Джо Байдън се оттегли от надпреварата за втори мандат като президент на САЩ. Половината страна въздъхна с облекчение. Защото виждаха, че Байдън не е в нужната кондиция и това ги притесняваше. Те го виждаха от доста време, накрая и самият той го призна.
Такова нещо обаче у нас е невъзможно.
Тук никой не се отказва доброволно от властта. Веднъж докопали се до нея партии, лидери, подлидери и политически калинки добиват самочувствие на безсмъртни и няма земна сила, която да ги откъсне от постовете им.
Напускането и оставката тук са трагедия.
Руши Сунак, доскорошен премиер на Великобритания, след изборите заяви: „Днес властта ще смени ръцете си по мирен и организиран начин с добрата воля на всички страни. Тази вечер британският народ произнесе своята присъда... и аз поемам отговорността за поражението. Желая успех на новото правителство“.
Колко цивилизовано и простичко.
Не и тук, не и в нашите политически „традиции“.
Единствен Христо Иванов след последните избори подаде оставка и се оттегли от парламента. Единствен.
В БСП се провалиха тотално на вота, но поисканата оставка на Корнелия Нинова премина през истерични сценки, нападки, обиди, обвинения… И досега не е ясно, какво, аджеба, се крои и замисля в подмолите на БКП, което сега е БСП. В главите им все още бушува бузлуджански вятър, което разни лидери представят като историческа мъдрост, а то си е тотално изветряване.
За Доган каквото и да се каже, все ще е вярно. Божество. Божество, бе!
А сега пробвайте да отместите Борисов. Моментално фанатизирани негови поддръжници и последователи ще хукнат да бранят къщите в Банкя, Барселона, Турция… Живи вериги от тела ще застелят подходите към него. Мавзолей приживе ще му вдигнат за по-кратък срок от този на Георги Димитров…
Същото е и с по-новите вождове. Слави Трифонов е бог в ИТН.
Костя Костадинов е идолът на „Възраждане“.
Дори изолирани от изборните резултати и общественото доверие в девета глуха лица като Георги Първанов, Георги Гергов, Румен Петков, Румен Христов, Костадин Паскалев, Огнян Герджиков, Георги Близнашки и прочие – списъкът е тъжно дълъг – все се бутат напред, за да гепят още веднъж от властта.
В САЩ след съобщението, че Байдън се оттегля за една вечер за демократите са събрани 60 млн долара от малки дарители. От малки, подчертано е.
Тук възкачилият се на върха на пирамидата раздава милиони. Например Борисов: той не чака хорските левчета, а с парите на данъкоплатците печели гласове. С чужда пита помен прави, както казва народът. Ремонтирал църкви и манастири – целува икони и ръцете на игумени и митрополити, а те го славят като някакъв месия. Месия с народната пара!
Тук политическата власт дава шанс за несметни богатства и влияние. Рекет и принуда осигуряват изборни резултати. Арести и прокурорски преследвания „гарантират“ покорство и зависимости.
Е, кой е луд да се оттегли доброволно в името на страната и обществото? Няма нито един такъв, поне в момента.
А сега си представете ако изброените по-горе си купят по една въдица и застанат на брега на някоя река в очакване някоя рибка да клъвне. Какво спокойствие и настроение ще настъпи сред гражданите! И условия за национален подем ще се появят.
След минута обаче ще осъзнаете, че сте се събудил и пръстите ви са в контакта… Сори.
Байдън си отива. Нашите остават. Защото са безсмъртни, тия идиоти.
Богове са, по-силни от онези в гръцката митология.
Филмът „Кралството на планетата на маймуните“ ни показа, че когато тираничен лидер се провъзгласява за крал на приматите, обикновените шимпанзета са застрашени от гибел ... Всички прилики с героите от този текст са случайни, но близки до реалността.
Огнян Стефанов
П.П. Пропуснах едни други български богове. Актьорът Владимир Карамазов написал книга и от дни извира от всички медии, предимно от телевизиите. В книгата има негови авторски снимки. И го обявяват за гениален, а той скромно се съгасява. Един бивш министър на ГЕРБ пък прави изложба след изложба, а Вежди го чеше зад ухото: „Много интересно“. Интересно? Не, кретенско е. Представете си писател или художник да поискат да играят главни роли в Народния театър или да станат министър на спорта? Ще ги обявят за луди и ще ги натирят да си гледат писането и рисуването. Но „боговете“ могат да бъдат всякакви и навсякъде. Народ, който съзерцава това, няма никакъв шанс. Затова новите ни богове са без кавички. От едно време си имаме сал един Тангра, но него го приватизира Йоло Денев и ни останаха - знаете кои.