Около 10:30 ч. сутринта на 8 юли, само няколко минути преди руската ракета да се стовари върху главната детска болница в Киев, 4-годишният Дима Доронцов чака да получи последната си доза химиотерапия в онкологичното отделение заедно с майка си Виктория Заволока.
Той е прекарал голяма част от живота си в болници. След почти две години лечение на рак на корема в модерната болница "Охматдит" той я нарича свой дом.
Повечето от около 15-те други деца около него вече са свързани с дозаторите за лекарства, които бавно освобождават животоспасяващи химикали в кръвта им.
Тогава те чули първия далечен звук от експлозията от последния масиран бараж от ракетни удари на Русия, насочени срещу Киев и други украински градове, при които загинаха 33 души и бяха ранени 121, разказва Заволока пред "Kyiv Independent". След това, по думите ѝ, чули по-близък взрив, който задействал алармите на близките автомобили.
Друг удар наблизо предизвикал трус през прозорците, точно след като медицинските сестри помолили родителите да облекат децата, които все още били по сутрешни шорти и пижами. Дима и другите пациенти, които можели да ходят, се придвижили към коридорите заедно с болногледачите си.
"След това началникът на отделението успя само да каже - "да отключим децата и да се преместим в убежището" - и се случи основният удар", каза Заволока.
"Всичко се разтресе. Децата започнаха да пищят. Някои започнаха да плачат. Прозорците бяха издухани", каза тя.
Докато медицинските сестри бързали да изключат всички деца от дозаторите за лекарства, Заволока взела малко вода за Дима, документите му и две малки одеяла. Те поели по стълбите, спускащи се към подземния етаж, заедно с другите пациенти. Заволока си спомня колко страшно е било да видиш разбитите стъкла и дима и да чуеш звука на сирените.
"Беше тъмно, задушно, навсякъде имаше прах", казва тя. Но най-страшното нещо за нея е кръвта, която е видяла на пода, когато са слезли по стълбите.
"Виждаше се, че някой е ходил там окървавен, а стъпките на хората бяха размазали кръвта", каза тя.
На долния етаж, в подземната част на болницата, се събрали над сто души. Уплашени деца плачели заедно с болногледачи, лекари, медицински сестри и посетители. Било трудно да се диша през дима, а женски глас алармирал по високоговорителите: "Внимание, в сградата е възникнал пожар".
"Виждах страха в очите на Дима, но той се държеше толкова добре, не плачеше", казва Заволока.
От децата, лекувани от рак, обикновено се изисква да избягват контакти с други хора, тъй като имунната им система е силно отслабена от лечението. С изключение на неподвижните деца, които според Заволока са били изнесени директно навън след удара, повечето от онкоболните са се събрали в подземния коридор, изложени на повече човешки контакт, отколкото много от тях са виждали от месеци.
Опасявайки се, че изчакването на поредния възможен удар в тълпата ще бъде по-опасно за децата, отколкото излизането навън, родителите и медицинските сестри от онкологичното отделение решават да опитат да се преместят на друго място.
Едва няколко минути по-късно, докато седели навън покрай стените на болницата заедно с други пациенти, виждайки как много линейки, полиция и пожарникари се втурват покрай тях към голяма колона дим, Заволока започнал да схваща какво се е случило.
"Първо всички си помислихме, че ракетата е била прихваната и отломките са паднали някъде на територията на (болницата)", казва тя. След като излязла навън, докато мобилните им телефони се свързвали отново с телекомуникационните мрежи, мобилните телефони наоколо започнали да "звънят като луди".
Скоро след това децата, които се лекуват от рак, били насочени към наскоро построеното бомбоубежище.
"Там започваш да се отпускаш, опитваш се да не плачеш и отговаряш на всички съобщения", казва Заволока.
По това време тревогата за въздушно нападение е приключила. Някои родители се върнали в отделението за онкоболни, за да вземат най-необходимото за децата като телефони и лекарства.
Заволока се заела със задачата да избърше кръвта от крака на момиченце на име Кира, чиято майка се върнала да вземе лекарствата му. Кира била един от най-слабите пациенти в отделението, ранена от парчетата стъкло на прозореца в леглото ѝ, докато лекарят ѝ изключвал капкомера в момента на удара.
"Седиш до това дете, избърсваш кръвта му и си мислиш: "Защо?". Защо това трябваше да се случи на нашите деца, които така или иначе всеки ден се борят за живота си?", казва Заволока.
