Все още няма напредък, който да гарантира подобрена ефективност на разследванията и достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта, както и за реформите на антикорупционната комисия - това е една от констатациите в доклада за върховенството на закона за България за миналата година, оповестена от Европейската комисия, предаде БНТ.
Няма напредък и при подобряването на интегритета на заемащите висши изпълнителни позиции предвид европейските стандарти, особено че са налице съответните санкционни механизми за правителството, се казва в документа. В него се отбелязва известен напредък на работата за подобряване на прозрачността при разпределението на държавните реклами, особено на договорените с посредници като медийни агенции.
Отчита се обаче пълно прилагане на препоръките от миналогодишния доклад за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет към европейските стандарти.
В доклада се отправят препоръки за адаптиране на дългосрочната правна рамка с цел избягване на дългосрочни командировки на съдиите за запълване на вакантни позиции. Също така трябва да бъде осъществен напредък при промените в законодателството, които да доведат до подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се избегне риска от политическо влияние, особено замесването на съдебни органи при избора на негови членове.
Също така се препоръчва да се придвижат плановете за приемане на механизъм, с който да се въведат предпазни клаузи при процедурата за назначаване на депутати във Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено за ролята на Съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.
За докалда съобщиха и от Антикорупционния фонд (АКФ).
Докладът цитира няколко анализа на АКФ:
- Годишния мониторингов доклад за 2023 г. „Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване“;
- Концепцията за реформа на АКФ „Какво трябва да се промени в наказателното правосъдие“ (2023);
- Анализ на АКФ на новия Закон за противодействие на корупцията: „Нови разследващи органи не могат да компенсират липсата на визия за цялостна реформа на наказателното правосъдие“ (2023).
Цитиран е изводът на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), че броят на присъди за властова корупция за последните 5 години е изключително нисък: 4 осъдителни при 19 оправдателни. За 2023 г. няма нови присъди, но се увеличава броят на прекратените от самата прокуратура без ясна обосновка дела още на досъдебна фаза.
Цитиран е категоричният извод на ГРЕКО, че борбата с корупцията по високите етажи на властта в България е на незадоволително ниво и проблемът следва да бъде адресиран в спешен порядък.
„Напълно подкрепяме и изводите на ГРЕКО за необходимостта от спешни мерки за засилване на ефективността на наказателното преследване на корупционни престъпления,“ каза адв. Деница Руканова, член на правния екип на АКФ.
„Изводите на Европейската комисия потвърждават наблюденията на АКФ относно ниската ефективност на основните антикорупционни институции в България", посочи още тя.
„Настояваме парламентът да предприеме спешни законодателни мерки като например нов Закон за съдебната власт, проект за който беше внесен в 49-тото Народно събрание.“
При формиране на крайните изводи за липса на напредък в борбата с корупцията в България и неефективно разследване Европейската комисия е взела предвид и разследването на АКФ „Списък за бърз контрол: историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“.
Европейската комисия приветства конституционните промени в глава „Съдебна власт“ за реформа на Висшия съдебен съвет в изпълнение на препоръката от предходния доклад. Предприетите стъпки са отчетени като напълно съответстващи на европейските стандарти за структура на съдебните съвети. Приветствано е и закрепването в Конституцията на механизма за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както и ограничаването на неговите правомощия.
