Церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. започна с видеоклип, в който се показва как хората предават олимпийския огън на празния Стад дьо Франс, за да разберат, че церемонията е на река Сена. Легендата на футбола и носител на Световната купа Зинедин Зидан е показан как хвърля огъня.
Париж 2024 г. обеща уникален спектакъл, тъй като за първи път церемонията ще бъде парад през града по 6-километров маршрут по река Сена, а не на стадиона.
Церемонията показа как президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах и президентът на Франция Еманюел Макрон се поздравяват на площад „Трокадеро“, където формалностите ще се състоят до късно. Понт д'Аустерлиц е облян в цветовете на трикольора.
Гърция поведе парада на спортистите, както е по традиция, зачитайки произхода на Олимпийските игри.
Започна и изпълнението на Лейди Гага. Имаше много слухове, че тя ще участва в церемонията - оказаха се верни. Гага изпълни песента "Mon truc en plumes" в оригинал от Zizi Jeanmaire.
Около 21:00 часа българско време дойде времето и на България в парада. 46 българи ще се състезават за страната ни на Олимпиадата.
Докато лодките минаваха една след друга, церемонията продължи с танци - кан-кан на брега на Сена.
Последва оригинална музикална композиция, базирана на възстановяването на катедралата Нотр Дам, пострадала от пожар през 2019 г. В танцовата поредица участват строителни работници, сградата е покрита със златна мрежа, а от прозорците на отсрещния бряг на Сена свирят музиканти. Олимпийският огън се пренасe в стил паркур по покривите на Париж.
Следващият сегмент се нарича Liberté и препраща към Френската революция. Слушаме рок музика, изпълнена от групата GOJIRA. Пуши, бълва огън. Обезглавени жени в прозорците на замъка. Определено, церемонията е интересна, издържана, пищна!
Веднага след това - Марина Виоти пя операта „Кармен“.
Церемонията преля към това, че освен градът на революцията, Париж е градът на любовта. Официалният канал на Олимпийските игри в социалните мрежи акцентира върху цитат от Виктор Юго, който допълва последния раздел, посветен на равенството - „Свободата да обичаш е не по-малко свещена от свободата да мислиш“.
Последва изпълнение на Ая Накамура, най-стриймваният френскоговорящ артист в света. Тя пя с 60 музиканти от Републиканската гвардия и 36 хористи от френската армия. Тази част от церемонията е посветена на темата за равенството и честването на съвременния френски език.
Последва част, заснета в Лувъра с мистериозния носител на пламъка. Мистериозният факлоносец изглежда като избягал от френското издание на Assassin's Creed и изглежда е основният развиващ се подсюжет на церемонията.
Разбира се, продължи и пристигането на делегациите на държавите, които участват в игрите. В Париж обаче вали дъдж, на което организаторите със сигурност не са се надявали. В същото време звучи музиката на Клод Дебюси.
Разказът с носачът на факла продължи - откри, че Мона Лиза е изчезнала. Тази част от церемонията е „почит към филмовото изкуство и френската научна фантастика“. Междувременно мистериозният носител на пламък с качулка е открил, че Мона Лиза е била открадната, което всъщност е и сюжетът на разказ за "Доктор Кой" от 70-те години, написан от Дъглас Адамс. Бяха споменати и движещите се картини на братя Люмиер и "Пътуване до Луната“ на Жорж Мелиес.
Оказа се, че Мона Лиза е не къде да е, а във владение на миньоните от филма "Аз, проклетникът".
А след това картината изплува във водите на Сена.
Веднага след това Марсилезата беше изпята от мецосопраното Axelle Saint-Cirel.
Тук започна и частта от церемонията, посветена на силата и правата на жените. Беше показани златни статуи на десет жени от историята на Франция. Организаторите се постараха да подчертаят, че в Париж има около 260 статуи на мъже и само около 40 статуи на жени. Това е опит да се възстанови балансът. Сред тях са фигури, родени от 1700 г. до Симон Вейл, която се е борила за правото на аборт и която е починала едва през 2017 г. След това статуите ще бъдат предложени на града в опит да им се осигури постоянен дом.
Последва и изпълнение на оперната звезда Якуб Йозеф Орлински.
След пристигането на още делегации, последва изпълнение на рапъра Rim'K с парче, наречено King, което е препратка към Снуп Дог, който по-рано носеше олимпийския огън в Сен Дени.
Веднага след това видяхме част от церемонията, посветена на френската мода - модно ревю на френски дизайнери на Моста Дебийи. Междувременно лодките с делегати продължават да пристигат.
По Сена плава и делегацията на Украйна - украинските спортисти преследват мечтите си на фона на борбата за оцеляване на страната им. Русия не участва в тези Олимпийски игри, както и би трябвало да е.
Накрая пристигнаха и последите домакини на Игрите. Първо се появи Австралия (като домакини през 2032 г.) и САЩ (като домакини през 2028 г.).
