„Майката на всички недели“ почетоха рано по хлад миряни от гр. Рила и преминаващи на път за Светата Рилска обител, предаде БГНЕС.
В началото на Рилското корито, след гр. Рила има скален параклис на Великомъченицата, погинала от римски меч в трети век след Христа.
Над скалната ниша, има изграден навес, под него пространството е изпълнено с икони и горящи два фенера, свещички, много цветя и своеобразен диван, покрит с черги.
Непосредствено над пътя към Рилския манастир към параклиса се отива по стръмна стълба.
Параклисът се поддържа в този приветлив вид от семейство от града, още по хладно тази сутрин са запалени свещи в памет на Майката на всички недели през годината.
Параклисът е малко преди огромните две скали с кръстове на върховете, върху които според легендата са стоели Свети Иван Рилски и Цар Петър, като последният молел светеца да се върне към светски живот. Тази сцена е изобразена в параклиса на Петър е Павел, намиращ се в бившия метох на 500 м. след скалите. В него са пренощували мощите на небесния покровител, при връщането им от столицата Търново в Рилския манастир.
Над върха на огромната скала над параклиса на великомъченицата пък има беседка, изградена за почивка край екопътеката, водеща към водопадите „Бохемия“.
На 7 юли се чества християнският празник Голяма света Неделя. Гръцката светица Кириакия /в превод на български Неделя/ е родена в Мала Азия през III в. От малка се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие за „небесния жених”. Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа. Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но Господ ѝ пращал чудеса и раните ѝ зараствали.
На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите ѝ били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя”.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника ѝ наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя. В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината” или, че е „майка на неделния ден от седмицата”.
