"Децата са най-уязвими спрямо дима, защото техните дихателни пътища и тяхната имунна система, системата за защита е много по-слаба. Поради тази причина те са много по-склонни да получават вредоносния ефект от въздушното замърсяване. Когато говорим за хора в по-напреднала възраст, те най-често имат множество хронични заболявания и по-силно усещат вредите свързани с това, че са инхалирали частици, тъй като белият им дроб предварително е бил увреден, в случай на астма или сърцето, в случаите на исхемична болест на сърцето".
Това каза за ФрогНюз д-р Александър Симидчиев по повод замърсяването на въздуха вследствие на горските пожари и лошото влияние на дима върху човешкия организъм.
Пулмологът даде съвети какво да правим, ако в близост до населеното място, в което живеем, възникне горски пожар.
Когато говорим за природно бедствие, горски пожари, тогава обикновено изложените хора живеят в малки населени места и гъстотата на населението е относително ниска. В тези случаи хората трябва да се приберат вкъщи - ако пожарът е по-далече. Трябва да си затворят прозорците, а ако имат въздухопречиствател, това може значително да заличи вредните ефекти от частиците”.
“При огнеборци не рядко след гасене на пожари се увеличава честотата на инсултите, непосредствено след като те са инхалирали тези финни частици. Те са подложени на много по-висока честота на инхалиране на финни частици. От тази гледна точка трябва да сме внимателни, когато има пожари в околната среда”.
Д-р Симидчиев обясни, че различните вещества, които горят, отделят различни частици.
“В над 99% от случаите, дим се получава, когато има горене, което разпрашава дребни частици, които ние наблюдаваме под формата на дим. Може да се отделят и други частици, под формата на пара, изпарения или газове, които не виждаме. Те също вредят, но обикновено това, което виждаме, е черното, гъстото, ако има и миризма. Това са букети от неща, чрез които може да усетим, че има някакъв проблем. Нормално е, когато горят дървесина или подобни неща, да се отделят така наречените карбонови частици, т.е. въглерод. Те имат своето вредно въздействие, което е свързано най-често с възпаление на кръвоносните съдове без други токсични ефекти. Това може да доведе до ускоряване на атеросклерозата, възможности за развитие на инфаркти или инсулти в дългосрочен план. По-острото въздействие има ефект при предварително увреден организъм или при много малко дете, което е силно чувствително, или при много възрастен човек, който има предходни хронични заболявания”.
“Инхалирането на финни частици предизвиква спазъм на кръвоносните съдове. Този спазъм довежда до това, че не може да се кръвоснабдяват жизненоважни органи, например сърцето, тогава се получава инфаркт, или мозъкът при инсулт”.
Във връзка със взрива на завод за пиротехника до Елин Пелин, д-р Александър Симидчиев обясни, че опасност за населението има, ако те инхалират значително количество дим.
“Вредно е, когато е висока концентрацията. При тези, които живеят най-близко в периметър около един километър от въпросния взрив, интензивността на замърсяването е висока и може да предизвика значителни здравни последици. Това може да бъде предотвратено, ако хората излязат на по-голямо отстояние или се приберат вкъщи, особено ако имат възможността да включат въздухопречиствател”.
“По-едрите частици могат да бъдат уловени от т. нар. лицеви маски, които имаше по времето на COVID-19 - N-95 и N-99. Тези маски, значително намаляват праховото замърсяване, но те не правят нищо по отношение на газове. Когато се отдели, например серен двуокис или азотен окис, те не могат да бъдат спрени, освен ако не се ползват специални аспиратори, тип противогаз”.
“В самите фойерверки - вътре в барута, за да се предизвика излитането им на определена височина, има и неща, които предизвикват оцветяване, така че да бъдат зелени или червени, когато гръмнат. Тези вещества обикновено са метали от сорта на кадмий, бор, цинк и подобни. Те се отделят във въздуха, когато гръмне въпросната пиратка и се вдишват от населението, което седи около тези пиратки. Този проблем стоеше сега пред Елин Пелин, но той е абсолютно идентичен с това, което се случва около новогодишните празници, когато голямо количество фойерверки излитат във въздуха и започват да замърсяват околоната среда”.
“Аз редовно съм измервал въздуха около Нова година, когато започват да гърмят фойерверките в София и обикновено въздушното замърсяване надвишава от 3 до 4 пъти обичайните нива, които ние имаме. Тези въздействия не са толкова необичайни, те се случват доста пъти, въпросът е, че ние като хора не винаги осъзнаваме вредоносния им ефект. Мислим за това само когато се случи бедствие. Въздушно замърсяване се получава и от трафика, който има по улиците. Всички двигатели с вътрешно горене, било то дизелови или бензинови, както и горенето на дърва, на гуми и др., предизвикват съответните странични ефекти, а те могат да бъдат предвидени”.
Според пулмолога последствията от пожара в сметището край Цалапица са големи, защото там горят различни материали.
“Пластмасовите изделия например, като се запалят, поддържат горенето, започват да горят при по-висока температура с отделяне на още по-вредни вещества. Запалването на сметище е особено вредно и отделя най-различни вещества. Най-противорискувите мерки, свързани със сметищата, е те да бъдат напръскани с вода, да се овлажняват, за да не са склонни към запалване. Понякога е полезно за тези, които искат да намалят обема на съдържащите се в сметището отпадъци, но реално това е много вредно за хората”.
Констанца Илиева
