Висшето образование е ключ към добро представяне на пазара на труда, почти гарантирано избягване на безработица и намиране на желано и добре платено работно място. От значение е обаче да оценим конкретния размер на това предимство – колко по-висока е заетостта на висшистите, колко по-ниска е тяхната безработица, тъй като коректните му измерения могат да мотивират решение дали и колко си струва инвестирането на допълните 4-6 години в придобиване на висше образование.
„Изследванията показват дали това, което хората очакват, наистина се случва. Въпросът е колко по-изгодно е да имаш висше образование, в сравнение с останалите образователни степени. В България все още предимството на висшето образование е значително, както при заетостта, така и при безработицата. Ако човек има висше образование, той винаги може да си намери работа, която да е добре платена”, коментира в студиото на „Твоят ден” по NOVA NEWS икономистът от Института за пазарна икономика Петя Георгиева.
По нейни думи безработицата при висшистите е около 2%. „50% от българите имат средно образование, има и такива, които нямат основно образование, както и такива със завършен четвърти клас. Все по-малко ученици отпадат от училище.
„Ние сме една от страните с най-голям брой университети в света - 51. Предимствата на това човек да има висше образование, но въпросът е какво е качеството на ВУЗ-овете. Наблюдава се повишаването на заетостта и увеличаване на заплащането на хора със средно-специално образование.
Според икономиста студентите избират специалности, които са интересни за младите хора, но в бъдеще не биха се реализирали в сфери, необходими за икономическото развитие на страната.
„Все повече спада интересът да се учи математика в средното образование. В по-голямата част от регионалните математически гимназии в страната, се влиза с много ниски резултати. Завършилите не продължават своето обучение в математически или инженерни специалности. Това се отразява както на уменията на учениците, така и на бъдещата им реализация.
