След 20 г. чак сега чистим чл. 1 на комунистическата Конституция от науката и образованието. Парадокс, висши ма- гистрати обявиха английския език за противоконституционен, казва министърът.
интервю на Стойко Стоянов
- Г-н Игнатов, попаднахте сред 5-те министри, които според ДСБ трябва да си ходят. Какво сгафихте?
- Този факт не ме притеснява. Нямам гафове, не мисля, че съм неудобен. Просто е предизборна година и ДСБ естествено се активизират. Тези пет министри сме може би най-обсъжданите в страната. Правят се реформи и затова има обвинения и скандали в системата. Тези реформи са тежки, защото всичките са от идеологически характер.
- За каква идеология в образованието и науката говорите?
- Засегнахме системата за научното израстване и системата на Висшата атестационна комисия (ВАК). Те са част от инструментариума от някогашния член 1 на Конституцията. Но след като член първи е паднал преди 20 г. радост¬но и без съпротива, сега разбираме, че инструментариумът му е останал в системата на науката и образованието и си действа. ВАК с всичките му там съвети, комисии всъщност е главен инструмент на този член първи, така че естествено е да има скандали и недоволство.
- Тоест сега изчиствате туморните образувания от комунистическата Конституция?
- Аз бих казал, че се занимаваме с модернизиране на системата. Решението да се премахне ВАК и да се даде автономия на университетите не е угодно на дадени политически сили. Знаем, че едно от последните решения на Тройната коалиция беше точно назначението на председател и президиум на ВАК. Безпрецедентно беше увеличен съставът на 29 членове, а по принцип трябва да са 15, което означава, че тази система трябва да съществува, докато те се върнат пак на власт и всичко да си върви по утъпканите пътища и магистрали.
- Преди време обаче някои от институтите в БАН получиха висока европейска оценка.
- Най-големият въпрос, на който не мога да си отговоря, е, че академията се гордее с това, че тя е поискала тази европейска оценка. По нея има около 20 институти които са отличени като добри, и те, вместо да бъдат укрепени да станат още по-добри, бяха слети с по-слаби. И председателят на академията ми казва: „Гледай си образованието, ти не разбираш от наука”. Правят си сами реформата, въпрос, на който аз не мога да намеря отговор, защото чисто ме¬ниджърски не се прави така. Сега добрите къде са?
- БАН се оказа голямо блато, има ли опасност да потънете в недоволството на учените?
- Академията се нуждае от модернизиране. Да стане ясно – първо, няма такова глупаво правителство в България, което да унищожи научния потенциал. Второ - никой никога не си е помислял за имотите на тази институция - те говорят за имоти, а ние за национална инфраструктура, което е друго – това означава имоти плюс лаборатории и така нататък.
Ясни са проблемите с финансирането, то не е само по вина на академията. Проблемът е, че продължава да бъде на калпак, т.е. ние плащаме заплати, равни на социална помощ, а не финансираме научни проекти. Сега държавата плаща за ня¬какви щатни бройки, много от тях са изключително ценни учени, но други отдавна не се занимават с наука, или не живеят в България, но са в щатните разписания. Има и зловещи примери, граничещи с черния хумор - човекът починал преди седем месеца но в института никой не знае, а заплатата му тече. Това показва колко често се ходи на работа и се събират. Та трябваше банката да сигнализира, че няма движение по сметката му, за да се разкрие истината. Основният конфликт в академията е конфликт на развитието.
- Какъв закон за БАН ще се приема?
- Миналата седмица той мина на първо четене. Всъщност той е изменение и допълнение към действащия сега. С него отпадат тези форми на управление, които на пръв поглед са демократични, но не са. Няма да има общо събрание. Искат да го запазим, но цяла година то се занимаваше с това да взема решения кои институции да се сливат, да се преобразуват и т.н. Затова в този законопроект липсва общо събрание и управителен съвет на академията, но се създава общо събрание на действителните членове на академията. Идеята е всички нейни членове и член-кореспондентите да формират общо събрание, т.е. академията да започне да води един активен живот, това общо събрание да избира председатели, главен научен секретар и т.н. Искаме всеки институт да има самостоятелен бюджет, те ста¬ват абсолютно автономни като юридически лица и подобно на университетите институтите ще имат самостоятелен бюджет, а финансирането им ще бъде директно от Министерството на образованието. Премахваме посредниците. Другото важно е, че Министерският съвет създава и закрива институти.
