Приключи сагата с крокодила, който живееше в дупка в софийския квартал "Ботунец". Той беше качен на микробус, който се отправи към Софийския зоопарк. Там ще му направят необходимите изследвания. Главният херпетолог на „Зоопарк – София” Георги Кръстев, който участва в акцията по спасяване на влечугото, коментира темата в ефира на Нова телевизия.
Запитан дали е вярно, че крокодилът е работил в цирк, Кръстев каза следното: „От тази информация, която имам - да, работил е. Той е спокоен характер, не е агресивен, освен ако не бъде истински тормозен. Спокойно животинче, с което е работено преди и е свикнало с хората."
„Това е нилски крокодил. Все още не можем да кажем на колко години е. Едно влечуго в изкуствени условия расте според начина на хранене и отглеждане”, посочи херпетологът и уточни, че е голям около 1,80 м.
„Опасност винаги може да има, когато едно животно от подобен тип – хищник, не е защитено от достъп с други лица. Може човек да се доближи до водоема, да бръкне с ръка и да стане беля”, алармира специалистът.
Местообитанието на едно такова животно трябва да бъде доста по-голямо, отбеляза херпетологът относно дупката, в която живееше Кроко. „Той трябва да има площ, където да може да плува и да се движи. Очевидно не е имал такива условия. Другото, което трябва да има е различни термални зони, това означава слънце, сянка, ако паднат температурите – отоплителен уред”.
Кръстев изтъкна, че и други хора в България отглеждат крокодили, но от друг тип – кайман или кайман-джудже. „Това са видове, които не достигат повече от 1,50 м до 1,60 м.”, поясни експертът.
„Истината е, че всеки от нас може да си купи крокодил, гърмяща змия, варан, гущер и т.н. Няма регламент за влечугите, който да те ограничава дали можеш да си отглеждаш такова животно. Тук идва човешката отговорност. Хората е крайно време да разберат, че подобни животни, като нилски крокодили и по-големите видове водни варани, не са за домашно отглеждане. Те изискват много специални условия, обем, диета и осветление”, каза още херпетологът.
