"Израел систематично успява да елиминира всички свои врагове поетапно и ясно. Успява да нанесе удар по всички проксита на Иран, карайки режимът в Техеран да се чувства твърде несигурен в това как да може да оперира срещу Израел в региона. Удряйки Хания в Техенар, Израел компрометира самия Иран - че няма възможност да отстоява и да защити своите проксита, където и да е било в Близкия изток. Подозирам, че няма да има крайна ескалацията след отговора на Иран, въпреки че убийството на Хания ще замрази преговорите за освобождаването на заложниците, което тема номер едно в Израел".
Това каза за ФрогНюз Димитър Къцарков, хебраист и магистър по международно право, експерт по Близкия изток.
"Ако заложниците не се освободят преди 7 октомври 2024 г., това ще предизвика напрежение. Макар и Нетаняху да има много успешни удари, макар и кампанията да се развива в полза на Израел военно и разузнавателно, ситуацията със заложниците все още няма ясен сценарии, ясен изход. Не очаквам в следващите седмици, освен ако нещо драматично не се случи, да се намери изход от тази криза", каза още той.
Ето го цялото интервю:
Чухме първото изявление на премиера на Израел Бенямин Нетаняху, след като бе ликвидиран политическия лидер на Хамас Исмаил Хания. Нетаняху не каза дали Израел е нанесъл удара срещу Хания - как да тълкуваме това?
Израел никога не потвърждава на 100% дали е извършила покушение, или не. Това е стандартна тяхна реакция, към която трябва вече да сме привикнали. Наблюдаваме едно систематично изпълнение на цели, очевидно поставени от тяхното разузнаване. Ударът по Исмаил Хания е директно по активен водач на Хамас и е най-високопрофилното убийство от Касем Солеймани насам. Искам да припомня обаче, че по-рано през година имахме убийството на Мохамед Реза Захеди в Сирия, имахме убийството на Салех ал-Арури в началото на годината в Бейрут, преди няколко дни имахме удар по хутите в Йемен, също и убийството на Фуад Шукр, лидерът на военното крило на Хизбула, който бе и съветник на Хасан Насрала.
Израел систематично успява да елиминира всички свои врагове поетапно и ясно. Успява да нанесе удар по всички проксита на Иран, карайки режимът в Техеран да се чувства твърде несигурен в това как да може да оперира срещу Израел в региона. В израелските медии през последните дни се коментира, че ударът срещу Хания в Техеран е спечелил много повече за Израел, отколкото ако той беше ударен в Катар, където Хания живееше. Удряйки Хания в Техенар, те компрометират самия Иран - че няма възможност да отстоява и да защити своите проксита, където и да е било в Близкия изток, включително и в Иран.
Според някои анализатори предстои глобален конфликт в Близкия изток. Вие как смятате?
Винаги след такова убийство виждаме как първата реакция на всички наблюдатели е, че се очаква какъв ще бъде ответният удар. И при убийствата от последните няколко месеца, виждаме, че дори и да има масиран ракетен обстрел от Хизбула, от Техеран, ескалацията спира там. Не съм сигурен доколко новозаклетият президент на Иран е готов да впуска държавата в мащабни военни конфликти особено когато става дума за убийството на такъв високопрофилен съюзник и прокси като Хания.
По-рано през годината имаше убит високопрофилен водач на силите Ал Кудс в Сирия и въпреки всичко, това не доведе до крайна ескалация от страна на Иран. Подозирам, че същото може да се повтори - да няма крайна ескалация, въпреки че убийството на Хания ще замрази преговорите за освобождаването на заложниците, което е тема номер едно в Израел.
Нетаняху води борба с времето, защото вече 300 дни заложниците са в плен на Хамас. Ако се достигне до сценарий, в който те са вече една година в плен, това ще донесе изключително голямо напрежение в израелското общество, въпреки подкрепата, която Нетаняху генерира след убийството на Хания. Ако заложниците не се освободят преди 7 октомври 2024 г., това ще предизвика напрежение.
Как ще излезе Нетаняху от тази битка с времето според Вас - виждаме доста противоречиви мнения срещу него самия в израелското общество?
В Израел има една линия на делене. По-голяма част от израелското общество усеща умора от тази война, но разбира, че няма друг изход за решение на ситуацията. В северната част на Израел градове като Кирят Моцкин и Метула, които са на границата с Ливан, вече половин година са обезлюдени. Жителите на тези градове са евакуирани, защото не могат да живеят в район, който постоянно е бомбардиран с ракети.