Франция излезе последна като домакин, представена от 573 спортисти в 35 олимпийски спортa.
Домакините от Франция определено оставиха най-голямата и най-добрата лодка за накрая.
Елементите на днешното шоу определено бяха свързани с "Евровизия", след като всички делегации плаваха по Сена, видяхме и танцово шоу на тема европоп.
Следващата част е посветена на всички проблеми по света и как младите хора ще танцуват, за да се справят с тях. От плащава платформа в Сена Софиан Памар на пиано и Жулиет Армане изпълниха Imagine на Джон Ленън.
Изпълнението им завърши с призив за мир.
След това видяхме някой да галопира с метален кон по Сена. Този някой носи олимпийското знаме.
Докато конят галопира по реката, се показват символи на гълъби. Церемонията по откриването на Олимпийските игри вече не включва пускането на живи гълъби, което обикновено се случваше по традиция, датираща от 1920 г. За да започнат Олимпийските игри в Сеул през 1988 г., на стадиона е пуснато ято гълъби. При запалването на огъня няколко гълъба бяха изгорени на живо по телевизията пред очите на милиарди хора. Виждахме и исторически кадри от Игрите досега. 
Навлязохме и в по-официалната част на церемонията - знамената от държавите бяха подредени в близост до Айфеловата кула, когато пристига металният кон.
Металният кон беше заменен с истински, а неговият ездач - дама, донесе олимпийския флаг.
Флагът бе издигнат на фона на олимпийския химн.
Беше връчена и награда на Филипо Гранди за създаването и поддържането на олимпийския отбор на бежанците. С това беше отдадено уважение на хората, които е трябвало да напуснат домовете си, но намират спасение в спорта.
Последва реч на Тони Естанге, ръководителят на организационния комитет на Олимпийските игри в Париж. Той увери, че от любов към Игрите, Париж ще пренесе традициите им. Той приветства света с добре дошъл в Париж, където преди сто години за последен път се проведоха Олимпийските игри. Той каза, че носенето на наследството от връзката на Франция с игрите е огромна отговорност. Тони Естангет приветства провеждането на церемонията в града, а не на стадиона. Той също така казва, че игрите могат да помогнат на страната да се обедини. "Спортът е универсален език, който всички споделяме", каза той.
Чухме и реч на президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах. Томас Бах обещава по-устойчиви, по-млади, приобщаващи игри и първите с равенство между половете в спорта. Каза на спортистите, че това е върхът на тяхното пътуване и че те са дошли като спортисти, а сега са олимпийци. Посочи още, че Олимпийските игри са събитие, което "обединява света". Той казва, че "в нашия олимпийски свят няма глобален юг или глобален север“.
Томас Бах казаа: "В един свят, разкъсван от войни и конфликти, благодарение на солидарността всички ние можем да се съберем тази вечер. Обединяваме спортистите от териториите на всички 206 национални олимпийски комитети и олимпийския отбор от бежанци. Добре дошли на най-добрите спортисти в света. Добре дошли, олимпийци".
И цитира песента Imagine на Джон Ленън: "Някои може да кажат, че ние в олимпийския свят сме мечтатели. Но не сме единствените".
След това френският президент Еманюел Макрон официално даде началото на Олимпийските игри в Париж. Макрон обяви игрите за открити.
Флагманите на Франция Флоран Маноду и Мелина Робер-Мишон положиха клетва на спортистите.
Последва моментът за запалване на огъня. Зинедан Зидан се завръща Той пренесе огъня и го предаде на Рафаел Надал.
На Айфеловата кула започна светлинно шоу. В основата й светят олимпийските пръстени.
Церемонията премина към Надал, който пренася олимпийския огън в лодка по Сена. На лодката виждаме и Серина Уилямс.
Карл Люис и Надя Команечи също са в лодката с Уилямс и Надал.
Тенисистите предадоха огъня на Амели Моресмо - сребърна олимпийска медалистка по тенис и директор на Откритото първенство на Франция. Огънят достигна Лувъра.
Процесията стигна до градините Тюйлери, в непосредствена близост до Лувъра.
Факелът се разменя бързо между редица известни френски спортисти, сред които Жан-Франсоа Ламур и Емили Льо Пенек.
Чарлз Косте, който е на 100 години и се придвижва с инвалидна количка, пое пламъка. Той е шампион по колоездене през 1948 г. и е най-възрастният жив златен медалист във Франция.
Олимпийският котел, стилизиран като пламтящ балон с горещ въздух, разположен в градините Тюйлери в центъра на Париж, бе запален, което е официален знак за началото на Летните олимпийски игри в Париж през 2024 г. Балонът дори се издигна във въздуха.
И накрая - Селин Дион пя от Айфеловата кула. В това време олимпийският огън продължаваше да се носи над Париж в балон.
