Темата за отношенията между Българската православна църква и руската е актуална отново, след избора на новия патриарх Данийл. Актуалността идва от някои изявления на Даниил още като Видински митрополит, които показват, че той заема страната на Русия, която нападна вероломно Украйна на 24 февруари 2022 г.
По този повод архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“, известен още като Гигински манастир заяви, че ще напусне БПЦ и ще премине към Вселенската патриаршия. Новият патриарх Даниил обаче не прие молбата на Никанор и го покани на разговор.
В книгата „Путин, войната и ние“ (автор журналистът Огнян Стефанов) е публикуван разговор с архимандрит Никанор за отношенията на БПЦ с руската църква. Предлагаме ви част от това, което той казва - премълчавани или умишлено прикривани истини и факти от десетилетия.
„Нашите опоненти от руската църква наричат идеологията богословие, а обвиняват нас, че се занимаваме с политика.
Как да опровергаеш една политическа теза без да се докоснеш до това?
Каквото и да започнем да правим съвместно с гръцката църква, например, и то потръгне добре, в един момент, когато вече трябва да се финализират неща, полезни за Българската църква и за българския народ, изведнъж всичко спира. Българската страна млъква. Гърците се чудят какво става. А става това, че българските митрополити и Светия синод не дават благословия. Докато не мине решението през Москва. А ние сме съседи с Гръцката църква, както и с Румънската също, редно е да правим заедно неща, полезни и за тях, и за нас. Руската църква обаче винаги се намесва.
От Москва спускат опорки: че това не е правилно, че те не са добри християни – и хората у нас вярват. Приемат, че щом го казват от Москва, значи е вярно. Като се срещнат и разговарят с гърци, бързо разбират, че те са истински християни, спазват християнските ценности много повече от много други, а и са добри хора. Тогава разбират, че от Москва ги манипулират. Но нямат алтернатива. Нужна ни е отворена среда – контакт с гръцките вярващи, например.
Ако сме отворени няма да могат да ни облъчват. Затова държат на контрола и влиянието от Москва.
Скандалът с руската църква и обвиненията в шпионство. Руското влияние не е нещо хомогенно само по себе си. Общото в него е само, че идва от северо-изток. Но един път идва като панславизъм, или като монархически консерватизъм и се стреми да убеди българите, че все пак е най-добре да са защитени като бъдат Задунайска губерния под техен контрол и защита. Непосредственият резултат от Турско-руската война е, че Австрия и Русия окупират определени територии и ни ги пускат.
Русия решава да даде ресто. Намеренията на Санкт Петербург не са били никакви други, освен да станем Задунайска губерния. И реално сме били точно това: премиери, министри, командващи в армията – всички са руснаци. Такива са първите управленци в нова България.
Българското общество обаче около Съединението успява да се стресне, защото му държи влага от присъствието на османците, а и разбират, че е хубаво да има освободители, но не е чак толкова хубаво, защото много хубаво не е на хубаво, както казва народът и успява да ги изгонят, благодарение главно на Стамболов и други край него. Но влияние в културно и църковно отношение все пак остава. Наши духовници се обучават в техни академии, а там православието има съвсем друг характер, различен от този на Балканите. До голяма степен това влияе отрицателно на духовния живот, защото превнася чужди традиции, които не прилягат на българите. Например владиката тук е много по-близо до хората, докато в руската църква митрополитът е княз някакъв. Той е недосегаем. Наши, които учат там се връщат с този манталитет. И до ден днешен не е затворена тази страница.
Аз не виня днешните архиереи, защото те на това са учени. Това не е видяно от гърците, а от Русия.
По-нататък, след Първата световна война, когато се намесва и Коминтерна, нещата се променят. Кулминацията е окупирането на България през Втората световна война – случаят със салфетката. Тя е истинска, но в Ялта през 1945 г., когато ние вече сме 100% под съветско влияние. Прави се опит у нас да бъде запазено все пак някакво западно влияние, това прави Чърчил – искал е поне 25% да получи Западът. Не успява. В следващите десетилетия не 25, ами 2% няма такова влияние. Нула. Сталин уж се съгласява и дори държи две години някаква опозиция в България, която после е ликвидирана.
Виждаме как се възражда онова старо насаждано мнение, че е по-добре да си бъдем до Русия. Както сме искали да бъдем 16-а република на Съветския съюз. Каквато де факто сме били – зависими икономически, политически, военно, вътрешната ни сигурност и пр. Съветското влияние е толкова доминиращо, че много хора го приемат и свикват с него. Те се чувстват част от онази система и близки на руснаците, с които нямаме нито биологични, въобще никакви общи черти, произход, ценности и традиции. Затова днес има хора, които вярват, че националната ни идея е идеята на Кремъл и всички други са ни врагове. Ако някой има своя идея, то той е враг.