В същото време се създава впечатление в обществото на Израел, че въпросите с Хамас трябва да намерят своето окончателно решение, въпреки че такова решение не е на хоризонта. Повиквателни бяха раздадени и на ултраортодоксалните представители на обществото в Израел. Изглежда все по-неизбежно изходът да бъде по-мащабна офанзива и срещу Хизбула, и срещу Хамас.
Въпросът е, че има хора измежду по-либералните и по-центърно настроените прослойки в Израел, които смятат, че всеки удар по сериозни лидери на Хамас, застрашава живота на заложниците. Това е един много сериозен дебат. Макар и Нетаняху да има много успешни удари, макар и кампанията да се развива в полза на Израел военно и разузнавателно, ситуацията със заложниците все още няма ясен сценарии, ясен изход. Не очаквам в следващите седмици, освен ако нещо драматично не се случи, да се намери изход от тази криза.
До каква степен резултатът от предстоящите през ноември избори в САЩ биха имали отражение на ситуацията в Близкия изток?
Посещението на Нетаняху в САЩ преди няколко дни не успя да донесе позитивите, на които се надяваше израелският премиер. Посещението остана засенчено от много сериозните вътрешни сътресения в американска политика, предизвикани от отказа на Джо Байдън да се кандидатира отново за президент. Издигането на Камала Харис като водещ кандидат на предстоящата Национална конвенция на Демократическата партия през август, в която Харис да бъде потвърдена като основен кандидат на демократите за изборите. В момента тече процес за бързо търсене на номинация за нейния вицепрезидент. Харис събра най-много парични донори, събра най-много подкрепа от Демократическата партия. На този фон Нетаняху не успя - макар и да държа една впечатляваща реч в Конгреса на САЩ - да бъде на преден план.
Усети се едно хладно отношение, което демократите имат към Нетаняху. Усетиха се подозренията към него, че преследва собствени цели, че за него връщането на Доналд Тръмп на власт след ноември е по-подходящо с оглед на това, което президентът Тръмп успя да реализира в Близкия изток през своя мандат - Авраамовите споразумения от 2020 г. Това беше центърът около реториката за създаване на Авраамова коалиция с основни държави Израел и Саудитска Арабия. За мен сценарият за разширяване на мирния процес в Близкия изток е на пауза и ще бъда на пауза, докато не се начертае ясен изход от конфликта между израелци, палестинци и Хамас в Газа.
Израел с голям интерес следи американска политика, с голям интерес ще очаква изборите през ноември. Администрацията на Нетаняху по-скоро клони към връщане на Тръмп на власт - нещо, което е в контраст с желанието на по-голяма част от лидерите на държавите в Европейския съюз.
Каква е ролята на Русия в Близкия изток? Виждаме очевидните опити на Руската федерация да има близки отношения с Иран, най-малкото в военнопромишлен контекст. Имаше и официални руски изказвания след убийството на Хания.
Руснаците все още имат силно присъствие основно в Сирия, където за режима на Асад е от жизненоважно значение руската животоспасяваща линия по отношение на сигурността. Ако преди години имаше някаква форма на споразумение между Нетаняху и Путин - не официално, а подразбиращо се, че Нетаняху има право да удря по позиции на иранските милиции в Сирия, то сега това ще се промени.
Сирия вече се лансира като сериозен партньор на Иран и на интересите на Хамас в Близкия изток. Те продават и военно оборудване на Хизбула. Предполага се, че имат сериозно отношения в координирането на атаките на Хамас от 7 октомври. Отношенията между Иран и Русия обаче не могат да се анализират само през призмата на Близкия изток. В Сирия те може и да са съюзници, но в един друг прокси конфликт в региона на Северна Африка - в Судан, те са на диаметрално противоположни позиции. Русия през присъствието на свои милиции от “Вагнер” в Судан подкрепя бунтовниците срещу официално признатата власт, която пък получава подкрепа от Иран. Много е интересно, че в Судан Иран и Украйна са съюзници, а в Близкия изток и в Украйна - са врагове.
Тези отношения са много сложни. Вижда се диаметрална противоположност по отношение на различни конфликти. В рамките на конфликта в Близкия изток и в Сирия, Русия и Иран ще продължат взаимодействието си спрямо Израел. Не знам до каква степен обаче Русия има интерес да се намеси с по-голямо значение в този конфликт.
Илияна Маринкова
