"Не съм оптимист, че ще се разкрие какво е предизвикало взрива до Елин Пелин. За мен като гражданин е важно да се стигне до истината, за да знаем следващия път, когато се случи подобен инцидент, как да се предпазим, да няма жертви поне, щети - да, но не и жертви и най-вече да не се случват такива неконтролируеми и нежелани взривове".
"Голям проблем е, че отдавна няма университети, в които да се обучават тесни специалисти в тази област. Аз например съм завършил специалност „Боеприпаси“, която се изучаваше 5 години в Шумен. От 2000 г. спряха тези специалности. И други колеги подчертаха, призоваха дори министъра да се възстанови тази катедра, защото производството не търпи такива празноти. Така например в “Арсенал” в Казанлък си направиха частен колеж и всички, които сме съпричастни, помогнахме да се обучават кадри".
"Чрез Вас призовавам държавата да се вземе в ръце и да направи нещо по въпроса, защото малко останаха експертите, които да предадат знанията си".
Това обясни пред ФрогНюз Валентин Радев, експерт по боеприпаси, бивш министър на вътрешните работи и бивш заместник-министър на отбраната.
Вижте цялото интервю:
Г-н Радев, достатъчно сериозно ли е приета в България темата за безопасността при работа или по-скоро се е превърнала в един формален инструктаж? Има ли обучени хора в рисковите предприятия, които да обясняват на работниците какво трябва да правят? Има ли система, която да показва на работниците какво трябва да правят при проблем? Какви мерки за безопасност на служителите трябва да има в предприятията с рискови вещества?
Има такива системи, затова и няма толкова много инциденти. В цивилните складове, какъвто е и случаят със завода в Елин Пелин, или предприятие, ДМЗ (Държавен машиностроителен завод бел.ред.), те са държавни и се наблюдават от служба КОС - „Контрол на общоопасните средства“. Когато има общоопасни средства, химикали, не само пиротехника, се наблюдават от тази служба. Десетки, даже стотици служители из цялата страна, навсякъде, където има такива складове или места със съхранение и работа с общоопасни средства, се контролират от тази служба. Отделно Инспекциятс по труда и други служби извършват наблюдения, контрол, издават правила какво трябва да се прави.
Още на входа например е задължително да се оставят цигари, запалки, на някои места има изискване да се оставят и телефоните. Има си правила, които се спазват и на служителите се извършва инструктаж на определено време. Когато се въвежда нова операция, отново се извършва инструктаж, всичко се вписва в книги и трябва да се изпълнява, въпросът е дали някъде не е било формално или въобще не е изпълнявано.
Това може да го установи прокуратурата по документите, ако не са изгорели, разбира се, макар че би трябвало да ги има и на друго място. Важното е, че тези правила ги има, в държавата има ред и той е много сериозен в това отношение, защото България е специализирана в производство на средства за близък бой. Това означава - пистолети, картечници и боеприпаси. Ние имаме големи специалисти и произвеждаме големи количества, знаете каква е помощта на Украйна, изнасяме и за Африка, това са големи обороти за държавата, в един момент дори бяхме в топ 10. Искам да подчертая, че имаме специалисти, има и контрол.
Реално последният випуск на хора, обучени за работа с боеприпаси, е от 2000 г. В момента няма такова училище за кадри. Какво трябва да се направи, за да се изгради следващо поколение от хора, които да се занимават с безопасността?
Да, това е друга слабост, аз и като министър видях, че в служба КОС не всички са тесни специалисти в областта. Има назначени хора с други специалности, преминали са през разни квалификации, но това не е достатъчно. Когато става въпрос за опасни средства, особено боеприпаси или пиротехника, както е в случая, е много важно да има обучени експерти.
Извинението беше, че не навсякъде в държавата има обучени хора, завършили са университети, подобни специалности, на някои места дори няма такива.
Голям проблем е, че отдавна няма университети, в които да се обучават тесни специалисти в тази област. Аз например съм завършил специалност „Боеприпаси“, която се изучаваше 5 години в Шумен. От 2000 г. спряха тези специалности. И други колеги подчертаха, призоваха дори министъра да се възстанови тази катедра, защото производството не търпи такива празноти. Така например в “Арсенал” в Казанлък си направиха частен колеж и всички, които сме съпричастни, помогнахме да се обучават кадри". Вчера разговарях с двама от ректорите на Техническия университет в Пловдив и те ми обещаха, че ще направят всичко възможно да се възстанови обучението за такива кадри.