Въпреки че после избърсала ръцете си, Заволока казва, че миризмата на кръв се задържала в носа ѝ, докато не се прибрала вкъщи с Дима късно вечерта.
Но някои от пациентите на "Охматдит" като Дима и Кира, които са били в разгара на сложно лечение, не са могли просто да се евакуират от най-модерната детска болница в Украйна, дори след като тя е била бомбардирана от Русия, поради страх от бързо влошаване на състоянието им без подходящи лекарства.
Ето защо лекарите и медицинските сестри се борели през дима и праха около оцелелите помещения на болницата, за да намерят най-необходимите лекарства и медицинско оборудване. Един по един те пренасяли предметите в убежището и започвали да свързват Кира и други критични пациенти с дозаторите за лекарства.
По това време Заволока казва, че тя и другите родители все още се надяват скоро да се върнат в отделението.
"Дотогава не бяхме видели щетите със собствените си очи и не знаехме, че половината от сградата на токсикологията е взривена, заедно с прозорците наоколо", казва тя.
Когато отново започнали да получават интернет връзка на мобилните си телефони, те научили за размера на щетите от снимки в Telegram и украинските новинарски емисии. За разлика от по-старата сграда на болницата, която частично се срутила, новата сграда с отделението по онкология имала счупени прозорци и повредена фасада, но конструкцията ѝ останала непокътната.
За щастие на Дима, който след удара се е свързал и с автомата за лекарства в приюта, за да получи последната си доза химикали в настоящия кръг на лечение, след това му е било позволено да се прибере у дома.
Около 16:00 ч. същия ден Дима и майка му са взети от бащата на Дима, който пътува часове наред със съседска кола от тяхното село в Житомирска област.
Дима е сред 465-те деца, които са били временно изведени от "Охматдит". Според изявление на Министерството на здравеопазването на Украйна 94 деца са били спешно прехвърлени в други болници в Киев след нападението. Други 68 пациенти са останали в "Охматдит" за по-нататъшно лечение.
Според министъра на здравеопазването на Украйна Виктор Ляшко на 10 юли едно момче е починало в една от киевските болници, след като е било евакуирано от интензивното отделение на "Охматдит".
Дни по-късно, в уюта на дома си, постепенно примирявайки се с шокиращото преживяване, Заволока с тревога търси варианти за продължаване на лечението на Дима, подобно на много други родители на пациенти от "Охматдит".
"Не е ясно кога ще бъде възстановена работата на "Охматдит", казва тя в телефонно интервю, докато на заден план звучат радостните викове на Дима.
"Може да започне да се чувства зле следващия понеделник и може би трябва да намерим къде да го лекуваме сами", каза тя.
Със Заволока се свързва украинската благотворителна фондация "Таблеточки", която постоянно осигурява скъпоструващи лекарства за Дима, както и за много други деца с онкологични заболявания, лекувани в "Охматдит".
"Продължаваме да им помагаме както обикновено", казва Юлия Ноховичина, представител на фондацията. "Както и преди, закупуваме недостъпни лекарства, плащаме за диагностични тестове, купуваме специално хранене и настаняваме семейства от други градове в наети апартаменти."
Фондацията е в контакт с лекарите от "Охматдит", с други болници, които сега приемат пациентите си, и с родителите на пациентите относно възможността за евакуиране на децата в чужбина за по-нататъшно лечение.
Според Ноховичина през последните дни са се увеличили молбите на родители за лечение на децата им в чужбина чрез инициативата SAFER Ukraine.
Но Заволока се надява да намери възможности да продължи лечението на Дима в Украйна, където той щастливо си играе с по-голямата си сестра и по-малкия си брат, след като се е върнал у дома след нападението, разказвайки на роднините си, че е "видял кръвта и ракетата".
"Изглежда, че той не е бил засегнат от това, но разбира и помни всичко. Сега се радва, че лекарят го е пуснал да се прибере у дома, и е разсеян от това", казва Заволока.
Но между обажданията с лекаря на Дима, общуването с родителите на други деца, лекувани от рак, и отговорността да се грижи за трите си деца, Заволока продължава да мисли за момента, в който руската ракета се забива в болничния комплекс в "Охматдит".
"Непрекъснато се чудя какво можеше да се случи, ако ракетата беше попаднала само на 50 метра по-близо до новата сграда", казва тя, имайки предвид основния комплекс на болницата.
"Дали тогава щяхме да имаме късмет? Щеше ли Дима изобщо да ходи след това и щяха ли другите ми деца някога да видят майка си отново?".
Наталия Ермак, "Kyiv Independent". Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.
