Свалянето на сегашния председател на парламента би създало конфликтна основа на предизборната кампания. Това обясни пред БНР гл.ас. Ваня Нушева, катедра Политология в СУ и експерт в "Прозрачност без граници".
"Може да определим това действие като доста рисково и крайно. Подобна оценка бихме могли да дадем в контекста на бъдещите възможности за сътрудничество между политическите партии в следващия парламент".
Политическият живот и действията на партиите в парламента отново са заложник на неефективен начин на действие на разследващите институции относно престъпленията, свързани с нарушаване на избирателните права на гражданите, обясни Нушева в предаването "Преди всички".
"С неефективно пресичане на мрежите за купуване на гласове. Това е основната причина, която мотивира решенията на партиите да искат смяна на служебния министър-председател и съответно промяна на министъра на вътрешните работи".
Президентът разполага с избор между трима възможни служебни министър – прпедседатели към днешна дата, обясни тя.
"Настоящият премиер и двама представители на институциите – на БНБ – Петър Чобанов, както и на Сметната палата – Росица Грънчарова - Кожарева. Те са изявили определено желание да заемат този пост. Въпросът е доколко това би било приемливо за президента, а също и за политическите партии".
"През последните повече от десет години се затвърждава тенденцията за промяна в законите, които регламентират дейността на независимите регулатори – да се премине от един колективен начин на управление към подход, при който НС избира председател, а по негово предложение се избират останалите заместници и членове на сътветната регулаторна институция. Това превърна тези институции до голяма степен в еднолично управлявани органи.
Много внимателно трябва да се преценява по какъв начин се извършват промените в законодателството. Когато депутатите предлагат промени, за да бъде решен един конкретен проблем – да се разшири обхвата на лицата, които потенциално биха могли да бъдат посочени за служебни министър-председатли, възможно е да възникнат промени, които засягат същинските функции на тези регулаторни институции".
Резултатът от изборите ще бъде функция от действията както на политическите партии, така и на един по-широк кръг от инстуции, обясни Нушева.
"МВР има важна роля в охраняването на избирателните права. Но ЦИК, РИК, СИК са съставени от представители на политическите партии. Областните управители и кметовете имат поддържаща техническа функция. Прокуратурата, Съветът за електронни медии също имат правомощия. Не трябва да преекспонираме влиянието, което би могло да има МВР.
От активността на партиите и на медиите зависи дали ще бъдат идентифицирани практики, свързани с нарушаване на избирателните права на гражданите".
Тя коментира дали е реалистична възможността Мария Габриел да стане зам-главен секретар на НАТО. Вчера се появи такава информация в няколко медии.
"Ръководните постове в НАТО се свързани с постигане на висока степен на съгласие между страните членки и наличието на експертиза. Не мога да преценя дали тези изисквания са свързани с профила на Мария Габриел".
