"Ако искаме да помагаме в гасенето на пожари, трябва да се грижим и за личната си безопасност, която започва от адекватни дрехи, обувки, маска, очила, ръкавици. Вкъщи съветвам да имаме пожарогасител с въглероден диоксид. Ако пожар се случи в дома ни и не можем да го загасим с пожарогасител, проверяваме за наши близки, излизаме навън, звъним на 112, не се връщаме. В много голяма част от пожарите, хората биват задушени от дима и от газовете, които се отделят при горенето. Това са първите врагове, които поразяват здравето. Бъде ли поразено дишането, оттам нататък цялата система сдава багажа".
Това каза пред ФрогНюз Лазар Радков от "Спасителен клуб за Бъдеще" към "Капачки за Бъдеще".
"Спасителен клуб за Бъдеще" са доброволни формирования за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност, както и за провеждане на обучение за тези дейности. Доброволци от организацията участват активно в потушаването на пожарите в България в последния месец. И в момента доброволци гасят огнищата край с. Струмяни, Благоевградско.
Говорим с Радков по две важни теми - от една страна, каква подготовка трябва да имат самите доброволци, за да не пострадат, докато помагат. От друга, как да се подготвим за реакция при пожар в домовете ни и каква да бъде тази реакция.
Подготовката на доброволците
“Спазва се много конкретен ред. Ние се явяваме там под шапката на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” - каквото кажат пожарникарите, това се прави, спазват се точни инструкции”, обясни Радков.
“Понеже има и доста спонтанни доброволци, абсолютният минимум за облекло за гасене на пожар са здрави панталони, здрави куртки с дълъг ръкав, памучни тениски. Абсолютният минимум е дрехите да бъдат от памук понеже е по-трудногорим. Изкуствените материи, популярните полиестерни материи, всичките те много бързо се стопяват от топлината, залепват за кожата и създават големи проблеми.
Трябват също така здрави обувки. Има работни обувки, чиято подметка може да издържа до 300 градуса. Не е работа да се ходи по жарава, но понякога се случва. Доброволците трябва да имат още бомбе, което да пази пръстите на краката, да имат междинна подметка от високомолекулна материя, която да ги пази, ако има например пирони - да не пробият подметката, да не наранят стъпалото. Трябват им стабилни обувки, които да пазят.
Със сигурност са нужни и маски - полулицеви или целолицеви маски. Абсолютният минимум е бандана, която да бъде навлажнена с вода, за да може да има поне някакво филтриране на въздуха.
Също е хубаво да имат предпазни очила, защото имат клони, имат сажди, прехвърчат дребни горящи частици - особено ако има силен вятър и той изведнъж обърне целия дим. Когато има горящи треви, клонки, храсти срещу вас, очите трябва да се пазят.
Друго нещо са леярски ръкавиците, които се продават в магазините за работно облекло. Пазят много добре, тествал съм ги в различни ситуации. Имахме един доброволец на един от пожарите по-миналата седмица над село Баня. Момичето се беше спънало и паднало по длани върху жаравата. Точно наличието на такива ръкавици ѝ спаси ръцете от сериозни изгаряния”, съветва той.
“Теренът при горски пожари доста често е доста тежък. Трябва да бъдем максимално защитени, защото първото правило е пазим себе си. Пазете себе си, защото ако отидете там и пострадате, не само не можете да помогнете, но ще се наложи хора да спасяват вас и също няма да могат да помагат, така ще намалите и спасителния капацитет. Не дай си боже, може да стане и някакво по-тежко нараняване”.
Кои са най-големите физически предизвикателства в гасенето на пожари?
“Предизвикателствата и опасностите зависят от пожара. Опитните казват, че няма пожар с пожар, не си приличат.
Понякога теренът е много труднодостъпен, има голям склон и трябва буквално да се катери, да се пълзи, докато се стигне до мястото, където се правят просеки или директно да се атакува пълзящ пожар.
Преди време имахме един доброволец, който беше загубил маската си. Два дни след това беше кашлял - беше се нагълтал с дим.
Трябва много да се внимава, когато се гаси един фронт, огънят да не заобиколи хората, да не ги затвори”, изброи Радков и допълни:
“Има много опасности, затова трябва да се слушат пожарникарите. Ако искаме да помагаме в гасенето на пожари, трябва да се грижим и за личната си безопасност, която започва от адекватни дрехи, обувки, маска, очила, ръкавици”.
Пожар на работното ни място - какво да правим?
“Има инструктажи при пожар на работното място - могли сме да се подготвим. Тези инструктажи ни казват какво да правим при пожар, къде са пожарогасителите, как се работи с тях, какво се прави при различни видове опасности. Хубаво е тези инструктажи да не са проформа, а наистина да се правят. Хората трябва да внимават, защото пожар може да се случи”, каза Радков.
Пожар вкъщи - какво да правим?
“Попитах един приятел преди доста години има ли пожарогасител вкъщи, отговорът беше “не”. Оттогава, който ме пита, препоръчвам да има поне един пожарогасител вкъщи и да е тренирал поне един-два пъти с него. Трябва да знае къде е предпазителят, как се сваля, къде се насочва струята”, съветва той.
“Има различни видове пожарогасители - прахови, на водна основа, такива с въглероден диоксид. Когато съм говорил с пожарникарите, които обучават нас, като доброволци, са казвали, че вкъщи е най-добре да има пожарогасител с въглероден диоксид, праховият също върши работа”.
Ако обаче пожарът вече е започнал, първият ни приоритет е нашата лична безопасност и безопасността на нашите близки.
“Задължително никакви геройства. Има си пожарникари за тази работа”.
Четири стъпки при пожар
“Ако нещо гори, и не можете да го овладеете с пожарогасител или противопожарни одеяло, стъпките са четири:
1. Проверяваме съседните стаи за наши близки хора, които са в апартамента, проверяваме за колегите в офиса.
2. Излизаме навън.
4. Звъним на 112, обясняваме случая, те го препращат, където трябва.
4. Не се връщаме! Телефон, документи - няма значение. Пари се изкарват, животът още не зная да се е върнал при някого”.
“В много голяма част от пожарите, хората биват задушени от дима и от газовете, които се отделят при горенето. Това са първите врагове, които поразяват здравето. Бъде ли поразено дишането, оттам нататък цялата система сдава багажа”, посочи Радков.
И още няколко съвета
“Пожарникарите казват, че вкъщи най-често се палят съдовете по време на готвене, най-често се пали някаква мазнина. Пали се олиото на тигана. Важно е хората да знаят, че олио не се гаси с вода. Вода не се сипва вътре. Когато сипем вода в горящ тиган, огънят буквално избухва и става в пъти по-голям.
Два са подходите в случая. Единият - да се сложи капак, който да задуши огъня, като прекъсне притока на кислород, по този начин горенето да спре. Другият вариант е - вадим бутилката с оцет, който разрежда мазнината и горенето спира. Капак или оцет - никога вода, никога брашно”.
“Други чести пожари, които възникват вкъщи, са от електроуреди или пожари в електропреносната мрежа. И в двата случая пожарогасителят с въглероден диоксид е подходящ избор”.
Илияна Маринкова
