"Предлагаме на правителството на Република България да разгледа възможността на ниво Европейски съвет да предложи временно да се замразят предприсъединителните фондове за Република Северна Македония. Целта на такова предложение е Република Северна Македония да започне да спазва своите международно поети ангажименти. Системното преследване на българи се засили след идването на власт на партията ВМРО-ДПМНЕ и Християн Мицкоски. В основата на омраза към българите в Република Северна Македония стои Москва".
Това каза пред ФрогНюз председателят на Фондация "Македония" Виктор Стоянов. Фондацията работи за правата на българите в Северна Македония и опазване на културно-историческото наследство на България там.
"Фондация “Македония” признаване правото на хората в Република Северна Македония да се наричат македонци по етнос, да имат свое етническо самоопределение. Затова и по-рано в разговора ни казах, че е добре да ги наричаме северномакедонци, за да ги разделяме от българите от областта Македония. Ние обаче категорично заставаме против системното унищожение на българското културно-историческо наследство и срещу преследването на лицата с българско самосъзнание в Република Северна Македония", посочи Стоянов.
Днес организацията внесе официално искане към служебния министър-председател Димитър Главчев и призова:
"Имайки предвид всичко това, включително и очевидното намерение на официално Скопие да не изпълнява необходимите реформи по преговорната рамка за членство в ЕС, включително включването на българите в Конституцията на страната, желаем да Ви предложим да разгледате възможността Република България да предложи на ниво Европейски съвет частично или цялостно замразяване на предприсъединителните фондове на Република Северна Македония, до включването на българите в Конституцията на страната, като първа стъпка към фактическото започване на преговори за членство в Европейския съюз".
Говорим с Виктор Стоянов както за това настояване, така и за корена на омразата към българите в Северна Македония:
Фондация “Македония” внесе искане до премиера Главчев да бъдат замразени предприсъединителните фондове на Европейския съюз за Република Северна Македония. Защо настоявате за това?
Наблюдаваме системно поведение и действие от правителството в Скопие за нарушаване на двустранните отношения с България, дори за замразяване на двустранните отношения. Виждаме системно неспазване на международно поетите ангажименти чрез международните договори, които Северна Македония е сключила. С подобно поведение страната просто не бива да се възползва от условията, които предлага Европейският съюз към кандидат-членка. Това поведение не кореспондира с европейските взаимоотношения между държавите и народите.
Затова предлагаме на правителството на Република България, на служебния премиер Главчев, да разгледа възможността Република България на ниво Европейски съвет, където се взимат подобни решения, да предложи временно да се замразят предприсъединителните фондове за Република Северна Македония. Целта на такова предложение е Република Северна Македония да започне да спазва своите международно поети ангажименти.
Не виждаме друг инструмент в областта на дипломацията, с който може да се повлияе на решенията, които взима премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски. Виждаме, че той открито се е обявил против преговорната рамка на Северна Македония. Това на практика значи, че е против присъединяването на страната към Европейския съюз, независимо че на думи казва, че желаят да бъдат част от Европейския съюз. По техен си начин - без реформи, това е невъзможно. Виждаме и заявки за денонсиране на договор с Република България от 2017 година. Това е крайно неприемливо. Този договор е международно признат от Европейския съюз, от Руската федерация, от САЩ.
Цялото това системно поведение на Република Северна Македония предполага, че Република България трябва да предприеме проактивни действия в рамките на Европейския съюз и да предложи пред своите партньорски държави в Европейския съвет разглеждане на възможността за замразяване на фондове. Това не значи непременно, че ще бъдат замразени фондове, дори тази възможност да се разгледа. Ако Северна Македония коригира своето поведение и започне да извършва реформи, може да няма нужда да бъдат замразявани фондовете. Не е целта да бъдат замразени фондовете, целта е правителството на Северна Македония да бъде побутнато да започне да спазва международните си договори. Светът не функционира по този начин - да сключваш договори, които системно не спазваш, а нарушаваш. Подобно поведение имат страни-агресори, като Руската федерация, които нарушават всички свои международни договори и извършват военни инвазии и нападения.
Четейки разговора ни, със сигурност ще има хора, които ще сметнат предложението за неподходящо, ще кажат, че не бихме могли да постигнем по-добри отношения с Република Северна Македония с негативни действия. Как отговаряте на такива критики?
Отговорът е, че тези действия са външнополитически насочени към държавата Република Северна Македония, а не към нейните граждани. Те безспорно ще имат ефект и върху живота на нейните граждани, но гражданите на тази демократична държава трябва да правят сметка за кого гласуват, кого подкрепят политически, съответно как се управлява държава.
Не е вина на България, че правителството на Мицкоски системно не спазва и нарушава своите международно поети ангажименти. Това е негова отговорност, която рефлектира върху населението на страната и същото това население, това общество очевидно трябва да коригира преценката си за кого гласува. Това са вътрешнополитически въпроси на Северна Македония.
Подобни действия от България първо, ще срещнат изключително широка обществена подкрепа у нас. Второ, ще срещнат и широка обществена подкрепа в тази част от населението на Северна Македония, от обществото там, което има първо, позитивни чувства към България и второ, истински желае да бъде част от Европейския съюз, знаейки цената на реформите. И България правеше реформи преди да стане член на Европейския съюз, за да може да стане член. Същото трябва да направи и Република Северна Македония. Има една част от обществото там, която знае това и е готова да извърши реформи. Колко голяма част от обществото са тези хора, не мога да кажа, бих казал, че е по-малка част. Тези хора обаче също ще подкрепят такива действия на България, защото няма инструмент в дипломацията, с който можем да принудим Република Северна Македония да започне да извършва реформи и да спазва Критериите от Копенхаген относно правата на лицата с българско самосъзнание, включвайки ги в Конституция на страната.
