Снимката на Румен Радeв на чаша чай в Англия с Орбан, Вучич и Алиев определено не отразява английската традиция тази напитка да събира хората на социална раздумка. Защото общото между четиримата е едно: проруските им позиции.
Чаепитието на Радeв е като челобитието му пред Путлер, който го държал прав при посещението му
Снимката на Румен Радeв на чаша чай в Англия с Орбан, Вучич и Алиев определено не отразява английската традиция тази напитка да събира хората на социална раздумка. Защото общото между четиримата е едно: проруските им позиции. Става дума за руско “чаепитие”. Нищо, че не е изключено да си говорят на английски, освен ако съвсем не се издават, общувайки си на руски. Би било интересно някой да ги беше попитал…
Ясно е от пръв поглед на всеки грамотен потребител на новини, който е поне малко запознат с позициите на това каре политици, какво ги е събрало на една маса (някъде встрани от основната маса лидери, явно). Въпреки тази очевидност Радев отрича да се е събрал точно с тези лидери на форум, където те-и четиримата-са голямо изключение в общата си (о)позиция да не се подкрепя Украйна с оръжие.
Оправдателната теза на Радев пред българските медии прави впечатление с няколко незащитими от гледна точка на здравия разум акцента. С малко думи (до)казва колко далеч е от човечността, отказвайки правото на жертвата да се защитава.
Кухо звучи оправданието му, че искал мир, защото скоро щели да се свършат украинците, които да воюват, а това щяло да доведе нас до пряко въвличане във войната. Съждението му е на нивото на притиснат в ъгъла на спора човек, лишен от аргументи да изтъкне нещо смислено за свое оправдание. И забележете: не жали за живота на украинците, които се жертват за тяхната (а и за нашата!) свобода и независимост, а свързва евентуалното им “изчерпване” с това, че можело да ни се наложи да ги заместим на фронта. Хипотеза, отречена от ръководството на НАТО категорично и отдавна.
Плаче на чужди гробища, за да обоснове хиляди пъти отречената хипотеза за въвличане (точно пък на българи) във войната. Още повече, че този вид загриженост вече доведе до антирекорда България да е мястото, в което социологическите проучвания сочат най-ниските нива на съчувствие и готовност да се воюва на страната на жертвата в цяла Европа. Самият Радев с големия си рейтинг определено има заслуга за тази с(р)амота.
За сравнение, най-голяма готовност за подобна пряка намеса в защита на справедливостта, която е на страната на Украйна, има в Швеция, сочена като най-миролюбивата държава в Европа поне от 200 години насам. Тя, обаче, се почувства застрашена от руската мечка и набързо се приюти в НАТО. По мерките на Радев шведите са най-големите войнолюбци на света.
Повтарям: Швеция! Не “русофобските” балтийските страни и Полша водят в тази класация, а скандинавската страна, която мнозина у нас обичат да дават за пример, когато им изнася по някой показател (социален, цивилизационен изобщо). Този път същите мълчат.
Но и това не е всичко, което научаваме от краткото изявление на Радев след като е изобличен с кого си другарува на по чашка чай на руско чаепитие на английска земя. Освен, че се самопохвали колко перфектна му била позицията, той се изказа от името на “всички” (съюзници), че го уважавали много именно заради това, че не си я променя. Други сега трябвало да “взимат завоя”, загадъчно подхвърля той.
Интересно, кои и защо ще да са тези “другите”? Да не би да потрива вече злорадо ръце в очакване Тръмп да извива като президент на САЩ ръцете на европейците, за да не помагат на Украйна? Така изглежда.
Да се хвалиш, че не се променяш и отстояваш (тъпо, но упорито) доказано пробита и несъстоятелна по дефиниция теза, е проява на фанатизъм. Така постъпват познатите ни другари и другарки, които се пъчат, че и днес са си такива на ментално ниво, на каквото са били в юношеството си по времето на комунизма. Това говори за тяхната инфантилност и неспособност за оценка на реалността в нейната динамика. Но в ценностната система на хората, които си живеят в собствен измислен свят на собствената правота няма място за съмнения, а само за самомнение на висотата на ниския критерий за анализ и правене на изводи от променящата се обстановка в света и в личния живот.
Чаепитието на Радев е като челобитието му пред Путлер, който го държал прав без да става от дивана при последното му посещение в московията, както заяви в едно интервю Осман Октай.