Трябва да си дадем сметка, че когато България, българите сме били самостоятелни, когато влиза в сила Търновската конституция, до окупацията от червената армия, България и Русия са вечни врагове. Няма нито едно съвместно политическо действие. Откъде накъде днес ще се отричаме от дядовците си, които са взимали тези решения? Защото и със Сърбия сме имали общи политически действия, дори с Турция сме били съюзници по време на Първата световна война, с Албания сме имали общи решения… Защото това не е въпрос просто на симпатия, а на география. Русия винаги е искала да завладее проливите, но как да стане? Трябва да тръгне от Одеса, да влезе през Добруджа, да мине през Варна и Бургас.
В 1990 г. се поразпадна социализма. Ако Чърчил е искал 25% за западно влияние, то новата салфетка на Малта 25% останаха за Русия. Освен Лукойл и АЕЦ . Козлодуй и проекта Белене, към тях влезе и Българската православна църква. Църквата ни в геополитически план остана към Кремъл. И през следващите годни никой не се опита да промени това. Можеше да стане през Вселенската патриаршия. Но не се е случило нищо такова.
И до ден днешен всички важни решения, отнасящи се до нашата църква се взимат в Москва. Така го виждам аз.
В средите на нашето духовенство има оформени две течения, така да се каже. Едното е течението на губернията и 16-та република, т.е. БПЦ да си остане една голяма митрополия към РПЦ. Безапелационно, покорно изпълнение на всички решения на Московския всеруски патриарх… Другото течение е с национално ориентиран характер. То все още не дръзва да се противопостави на Москва, но се опитва нещо да прави. Нелошо го прави в последните години.
Големият гаф на Българската църква е, че клекнахме, замълчахме си за анексирането на Крим. Това обаче, както обикновено, се обърна в минус за Руската църква, защото Вселенския патриарх призна автокефалията на Украинската църква. Така се стигна и до този тежък конфликт, тази война, която се води и която Русия вече загуби. Тъй като целите на конфликта: денецификацията, демилитаризацията – съсипване на военния потенциал. Това се провали. В политическо отношение няма по-русофобска държава от Украйна в момента, а не беше така преди войната. Няма по-въоръжена държава от Украйна в момента, а НАТО се разшири. Това е провал за Москва и Путин.
Това е като победата на Съветския съюз след победата през Втората световна война? Него го няма, разпадна се. А Германия се обедини и върви напред. Как си спечелил война, а си се разпаднал?! Печелиш и изчезваш – на това му казват пирова победа.
Сега загубиха войната по подобни причини.
Днес Руската православна църква зае мястото на Комунистическата партия на Съветския съюз! Това е трагедия за руската църква и за прехода. Не всичко, което блести е злато. Ако Русия днес взема на въоръжение православието и го използва като идеология, това няма нищо общо с това, че някога Римската империя е постъпила така. Днес Русия не е православна държава като в онези далечни времена, защото животът е съвсем различен, хората са различни. Навремето хората са живеели по други правила и са имали съвсем различни разбирания за света. Тогава това е реждало цивилизация. Православието е могло да възвисява, да ражда дух и култура.
В днешно време да вземеш православието, което е минало през атеизъм и комунизъм, а днес в среда на алкохолизъм, наркотици и пр. правословието нищо не може да направи. Някои говорят за Русия като Трети Рим… Няма нищо подобно. Първо няма Първи и Втори, а има стар и нов. През Средновековието България е правила опити да стане Трети Рим, но не ни се е отдало. Един вид Русия щяла да продължи някакво традиционно християнство и духовност… Нищо не може да продължи. Всичко християнско, доколкото е съществувало до Петър Първи, оттам насам е разгромено.
То е превърнато в злобна идеология, мракобесническа и нежизнеутвърждаваща. Това православие „помогна“ да освети държавността в Русия, да обожестви Путин. Вече го рисуват на икони. Руската църква се стреми да го обожестви. Толкова лошо нещо дори Хитлер не си е позволил, не е казал, че е пратеник на Оберон или на какви бяха техните богове. Сталин и комунистите в СССР и те не си позволиха да се обожествяват. При тях материализмът бе в чиста форма. Случващото се сега е нечувано.
Благодарение на руското и съветското влияние в Българската църква в мисленето на немалко хора бе създадено понятие за църковен модел, който е затворен спрямо западните вероизповедания и се ограничава с руския вид православие, което няма нищо общо с истинското православие. Зя тях най-важната църква е в Москва, защото е много силна и тази в Йерусалим, защото била първа. Но то не е така. Това трябва да се обяснява непрекъснато на хората“.
Фрог нюз
П.П. Дипломатически източници споделиха пред Фрог нюз, че руските тайни служби, както и руската патриаршия силно се интересували от позицията на архимандрит Никанор, публикавана в книгата "Путин, вайната и ние". По този повод от посолството в София в Москва е изпратен специален доклад. На тях това им работата. Нашата е да разкриваме премълчаваните истини.
