В книгата си „Изтезания със санталово дърво“ нобеловият лауреат Мо Йен описва действията на министерство на наказанията в края на XIX и началото на XX век в Китай. В Поднебесната импария управниците по онова време използвали ужасяващи методи на публична инквизиция, за да покажат, че се борят с престъпността и корупцията. Мъченията се прилагали масово спрямо населението, и много рядко към някой от елита – само ако някой е сгрешил нещо спрямо тези над него.
Повече от сто години по-късно същата тенденция намира топъл прием у нас.
ПП-ДБ не успяха да направят кабинет, стъпил на декларация, съдържаща 7 антикорупционни положения - тест за парламентарните партии да заявят дали са против корупцията или са корумпирани. Много е просто, - палеше се Кирил Петков. Не, не е просто. Защото само намерения не са достатъчни.Нужна е реализация в живота и контрол на прилагането. А тях ги няма.
Антикорупционната реторика изгуби тежест и въздействие. Превърна се в клише, което дори дразни слуха. Защото от думи така и не се премина към реализация на намеренията, реформите, законите. Освен това Борисов направи корупцията желана от повечето хора, защото е средство, което гарантира богатство и власт. А много българи искат точно това.
И ето ни днес в ситуация, в която ПП-ДБ се опитват да реанимират идеята за тотална война срещу корупцията. Искат да им повярваме и да тръгнем с грейнали погледи, вперени в светлото бъдеще под развятото знаме. Като кръстоносците, поели към Йерусалим… Те обаче поне са вярвали, че воюват за вярата, ние такова чувство нямаме.
На 21.09.2023 г. окончателно и с аплодисменти след тридневни дебати депутатите приеха антикорупционния закон. Той разделя КПКОНПИ на две - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество и Комисия за противодействие на корупцията.
Новата Комисия за противодействие на корупцията ще разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления и конфликт на интереси. Кръгът на лицата които попадат в обхвата ѝ, е широк: президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи и други - чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.
Реализацията на закона обаче е нещо съвсем друго.
Вместо да подхване описаните високопоставени лица, обект на въпросния закон, едната от новите комисии, подпомагана активно от ДАНС, се зае да проверява адв. Мария Шаркова и журналистката Надежда Цекулова, които са членове на Обществения съвет за изграждане на държавна детска болница. Антикорупционните структури ги връхлетяха като тайфун заради сигнал на частен субект, който има интерес да строи частна детска болница. Без да заемат високи публични длъжности двете обществено активни жени изпаднаха в ситуация да се защитават и да обясняват, че целта им е да се помогне на здравното министерство да реализира по-бързо и по-качествено приоритетния за държавата и хората проект.
Най-неочаквано за мен, аз също се оказах в минното поле на новия закон. По телефона от институцията ме уведомиха да се явя при тях, за да ми повдигнат обвинение. Обвинение? – бях шокиран и убеден, че е някаква грешка. Оказа се, че става дума за едно повдигнато ми обвинение от специализираната прокуратура преди 6 години, което ме пришиваше към някаква организирана престъпна група (ОПГ). Абсурдът тогава бе пълен, защото „групата“ се състоеше от двама души, а по закон трябва да са поне трима и освен това лицето, с което ме свързваха аз не съм познавал в периода, в който, според държавното обвинение сме действали заедно. Шест години въпросното обвинение не е помръднало и на милиметър, но днес, по новия закон наблюдаващият прокурор – магистрат, известен най-вече със замесването на името му в поредица от скандали, някои от които корупционни – разпоредил да се прецизира нещо си и да ми бъде повдигнато ново обвинение. За по-сигурно в ОПГ-то е вкаран нов човек, когото нито познавам, нито някога съм чувал за него. За да е гаврата пълна, научих, че новото обвинение има всички шансове да ме превърне в т.нар. „вечен обвиняем“, защото полетият с аплодисменти и шампанско закон, не предвижда ограничителен срок за прокуратурата. Което я прави перфектен инквизитор, разполагащ с две нови комисии, които да изпълняват нейните разпореждания, прищявки и дори поръчки. Споделих пред комисията, че според мен това е репресия, която свързвам с критичните ми журналистически материали за някои действия на държавното обвинение, политически кръгове, партийни лидери и главни прокурори. Получих съчувствени погледи и повдигане на раменете.
Може на някого моята история да се стори прекалено лична, но повярвайте, не е така. Всеки може да се окаже в моето положение и това на Шаркова и Цекулова по всяко време. Издържах и оцелях след много удари, така че новият акт не е нещо непознато за мен. Но съм гневен на рекламните приказки и мръсната реалност след тях.
Девет години прокуратурата ми повдигаше обвинения едно след друго по-абсурдни. Десетки пъти бях в съдебни зали, аз и адвокатите ми, както и мои близки бяхме замеряни с яйца пред Съдебната палата от изродите с маски, същите, които разнасяха кървави агнешки главички пред ВСС, за да плашат върховния съдия Лозан Панов. Медии, слугуващи на прокуратурата и определени политически кръгове заливаха мен и семейството ми с кални потоци от лъжи и манипулации. След 9 години обаче всички съдебни състави на всички инстанции до върха - ВКС и ВАС, отсъдиха, че не съм виновен по нито едно от обвиненията. Самата КПКОНПИ, която бе запорирала моите и на съпругата ми имущество и сметки, оттегли от съда иска срещу нас. И само два месеца по-късно, позовавайки са новия антикорупционен закон, аз отново съм в ролята на обвиняем. Не мога да приема това като нещо друго, освен като гавра и издевателство. Спрямо решениата на всички съдебни състави - мен ме оставете.
Излиза, че един журналист е заплаха за националната сигурност или нещо от този сорт, щом се отделя държавен ресурс – кадрови и финансов, за да бъде разследван, обвиняван и какво ли не още. Докъде ще стигне това безумие?
В същото време се питам: защо тези могъщи антикорупционни структури не си мърдат пръста, за да проучат как така в богата на води държава като България, стотици селища и над 1 млн души живеят като в Сахара – без капка вода. Възрастни хора, малки деца, болни, инвалиди – всички те са подложени на геноцид от корупмирани чиновници и политици, на които никой не търси сметка за нищо.
Колко други зулуми, дело на т.нар. елит, описан в точка първа на Антикорупционния закон, „плачат“ някой да се заеме с тях. Но не би.
Сякаш всичко в тази държава е „колекция от долнопробни факти“, както вече се е изразил Михаил Булгаков преди години, описвайки съветската действителност. Какво по-различно сме от това?
Огнян Стефанов
