Босна и Херцеговина, както и целият свят, отбелязва годишнина от клането в Сребреница през 1995 година. Навършат се 29 години от влизането на босненски сръбски части под командването на генерал Ратко Младич в мюсюлманския анклав Сребреница, когато са избити хиляди мюсюлмани – мъже и млади момчета.
До ден днешен продължават погребенията на загиналите през 1995 година. Първоначално хората са погребани в масови гробове, но за да се прикрият следите от военните престъпления, останките биват изваждани и заравяни на различни места. В повечето случаи са погребвани само части от тялото, тъй като другите останки липсват.
В края на май Общото събрание на ООН обяви с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.
Точно 29 години (през юли 1995 г.) в босненския анклав сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиват само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на над 7000 от тях. Те са погребани в Поточари.
Това е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война. Някои жени губят своите син, съпруг и баща едновременно.
За днес е обявен траур в Босна и Херцеговина. Там по обяд ще бъдат погребани още 14 жертви. Най-младата от тях е била на едва 17 години през 1995 г. Всяка година биват откривани още останки.
В същото време се очаква днес парламентът на Сърбия да ратифицира Декларацията за защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ.
Документът беше приет на съвместно правителствено заседание между Сърбия и Република Сръбска, което се проведе в рамките на Всесръбския събор на 8 юни в Белград.
Сръбският президент Александър Вучич и лидера на босненските сърби Милорад Додик лично подеха кампанията за отричане на геноцида, извършен преди три десетилетия. Призивите за отделяне на Сръбска от Босна и Херцеговина връщат горчивите спомени сред местното население.