- И лидерът на БСП Сергей Станишев е предложил алтернативен закон за БАН, какво го отличава?
- Станишев имаше четири години на разположение да оправи нещата в академията. Той не може да се справи. Сред идеите му са например председателят на БАН да присъства на заседания на МС, със заседателен глас, т.е. академията да е нещо като министерство на науката, но така нещата се усложняват повече.
- Стоят ли политически амбици зад претенциите на учените?
- Естествено, но не само на една политическа сила. Онзи ден Яне Янев от трибуната на парламента с много висок патос обяви, че науката е над всичко и няма да позволят да се съсипва. Това не е вярно - човешкият живот, гражданските свободи са над всичко, а науката подпомага този процес, за да може още повече човешкият живот да бъде ценност. Науката е над всичко само в слабо развитите общества, където има слабо развита просветна маса. Политизирането е естествено. БАН започна да се държи на моменти не като научна организация, а като политическа партия. Но протестиращите нищо няма да спечелят. Ще бъдат използвани, ще бъдат похвалени и пак ще бъдат в същата позиция, за да мо¬гат да подпомогнат някой след¬ващ политически проект.
- Законът за развитие на академичния състав кога ще се приеме окончателно?
- Той всъщност е приет и си действа, проблемът е, че Конституционният съд атакува 13 члена от него. Не е хубаво да се коментира решение на съда, но сякаш с парашут някой ги е пуснал и не познават системата на образованието в България и по света. Стигна се до парадокси, само и само да спрат закона. Английският език - и той е обявен като противоконституционен, защото поставял хората в неравностойно положение. И започнаха едни философски разсъждения, че имало области от науката, в които не можело да се пише на английски. Хайде де, българската филология нима не е част от световната наука? Идеята е много проста – българската наука да се отвори, но така днешните велможи ще загубят своята цена и стока.
- Какво да правят учените, които са започнали процедури вече, но не могат да ги продъл¬жат заради атакуваните текстове?
- Те са започнали процедури по старата система. Казано е ясно, ако е стартирала процедура по стария закон и са избрани рецензенти, платено е, ако това се е случило - тя се продължава. А тези, които са обявени в Държавен вестник – продължават по новия закон. Питах ги юристите защо не го напишем това с изречение, а те казаха, че нямало такава практика, щом има нов закон – вече всичко си действа по него. Сега сме направили изменение и допълнение и върнахме закона към първоначалния му вариант. Проблемът е следният, ако законът сега мине и пак го атакуват защото все ни плашат разни партии, че всичко ще иде в съда, Конституционният съд да се сезира и да каже, че не принадлежи на никоя партия най-после. Все пак е надпартиен орган.
- Има ли яснота кои институти ще отидат към уни¬верситетите и кои към министерството?
- Това е втората стъпка. Ако се приеме този закон, а аз съм сигурен, че това ще стане, ще поканим екип от „Макс Планк” – прочута мрежа от научно¬изследователски центрове и институции в Германия. Те да направят една оценка и да дадат препоръки за развитието на институтите. Добре е до второ четене да се на¬прави промяна за институтите и университетите, които искат да станат една обща структура. Това е най-правилният вариант. Има вече университети, които искат някои институти да станат част от тях, и това ще бъде добре.
- До каква степен имотите на БАН и разпореждането им нагнетяват недоволство?
- Имотите на тази институция продължават да бъдат една черна кутия. Финансова инспекция имаше тази година. Докладът вече е в прокуратурата и обвинението е сезирано за нередности. Учените може да не са съгласни с мен, но 6000 кв.м да се отдадат за 100 евро на месец в София - нещо не е в ред. Засечени са наеми на фирмите, които са много ниски. Очевидно е, че тези протести имат и финансова страна.
