На 20 декември църквата почита свети Игнатий Богоносец. В народния календар празникът е известен като Игнажден.
Българите посрещат първия ден на най-празничната неделя на декември с думите: “Какъвто човекът, такъв и късметът”.
В представите на нашия народ Игнажден бележи началото на новата година, откъдето идва и името на празника - Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. Съвпада с времето, когато денят започва да расте, слънцето се обръща от зима към пролет. Староте хора казват, че какъв човек ти влезе пръв в къщата на Игнажден - такава ще е цялата годината, че всичко, което човек прави, има смисъла на свещенодействие, което пречиства, носи здраве, щастие и берекет.
Затова на Игнежден жените измитат комините, хвърляли кестени в обора, раздават погачки на близки и съседи, а мъжете колят прасето за Новата Година. Младите невести довършват новите си дрехи, а родилките теглят децата си за ушите, за да им е хубав късмета. Коледарите си избират цар, а момите гадаят кой ще спечели сърцата им. Стопанка раздава колачета с квас за здраве, които се пазят чак до Васильовден (1 януари). Всяка къща си нарича полязник – първият човек, който ще ти влезе в дома. Гледат да е добър, работлив и щедър, за да носи късмет и здраве на семейството през новата година. На изпроводяк жените даряват полязника с риза, кърпа и дребни пари, с молитва да им е на кадем.
Именици днес са всички, които носят имената:Игнат, Игнати, Иго, Игната, Игнатка, Игне; Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнянка.
