България е на първо място в ЕС по процент на енергийно бедни граждани за 2020 г. и повишаването на енергийната ефективност на жилищата е главното и основно решение за преодоляването на тази бедност. В същото време държавата на практика бездейства, макар да е извадила енергийната ефективност като приоритет. Това коментира арх. Веселин Веселинов, специалист енергийна ефективност и "устойчива" архитектура.
"Официално енергийната ефективност е приоритет, но в действителност пътят за постигане на целите е доста дълъг... За десетина години е обновен едва 4% от жилищния фонд или да кажем около 2400 сгради, а в действителност са идентифицирани над 65 000 многофамилни и над 1.2 млн. еднофамилни жилища сгради, които подлежат на саниране.", каза още той по Блумбърг.
Обновяването на жилищния фонд в момента се случва основно по ПВУ, в който първоначално е заложен бюджет от 2 млрд. лв. Все още няма краен резултат от класирането на кандидатствалите, като МРРБ се оправдава с многото жалби от неодобрени проекти. Това забавяне може да доведе до неизпълнение на програмата, тъй като нейният срок е до август 2026 г.
"България може да загуби над 8 млрд. лв. по цялостната програма, респективно доста големи суми и по програмите за саниране."
България си е поставила за цел до 2030 г. да бъдат санирани над 19 млн. кв. м жилищна площ, но тази цел е крайно оптимистична, каза Василев.
"Експертите очакват, че могат да бъдат постигнати едва 25%, или около 5 млн кв. м жилищна площ."
Техническото консултиране и архитектурното проектиране са особено важни за постигане на добра енергийна ефективност на сградите. Освен качествен контрол на изпълнението, добавяне на сградни елементи при нужда, шумоизолация, ВЕИ елементи, много е важно системите за отопление и охлаждане, ВиК и ел. инсталации да покриват нуждите за добра енергийна ефективност.
"Една възможност за бизнеса, която в България се пропуска, е производството на префабрикирани елементи в заводски условия, като фасадни елементи, които да се монтират с кран. Това пести време и цена."
