За първи път откакто ГЕРБ пое властта, се забелязват признаци на ерозия в моралния кредит на доверие, който преди година и половина избирателите дадоха на партията на Бойко Борисов. Това показват данните от редовното тримесечно проучване на Социологическа агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 4 – 12 декември 2010г. сред 1002 пълнолетни граждани от цялата страна.
Започналото през юни обръщане на положителните и отрицателните оценки за дейността на кабинета се засилва. През декември негативните мнения (39%) вече значително преобладават над позитивните (24%). Освен това, за първи път резервът от пасивни поддръжници на управлението достига по-ниски стойности от тези на критиците на правителството. Динамиката в позициите на тази голяма група хора, която мени мнението си в зависимост от доминиращите в обществото настроения, е особено симптоматична за промяната в социалния климат и това трябва да се приема като сериозен сигнал за управлението.
Макар по-слабо изразена, аналогична е тенденцията и при министър-председателя. Положителните оценки за дейността му продължават бавно да намаляват, но балансът остава позитивен (42% положителни оценки срещу 29% отрицателни). Интересното тук, също както и при правителството е, че мобилните, изчакващи избиратели, които доскоро не изразяваха ясно определено мнение, започват да преминават в групата на критиците на премиера.
Позитивите за имиджа на ГЕРБ през последните месеци идват основно от избирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар и европеец на годината (67%) и от започналото събаряне на незаконни строежи (46%) след години на държавно толерирано беззаконие.
Подписаните споразумения с Русия за строежа на Южен поток и на АЕЦ Белене предизвикват противоречиви реакции в обществото. Около една трета от българите ги оценяват положително, но над 40% се въздържат от определено мнение, преди да станат ясни повече детайли по проектите.
Изследването показва, че общественото мнение реагира много по-силно и остро на казуси, свързани с моралните стандарти на политическия елит, отколкото на чисто експертни и политически теми.
С ръст от 11 на сто Росен Плевнелиев получава най-висок индекс на доверие (измерен като разлика между положителните и отрицателните оценки за дейността му) и през декември за първи път Цветан Цветанов слиза от първото място в рейтинга на министрите. Скандалите около Калина Илиева костват на Мирослав Найденов 5% спад и така той остава на статистически значима дистанция след външния министър Николай Младенов. Външният министър продължава тенденцията от предишните месеци на ръст в позитивните оценки за дейността си.
За силата, с която отекват скандалите по българските политически върхове говори и сривът в доверието към културния министър Вежди Рашидов. Негативните оценки за дейността му достигат 19%, което е рядкост за културен министър, а индексът му на доверие спада с почти 8 на сто. Проблемите около финансирането на университетите и БАН носят негативи и на министър Сергей Игнатов (спад от 7%). В месеците обаче, когато се дебатираше и приемаше бюджета за 2011г., най-големите негативи се концентрират във фигурата на финансовия министър Симеон Дянков.
Освен Росен Плевнелиев и Николай Младенов, третият министър с позитивна тенденция е Трайчо Трайков, на когото симпатизира значителна част от бизнеса и висококвалифицираните служители от големите градски центрове.
