Това, което видях в Париж бе потресаващо креативно, талантливо, провокиращо и вдъхновяващо.. То ни показа Света, какъвто той ще бъде в Постмодерното общество - в много-обществото, в обществото на многото роли, многото избори, многото ценности, многото малки, лични, осмислени и преосмислени разкази, версии за действителността. Включително и на многото образи, които си нямат първообрази, оригинали.
В Постмодерното общество Индивидът няма да е само и единствено ин-дивид (не-делим - като а-том), той ще бъде много-делим, може би понякога и мулти-делим.
Сложно общество, защото досега ние като социум имаме опит само в т.нар. едно-общества - общества на едната роля, на единия избор, на единия набор ценности и т.н.
Ще бъде сложно общество, защото ще трябва да се учим да живеем в него.
Европа първа се потапя в Постмодерното общество. Тя се адаптира към него, но тя и го създава, "прави го", сътворява го.
На мен възрастта не ми пречи да приветствам Постмодерното общество!
То снощи имаше първото си официално представление. Своята Премиера!
А ето, че чета коментари за видяното в Париж. И ме смущава това, че дори интелигентни хора реагират като шопа: - И аз не знам как е, ама и така не е!
Така ще е!
Ще бъде различно. Ще бъдем различни. Ще живеем сред различни хора и в различни общности. Никой няма да има монопол върху това - коя различност е по-по-най.
Много-обществото е мрежово, структурирано е хоризонтално. За разлика от досегашните едно-общества - Архаичното, Домодерното и Модерното, които бяха йерархични, структурирани вертикално.
Ние ще трябва да се научим да живеем с различността. А ако не се научим, ще стоим отстрани и ще подсмърчаме като бедни роднин, които не искат и не могат да приемат Света такъв, какъвто той еволюира, затова се стремят да го отрекат и дори изобщо да го разрушат.
Ще стоим край пътя на Света и ще подсмърчаме. Докато животът ще преминава край нас.
А животът ще бъде нелек, но и красив. Париж снощи ни помогна да повярваме в това.
Прекрасното зрелище в Париж беше за онези, които имаха очи да видят. За останалите ми е жал. Но съвсем малко. Нямам време да ги мисля, да им обръщам внимание. Да им слушам мрънканията и вайканията.
Иска ми се по-скоро да идва Постмодерното общество!
За да мога и аз да поживея в него...
Николай Слатински
