"Къса ме от чувство за несправедливост. От това, че на цял свят не му пука. Че ужасен геноцид се извършва в Европа пред очите на всички, които могат да спрат това. Че властимащите броят копейките и умрелите украинци…".
Тетяна Станева, бесарабска българка, общественик и културен деец, Facebook.
Вратите на магазина на нашия блок в Киев са отнесени от взривната вълна. Бомбардираха централната детска болница покрай нас. Там се лекуват деца от цяла Украйна.
Това всичко е моят район, първите две снимки са направени от Yan Lelyuk. Останалите взех от каналите. И тъй като вече всички постват, поствам и аз.
От другата страна също имаше удари. Целия ни район Лукянивка за пореден път е масово бомбардиран.
Аз съм в село. Тук е спокойно.
Обикновено те събират ракети, дълго нищо няма, и сетне бомбардират масово. Ето. Значи “сезонът” е открит!
Ако ме питате как се чувствам… къса ме от чувство за несправедливост. От това, че на цял свят не му пука. Че ужасен геноцид се извършва в Европа пред очите на всички, които могат да спрат това. Че властимащите броят копейките и умрелите украинци…
Колко умряха, колко още предстои да загинат, и с удоволствие и наглост пишат за нашия мобилизационен потенциал, тъй се успокояват, че на тях няма да се им наложи да жертват с животите си. Чуждата кръв кой да я брои? Нали е чужда?
Колкото повече искат да ни убият, толкова повече искам да живея. Напълно. Колкото ми остана.
Чувствам се щастливка, че този път не съм в Киев и оцелях. Този път. И виновна, че другите загинаха, а не аз.
И зла, че някой още ни принуждава за преговори. Преговаряйте на здраве.
Без нас.
Лицемери и предатели.
Импотенти и страхливци.
Да ви е сладко днес!