- От половин година СУ „Св. Климент Охридски” се тресе от грандиозни скандали, министерството не остава ли пасивно?
- От Юридическия факултет получихме много сигнали за нередности и аз като министър бях длъжен да ги препратя на главния прокурор. Ако не го направя, няма да изпълня задълженията си. Така трябваше да постъпи и ректорът
- Защо Иван Илчев се спотайва?
- Иван Илчев има желание много неща да промени, средата е тежка, защото университетът е много голям и по-трудно стават промени. Може би той си мисли, че така ще запази Алма Матер, но мисля, че по-добре ще е, ако се очисти от проблемите.
- Какво установи прокуратурата?
- Казват, че няма никакво нарушение . Междувременно излезе това разследване на Нова телевизия и на в. „Торнадо” за ма¬гистърската програма по „Европейско право”, която се ръководи от частен център. Честно казано, не мога да си го представя – бил съм ректор, към университета да има звено, което да печели. Сега парламентарната комисия се е заела със случая. От сметките не е ясно къде се губят 80% от приходите? При положение, че тези преподаватели ползват и европейски пари. Университетът трябва да провери дали средства не изтичат и към други такива центрове. Иначе по закон центрове за продължаващо обучение трябва да има в университетите.
- Преподаватели от СУ смя¬тат, че отношението ви към тях е на лична основа?
- Ако кажа, че не се нервирам от подобни думи – ще излъжа, но не ме притесняват. От 1985 до 2000 г. съм работил на щат в СУ и после известно време бях и гост преподавател, докато станах ректор. Имам огромен брой приятели там и съм свързан. Няма никаква лична война защото няма за какво да има. Имам сантимент. Чух наскоро, че съм изгонен от Софийския университет, защото не съм си взимал часовете, но това е много лесно про¬веримо, може да се види как съм напуснал по свое желание, какви са изказванията на факултетния съвет, където колегите бяха против напускането. Да се разпитат и
студентите - имах късмета да бъда любим преподавател.
- Зависим ли сте от частните университети?
- Това се насажда, защото частното е лошо, нали. Произлизам от НБУ и участвам в създаването на програми и структури от 1994 година, но нямам никакви други отношения с частните ВУЗ-ве. Не съм дал пари, най-вредно е в мо¬мента да се дадат държавни пари на частните университети. Трябва да е ясно, че няма частен университет в България, който да има ползата да получава държавни пари, защото тези пари са кървави. Дават ли ти държав¬ни пари, държавата ще поиска да се намеси в структурата и облика на този университет. Нямат чисто пазарна полза от това.
- ДПС атакува министерството за тенденциозна политика в смесените региони?
- Цялата нервност произтича от това, че те в момента не упраж¬няват власт в министерството. Но това е демокрацията. Докато бяха в управлението, имаха много интересни политики и сега резул¬тата го виждаме - има училища, които отказват да говорят на български език. Хората, чийто май чин език не е българският, не бива да се засягат от нашето изискване да се говори на български. Това е конституционно изискване. Който не знае официалния език, не може да се интегрира. Единственият вариант е да остане в своя регион и да се капсулира т.е. по този начин децата се лишават от бъдеще. Трябва да се разбере, че те не са само електорат. В същото време сме свидетели, че в парламента един от най-правилно говорещите български език е Лютви Местан. Част от неговото достойнство е като оратор, нека взимат пример от него. Никой няма полза от капсулирането. Българският език е инструментът за по-добро бъдеще и реализация.
- Ще ставате ли професор?
- Мен ме избраха за професор на Нов български университет, това беше още тази пролет. Не можах и да черпя тогава никого. Някои сега ми викат професор, а други доцент. Не искам в министерството да ме титулуват така, защото съм министър, а към министър, като се добавят другите звания, заприличва на египетска титла.