Друго място, в което трябва да има такава специалност, е Минно-геоложкия университет, където работеше и колегата Шишков, с който се случи това нещастие. Това са трите места, където се обучаваха подобни кадри, като в Шумен отдавна не съществува подобно обучение, а от там се бълваха най-много кадри.
Преди време, освен на тези места, Металхим Холдинг, тази структура изпращаше много хора да се обучават в Русия.
Това, което остава сега, е да възстановим, това, което е съществувало у нас. Чрез Вас призовавам държавата да се вземе в ръце и да направи нещо по въпроса, защото малко останаха експертите, които да предадат знанията си.
Възможно ли е сега такива обучения да се извършват в НАТО?
Досега не е имало такава практика, ако държавата пожелае, би могло. Това е дълъг процес. Освен това отново казвам, че у нас все още има експерти, които могат да подготвят собствени кадри. Нека тези експерти бъдат назначавани в складовете. Частниците да не се притесняват, че ще дават по-високи заплати. Наемете добри експерти, това спасява животи, спасява ви имуществото. Не е нормално да се наемат хора, които не са с подходяща квалификация.
Има ли недостиг, недофинансиране на системите за безопасност при работа в предприятията?
Възможно е, но ми е малко трудно да го повярвам. Собствениците, както в случая с колегата Тодор Попов, който притежава складовете за пиротехника до Елин Пелин, всеки пази имуществото си, всеки пази хората си. Общо взето пари не се пестят, но трябва да се има предвид, че все пак това е частен бизнес, всеки гони печалба и има пропуски.
Какви са възможните версии относно взривовете до Елин Пелин?
Това ще установи следствието и прокуратурата, не се изключват и версии за саботаж. Най-вероятно става въпрос за човешка грешка или неспазване на правилата, или пък дефектно изделие. Възможно е да се е появило статично електричество, което отново се дължи на човешка грешка, защото не са спазени определени правила. Дано вещите лица успеят да помогнат на следствието, но като цяло е много трудно.
Вещите лица първо трябва да успеят да влязат вътре, да видят дали има веществени доказателства, ако няма нещо очевидно, което да намерят, след това много трудно по косвени доказателства могат да открият нещо.
Не трябва да забравяме, че има и преки свидетели, които са живи, те са били вътре, преминали са близо до мястото на инцидента. Дано това помогне на колегите да стигнат до истината, но аз не съм оптимист, че ще се разкрие какво е предизвикало този взрив. За мен, като гражданин е важно да се стигне до истината, за да знаем следващия път, когато се случи подобен инцидент, как да се предпазим, да няма жертви поне, щети - да, но не и жертви и най-вече да не се случват такива неконтролируеми и нежелани взривове.
Валентин Радев завършва Висшето военно артилерийско училище в Шумен с магистърска степен, офицер по артилерийско въоръжение – инженер по боеприпаси и химия на взривните вещества.
Аспирантурата му е по аеродинамика и балистика. Магистър е по икономика от УНСС. От 1991 г. е доктор, а от 1996 г. е старши научен сътрудник II степен. Има няколко специализации в Русия, Канада, Чехия и Германия. Професионалната си кариера започва като началник на служба „Артилерийско въоръжение“ и стига до директор на Института за перспективни изследвания на отбраната. Полковник от запаса (приравнено на категория Б – Комисар – МВР; и ранг Специален агент – ДАНС). Бил е хоноруван преподавател в УНСС и Нов български университет. Председател е на Сдружението на специалистите по боеприпасите в България.
Научната продукция на Валентин Радев се изразява в над 130 публикации, 17 изделия с военно предназначение, всички внедрени в редовно производство и приети на въоръжение, 6 патента, 2 промишлени дизайна, 1 марка и 17 предложения с полезен ефект. През 1989 г. е обявен за почетен реализатор, а през 1993 г. – за млад изобретател. Удостояван е с награден знак „За вярна служба под знамената“ – III степен и с лично оръжие от министъра на отбраната.
Констанца Илиева
