребителските цени са се повишили с 19 процента от октомври 2021 г. до юни 2024 г., сочат данни на националната статистическа служба на Словения. Годишният темп на инфлация достигна своя връх от 11 процента през лятото на 2022 г. През последната година инфлацията бавно се забавя, достигайки тригодишно дъно от 1,5 процента през юни 2024 г.
По-специално през втората половина на 2023 г. се наблюдава значително покачване на цените на услугите в Словения. Въпреки това официалните данни показват, че стандартът на живот на средностатистически словенец не се е влошил в реално изражение, отчасти поради значителното увеличение на заплатите.
В Хърватия през последните години инфлацията е малко по-висока от средната за еврозоната, към която страната се присъедини на 1 януари 2023 г., но е по-ниска от тази в страните от ЕС, които не са членки на еврозоната.
По оценки на хърватското Национално статистическо бюро цените на стоките и услугите за лично потребление, измерени чрез индекса на потребителските цени, според първоначалните оценки са по-високи средно с 2,4 процента през юни 2024 г. спрямо същия месец на 2023 г. Спрямо май те остават без промяна.
Най-общо казано, цените на храните в Хърватия се повишиха през последните години и се доближиха до цените в западноевропейските страни. Цените на наемите скочиха до небето благодарение на туристическия бум в страната и икономическия растеж.
Поглед извън еврозоната: Швеция, Румъния, България
В Швеция правителството предпазливо претендира за победа в борбата с инфлацията, като същевременно се опасява за състоянието на пазара на труда, както и за хранително-вкусовата промишленост.
"Беше тежка зима и дори слънцето да грее сега, все още не е дошло лято за шведската икономика. Все още имаме много предизвикателства. Безработицата е твърде висока", каза министърът на финансите Елизабет Свантешон по време на пресконференция миналата седмица, добавяйки, че конкуренцията в хранителния сектор е "твърде слаба", което води до "по-високи цени за потребителите".
В момента Швеция е с третата най-висока безработица в ЕС след Испания и Гърция.
В Румъния данните на Националния статистически институт (INS) за юни показват, че инфлацията в страната е спаднала до 5,1 процента през май от 5,9 процента през април. Цените на храните, нехранителните стоки и услугите се повишават. Пощенските услуги, лекарствата и перилните препарати отбелязаха най-голямо ценово увеличение през май 2024 г., с приблизително 25 процента, в сравнение със същия месец на миналата година.
Според Евростат Румъния е страната с най-висока инфлация в ЕС през първите четири месеца на 2024 година.
В България основната тема на дискусия, свързана с инфлацията, е потенциалното присъединяване на страната към еврозоната. На 26 юни Европейската комисия заяви, че България не отговаря на критерия за ценова стабилност за приемане на еврото, според конвергентните доклади на ЕЦБ.
На 18 юни Евростат съобщи, че годишната инфлация в България, измерена спрямо ХИПЦ, се е ускорила до 2,7 процента през май, докато през април е била 2,5 процента. Годишната инфлация в България е била равна или по-ниска от тази в ЕС последно през август 2021 г.
Кандидатки за присъединяване към ЕС: Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия
В Албания увеличението на цените се забави, предоставяйки глътка въздух на потребителите след голямото увеличение преди две години. Основната инфлация продължава да намалява и в момента е на тригодишно дъно.
През май основната инфлация се понижи до 2,3 процента спрямо 3,2 процента в края на миналата година и 5,4 процента за същия месец на 2023 г. Ръстът на основната инфлация е най-малък от октомври 2021 г.
В Босна и Херцеговина годишната инфлация остана стабилна - на ниво от 2 процента през април, според най-новите данни на статистическата агенция на страната. Централната банка на Босна и Херцеговина обаче прогнозира, че инфлацията като цяло ще нарасне до 2,9 процента през третото тримесечие.
Икономиката на Босна и Херцеговина е малка и силно зависима от Европейския съюз - нейния най-голям търговски партньор. Поради това икономическите тенденции в рамките на Съюза се следят отблизо в страната. Икономически експерти виждат високите цени на продуктите като резултат от прекомерната зависимост от вноса на храни.
В Северна Македония инфлацията на годишна база възлиза на 4,5 процента през май 2024 г. - най-високото ниво от септември 2023 г. През април инфлацията в страната бе 4 процента.
Увеличението се дължи основно на ускореното поскъпване на транспорта, жилищата и комуналните услуги, ресторантите и хотелите. За разлика от тях, цените на храните и безалкохолните напитки, алкохолните напитки и тютюна, както и облеклото и обувките се понижиха. На месечна база потребителските цени се повишават с 0,9 процента през май, след ръст от 0,7 процента през предходния месец.
В Сърбия централна банка на страната обяви, че според данни на сръбския статистически институт инфлацията на годишна база се е забавила до 4,5 процента през май, което е в съответствие с прогнозите на централната банка, и представлява завръщане до границите на целевото отклонение. Според текущата прогноза на Националната банка на Сърбия се очаква инфлацията да продължи да се забавя до края на годината.
