Както всяка година, статистическата агенция на ЕС Евростат представи данни за развитието на населението на ЕС. Според статистиката на Евростат към 1 януари 2024 г. в ЕС са регистрирани 449,2 милиона души. Това е с 1,6 милиона повече в сравнение с 1 януари 2023 г.
Преди всичко имиграцията на хора от Украйна помогна на ЕС да излезе от демографския спад, който стана най-очевиден през годините на ковид–кризата 2020 и 2021 г. с намаление на населението от 1,5 милиона, но тенденцията беше очевидна много преди това. Отрицателната тенденция в целия ЕС е от 2012 г. Фактът, че населението на ЕС-27 е нараснало с около 7 милиона души оттогава се дължи изцяло на постоянно положителен миграционен баланс. През 2019 г. само 8 от 27-те страни в ЕС са регистрирали повече раждания. Нито една страна от ЕС не постига средната раждаемост от 2,1 деца на жена, необходима за демографския баланс без имиграция. Във Франция този така наречен коефициент на раждаемост е бил най-висок през 2022 г. - 1,79, а най-нисък в Испания - 1,16 и Малта - 1,08. Германия заема средно място в класацията с 1.46.
Растеж на запад, свиване на изток
Погледът към отделните страни от ЕС разкрива драматични различия в националните развития.
Населението на Холандия е нараснало от 15,07 милиона на 17,9 милиона между 1991 и 2023 г., т.е. с 18,8 процента. През споменатия период Франция регистрира увеличение на населението си от почти 17 процента, от 58,56 милиона на 68,4 милиона. Швеция, която имаше само 8,61 милиона жители през 1991 г., достигна 10,55 милиона в края на 2023 г., което е увеличение от 22,5 процента. А населението на Австрия също нараства значително по-бързо от това на Германия, от 7,75 милиона през 1991 г. на 9,15 милиона през 2023 г., т.е. с 18 процента. Особено забележително е увеличението на населението на Испания от 38,97 милиона на 48,6 милиона, което съответства на увеличение от 24,7 процента.
Ситуацията в източните страни на ЕС е значително по-различна. Държавите, граничещи с основните страни на ЕС, т.е. Полша, Чехия, Унгария и Словакия, регистрират доста малки статистически движения на населението в периода 1991-2023 г., Полша например минус от 4,3%, Чешката република увеличение от 5,7%. Страните се възползваха от обширни преки инвестиции от западни компании. Тези, които са намерили работа в съседни западни страни, често пътуват ежедневно или седмично и са запазили центъра на живота си в родната си страна.
Бившите страни от така наречения Източен блок в североизточната и югоизточната част на ЕС - Румъния, България, Хърватия, Латвия и Литва - претърпяха драматичен спад в населението. В България населението е намаляло от 8,63 милиона на 6,44 милиона, т.е. с 25,4%. Към края на 2023 г. Румъния е загубила почти 4 милиона от населението си от 1991 г. от 23 милиона, което съответства на минус от 17,1%. Според Евростат 1,87 милиона души все още са живели в Латвия, която с площ от 64 000 квадратни километра е повече от два пъти по-голяма от Белгия, на 1 януари 2024 г., с 29,4% по-малко, отколкото през 1991 г. и почти 10 милиона по-малко, отколкото в Белгия. Литва е загубила 22,2% от жителите си от 1991 г. и днес все още има 2,88 милиона. Населението на Хърватия е намаляло от 4,68 милиона на 3,86 милиона, т.е. със 17,5%. Тази загуба на население в страните от външната източна периферия на ЕС се обяснява, от една страна, със значителния излишък на смъртни случаи. През 2022 г. броят на починалите на 1000 жители в България, Латвия и Литва е бил приблизително два пъти по-висок от броя на ражданията, а в Хърватия и Румъния е бил съвсем малко по-нисък.
Но истинската причина за този дисбаланс е емиграцията към по-богатите страни на ЕС, която се компенсира единствено от значителна имиграция – от беларуси и украинци – в случая с Литва. Много млади хора на обичайната възраст за създаване на семейство са напуснали родината си, а делът на възрастните хора се е увеличил значително.
В страните кандидатки за членство в ЕС от Западните Балкани и в Молдова развитието на населението е подобно на това във външната периферия на ЕС.
Предприемачите и финансовите инвеститори несъмнено се интересуват от реалистични данни за развитието на населението, но същото не винаги може да се каже за политиците на различни нива. Нарастването на населението, по-високата раждаемост и по-дългата продължителност на живота често се „продават“ като част от политическата история; обратното, ниските числа служат за оправдаване на либерална имиграционна политика.
Социално-икономическо разделение на ЕС
Но независимо от такива фундаментални ограничения върху информативната стойност на статистиката за населението: несъмнено диаметрално противоположните демографски развития в отделните страни от ЕС засилиха социално-икономическото разделение в ЕС. Медицинският персонал от Украйна се превърна в основен за много полски болници и заведения за грижи. Представителите на бизнеса в Литва разчитат на беларуски работници и категорично предупреждават за ограничения за влизане, подобни на тези за руски граждани. Румъния е издала 42 000 работни визи на южноазиатци през 2023 г., само за да открие, че голяма част от тях не са отишли на планираната работа след пристигането си в страната, а очевидно са отишли в западни страни.
Капитализмът се нуждае от растеж, включително този на населението. Хората – „човешкият капитал“ – са важни като производители и доставчици на услуги, но и като потребители. Личното потребление дори се превърна в решаваща движеща сила на икономическото развитие във високоразвитите страни. Британският изследовател на населението Пол Морланд пише за „силата на демографията“. За него популациите и тяхното развитие са били и са „стожът на световните събития“. В Европейския съюз обаче нарастването на населението на богатите и влиятелни страни до голяма степен се подхранва от демографската дегресия на по-бедните страни членки. Това очевидно трябва и ще остане така. Във всеки случай прогнозите за населението, публикувани от Евростат, които за западните страни до 2050 г. предвиждат по–скоро един значителен ръст на населението , но продължаване намаляването му в страните от периферията.
Това предполага, че в някои случаи ще има значително нарастване на населението, но продължаване на намаляването на населението в периферните страни. Това развитие обаче създава потенциал за политически конфликт, който може значително да накърни способността на ЕС да действа.
Симеон Николов
Заглавието е на ФрогНюз
