Чакам гълъби с маслинени клончета в трътките да ни вдигнат от Парадоксистан.
Иван Ласкин
Н я к о л ко въпроса, които искам да задам. На С н а х а та, която трябва да се сети. Дребни и всекидневни. И неизчер¬паеми, разбира се, заради неуредицата на Снахата. Искам да задам, Снахо, следните въпроси:
1. Защо най-евтината винетка е седемдневна? Защо няма еднодневна? Не искам и не мога да шофирам седем дни. Аз не съм транспортна фирма. Разбе¬рете, моля, че не искам да стоя в Пазарджик (колкото и да ми е приятно) седем дни! Искам да ида, да си видя приятелите и да се върна за един ден! За седем пъти по-ниска цена. Защо за седем дни да плащам? Дори Господ е определил Седмия ден за почивен. А и на всичкото отгоре шофирам по магистрала, от чиято „равност” се треса като гювендия, хванала се за оголен кабел! „Гражданска отговорност”, технически преглед, данък за колата, винетка, застраховка и се треса!
И СИБАНК се тресе
От вноски. За какво ме изнудвате, бе? Като си купуваш хляб, плащаш ли за седем хляба?! Билет за филм - един! Не ща да гле¬дам седем филма поред! Изнудвачи! И утрепаният народ, чиято наведена глава сабя не я сече - плаща и се самомрази!
Поредната плесен върху загнилата туршия, наречена Български народ! За какво изнудвате хората? Ако не си платиш в КАТ глоба от не знам си кога - няма книжка! Моля, внесете в касата левове и готово. (Касата е на банка в помещението на КАТ.)
КАТ е построен, преди да я има банката. Е не мога ли да ги внасям левовете направо в БНБ, която е построена, преди да го има КАТ? Защо в частна банка? КАТ да не е частен? И ли е? А защо например не таксувате всички тези катаджии и пешаци по двойки из кварталните улички, които седят на пусия, като невестулки и се заяждат с жена за липса на лопата и пясък? Изскачат като привидения от тъмата и бавно и развлачено идват до про¬зореца на притеснения карък, който е спрял!
- Документите, моля! - Мракобесие. Тормоз.
- Какъв е поводът на спирането? - пита евентуално познаващият закона карък.
- Рутинна проверка – отговарят.
Човекът палка, обезсмисляйки закона. (Човекът палка, който храни семейство…) Абе каква „рутинна проверка”, да не сме на Чек Пойнт Чарли, или на 38-и паралел?... Или в Майданек, Треблинка, Дахау? Рутинна…
Всичките ми приятели са давали подкупи с години. Прокуратурата да се самосезира… ама и да се самосезира - те просто са черпили. Черпят! Чер¬пене наказва ли се? Етимологията сигурно е от черпак. Гребеш и пиеш. Хартийки…… Почерпката не е подсъдима. А данък почерпка защо да няма? Аре , тогава да ни покрият част от глобите, като почерпените служители внесат данък почерпка към държавата Абсурдистан!
Отиваш до КАТ - София и навсякъде е забранено паркирането??
Е с какво да отидем в КАТ? Къде да си оставим колата, че да платим, регистрираме, съсипем и полудеем? Да ни спуснат гълъби?... С маслинени клончета в трътките? Или да кацнем с вълшебни килимчета, тъкани в Чипровци? Снахо, сещай се. И ти, Снахо, имаш винетка. На челото Ти е лепната и тя изтича. Ама дали ще се поднови, решаваме аз и четящите..
Излях си яда
Познавам великолепни пътни и охранителни полицаи. Семейни приятели. Отговорни са, смели, а и обичат работата си. Ама си нямате представа какво говорят за държавата и системата. И за колегите си. И аз се гъна между тях и системата и това как основното им поведение е - Трай си, за да оцелееш.
Държавата ми взе сто¬тици левове, защото нямах „Гражданска отговорност”. А ме блъсна селянин. С гражданска отговорност. Е това е….. И като по поръчка, пишейки за КАТ, дойде поредната мазна омразо-чалга, изплювана към мен от шофьор на паяк. Поздрави ме комшия поради мой личен и прекрасен повод. На автобусната спирка пред пожар¬ната в Подуяне. Аз се смеех и го прегърнах. Обаче чух чакащи на спирката хора да коментират някакъв паяк. Обърнах се и видях паяка да вдига спряла на спирка кола. Въобще не обърнаха внимание на шофьора на друга кола, който е в явно нарушение и се беше изпльоскала по средата на спирката! Трябваше да го санкционират, изгонят, акт да му съставят. Не! Вижте сним¬ката. И докато снимах тоя цирк, сложната личност - Шофьорът на паяк (явно смутен, че снимам) изсъска:„Мани го бе, виж, че се е напил като свиня. Да го еба у пияницата, да го еба”!!
Горкият шофьорочовек. Как можеш да мразиш, без да познаваш този, когото мразиш?
Ядосах се на мъдреца паяк и отидох до наказа¬телния паркинг. Дежурната ми каза да подам жалба, като спомена номера на паяка. Няма да подам. Няма смисъл. Аз не искам да се оплаквам срещу паяк камион, номер! Искам да бъде санкционирана простотията и злобата. Човека потник с развалените зъби… Този шофьор и аз живеем в различни свето¬ве. Моят е цветен, мирише на роса. Неговият - на грес.
Както и да е… ако имате сърца, ще разберете, че не говоря гадости за шофьорите. А за вечно мразещите
потници.
И така, Парадоксистан продължава да оправдава името си.
Отиваме в кадастъра. Представете си, не мога да си изкарам свидетелство за наследник, ако не платя на прапрадедо ми задълженията за три декара шипки в Хуйняговци! Не дават свидетелство. А и то се плаща! При неустановен статут, измъдрен в години¬те на прехода. Ми Царя как стана наследник, без да е? А? Гръмна ми трътлякът вече! И се кънектнах! За.. …Мобилен (дебилен) оператор, който ме предоговорира, без да съм тук, в Чалгаристан. Клауза. Написано с мал¬ки букви под договора, „че се подновява автоматично, в случай че абонатът не се яви на уречената дата, за да поднови или прекъсне договора! Ебаси. След една година да съм се явял. Да, аз знам, че съм явление, но не съм Татко Барба. Бях в Испания. Как да се про¬тегна оттам и да подпиша това легално изнудване? И те ме предоговорирали! Ташакларъ! Абе, няма ли Конституция? Там не се ли третира това: „Не може да се задължава гражданин на Републиката да ползва услуга, която не желае”? А? И аз да си траем!
Е да, ама - НА! (сещате се за жеста) Тоя път съд до дупка Всички трябва да правим така!
И вдигам знамето (ама сега девойките не могат да шият). Нищо, аз ще си купя китайско. Ще си бродирам гражданската отговорност и ще вея. Ще вея гражданската си отговорност между фасовете, изхвърлени на светофара, чалгодънещите голфове и Шофьора, който на жълто свири да тръгваш. Ще го вея и за тебе, Снахо, гражданското знаме! Ще си вея отговорността, докато паякът не ми предвещае гости!