Вие работите с българи в Северна Македония, какви са Вашите наблюдения - дали след идването на власт на новото правителство в Република Северна Македония се наблюдава влошаване на отношението към българите?
Категорично да. Системното преследване на българи се засили след идването на власт на партията ВМРО-ДПМНЕ и Християн Мицкоски. Имаше смяна на началниците на районните управления от правителството. Тази смяна се отрази много негативно на отношението към българите. Засилиха упражняването на институционален натиск върху българите. Всичко това се описва както от посолството ни в Скопие, така и от неправителствени организации като Фондация “Македония”, с цел да бъдат уведомени нашите международни партньори в рамките на Европейския съвет и Европейския съюз. Имаме данни за вече над 100 отделни индивидуални случая на системно институционално преследване на българите като такива. Дебело искам да подчертая, че това е индивидуално отношение, индивидуални случаи, нарушаващи правата на лицата с българско самосъзнание.
Това е от огромно значение, защото Конституцията на Северна Македония не е гражданска, тя е на етнически принцип и преследването на лицата заради тяхното индивидуално самоопределяне на етническа основа е нарушение на самата Конституция на Северна Македония, както и нарушение на международното право.
Виждаме, че при встъпването на новата власт - и президент, и правителство, бяха направени провокации около името на страната, наричаха се не Република Северна Македония, а само Македония. Преди няколко дни отправихте един призив - да не наричаме Република Северна Македония само Македония. Защо?
Защото Република Македония като държава никога не е съществувала. Дори след обявяването на независимостта в Скопие през 1991 година тази държава имаше официално име Бивша югославска република Македония. Знаем за дългогодишния проблем с Република Гърция, именно заради името.
Важно е да наричаме държавата с пълното име - Република Северна Македония, тъй като първо, държава Република Македония никога не е съществувала и не съществува и в момента. Второ, в самото име Република Македония се съдържат териториални претенции и към Република Гърция, и към Република България. Географската област Македония, за която твърдя, че е добре българите да наричаме Кутмичевица - това е старото име на географската област Македония - са включени значителни територии от Гърция и България. Един от членовете на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. е, че Република Северна Македония и Република България нямаме териториални претенции едни към други. Успяхме като държава да поискаме от Скопие да декларира това и в ООН. През годините те имат определени действия, особено в образователната система, с които възпитават териториални претенции към България у техните ученици в училищата чрез уроци по история и география.
Затова е важно да казваме Република Северна Македония - така се казва тази държава. Република Македония е некоректно име.
Получава се и объркване между тази част от българите, които са от географската област Македония, тъй като те наричат себе си македонци в географски смисъл, а българи - в етнически. Значителна част от гражданите на Република Северна Македония наричат себе си македонци и в етнически, и в географски смисъл. Затова е добре тези граждани на Севера Македония, които определят себе си като етнически македонци, да бъдат наричани северномакедонци. Важно е да ги наричаме северномакедонци, за да можем да ги разделяме от значителния брой българи от географската област Македония, които наричат себе си македонци в географски смисъл.
Проследявайки исторически отношението към българите в Република Северна Македония, къде намирате корените на тази неприязън, тази омраза?
И политически, и стратегически, и като организационна работа, в основата на всичко стои Москва - сега Руска федерация, в миналото СССР или пък Руска империя. В основата стоят те, тъй като те имат стратегии и системи за развитие на антибългаризма в географска област Македония в подкрепа на своя най-близък съюзник на Балканите - днешна Република Сърбия. Целта на днешна Москва, целта и на Петербург по времето на Руската империя преди Октомврийската революция, остава една и съща - географска област Македония да бъде под влиянието, а ако може и под териториалната цялост, на Белград.
На терен, на място и особено през последните 30 години, тази омраза към българите се поражда от местните северномакедонски медии, от лидерите на северномакедонските партии, от обществениците в Република Северна Македония - актьори, музиканти, публични личности, инфлуенсъри. Почти всички до един упражняват системен език на омразата против българите, напълно непредизвикан, без да има какъвто и да е повод и въпреки всичките години на добросъседство от наша страна.
Това е добре планиран и подхранван механизъм от самата Република Северна Македония, която цели да продължи процеса на формиране на македонска нация, включително извършвайки и системно унищожение на българското културно-историческо наследство, което продължава и сега.
Все още има паметни плочи, каменни паметници, стотици български военни гробища, които са подложени на постоянно унищожение и подмяна, с цел да се заличи културно-историческото наследство на българския народ в Република Северна Македония и да се насърчи формирането на съвременна македонска нация, която от Скопие желаят да формират, променяйки историята и унищожавайки българското културно-историческо наследство.
Фондация “Македония” признава правото на хората в Република Северна Македония да се наричат македонци по етнос, да имат свое етническо самоопределение. Затова и по-рано в разговора ни казах, че е добре да ги наричаме северномакедонци, за да ги разделяме от българите от областта Македония. Ние обаче категорично заставаме против системното унищожение на българското културно-историческо наследство и срещу преследването на лицата с българско самосъзнание в Република Северна Македония.
Илияна Маринкова
