У нас предстои либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители. Тя поражда както въпроси, така и опасения за нарастване на цените, непосилни за много потребители. По този повод Икономическият и социален съвет разработи и прие анализа „Свободният пазар на електроенергия: проблеми и предизвикателства, мерки за повишаване на енергийната ефективност и подкрепа за домакинствата“, посочват от Асоциация „Активни потребители”.
Либерализацията на електроенергийния пазар изцяло променя организацията в сектора и изисква преструктуриране на вертикално интегрираните компании. Производството, преносът, разпределението и доставката на електрическа енергия са разделени на независими една от друга дейности.
Доставката на електрическа енергия за небитовите потребители се извършва от множество компании в конкуренция помежду им. Конкуренцията се явява основният инструмент, на който залага Европейският съюз за реализацията на целите си за постигане на взаимосвързана, устойчива и гарантираща сигурност на доставките електроенергийна система, и именно поради това се насочва към либерализацията на пазара през 90-те години на ХХ век. Правилата за функционирането на общия и вътрешните пазари на електроенергия са определени от ЕС в пет енергийни пакета, включващи редица регламенти и директиви.
В България, за разлика от регулирания пазар, на който цените се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на базата на производствените разходи на отделните електроцентрали, на свободния пазар цените се определят чрез свободно договаряне. Основните опасения в обществото относно либерализацията на пазара на електрическа енергия за битовите потребители са свързани с нивото и нестабилността на цените. На свободния пазар на електрическа енергия цените на дребно следват динамиката на пазара на едро, където пък цените се променят ежечасно и се определят основно от търсенето и предлагането, а не толкова от разходите за производството на електроенергия, както е на регулирания пазар.
Поради това либерализацията на пазара за битовите потребители поставя редица предизвикателства към производителите и потребителите на електрическа енергия. Те са свързани с постигането на такъв баланс между производство и потребление, при който да се избегнат големи скокове на цените на електрическата енергия в пиковите моменти на потребление, както и да се постигнат относително стабилни цени на електрическата енергия при сравнително постоянно потребление и производство.
Същевременно, от съществено значение е да се избегне практиката на определянето на цените на борсата спрямо най-скъпите производства и произтичащото от тази практика формиране на свръхпечалби за всички останали производители. За да се постигнат тези цели, е необходима национална стратегия, чиято реализация изисква, от една страна, инвестиции в дългосрочен план, а от друга – модулиране на потребителското поведение.
В тази връзка, повишаването на енергийната ефективност е от ключово значение за намаляването на общото потребление на електрическа енергия.
В периода на либерализацията на пазара на електрическа енергия за бита рисковете пред битовите потребители са свързани със загубата на благосъстояние и/или изпадане в състояние на енергийна бедност, поради повишаването и нестабилността на цените на електрическата енергия. Повишаването на разходите на домакинствата за електроенергия ще ограничи финансовите им възможности да закупуват стоки от друго естество, което ще се отрази негативно и на бизнеса, поради намаленото търсене, свиването на вътрешния пазар за продуктите от собствените им производства.
В допълнение към ограничената платежоспособност на крайните клиенти, небитовите потребители ще се изправят и пред повишаване на производствените си разходи, тъй като разширяването на либерализацията и към битовите потребители ще увеличи търсенето на електрическа енергия на борсата, а оттук и цените на електроенергията на пазара на едро. Това обстоятелство би могло да доведе до необходимостта бизнесът да повиши цените на своите продукти, загубвайки по този начин конкурентоспособността си спрямо чужди производители с по-ниски производствени разходи.
Като съобразява всички направени коментари, анализът на ИСС поставя във фокуса си битовите потребители в положение на енергийна бедност. Така разгледаните мерки, дейности и конкретни решения за повишаване на енергийната ефективност представляват средство за преодоляване на евентуалните рискове при либерализация и несигурност на енергийния пазар и механизъм за справяне с енергийната бедност в България. В подкрепа на това ще посочим и тезата, развита в актуализирания Интегриран национален план за енергетиката и климата, изпратен в ЕК, а именно, че България е държавата-членка, в която нивата на енергийна бедност са сред най-високите в Европа, а структурните проблеми във връзката между енергетиката, ниските доходи и необновените жилища са особено изразени.
Едновременно с това предлаганите енергоефективни мерки и дейности по своята същност и съдържание биха подпомогнали всички срещу пазарната несигурност – както битовите потребители и специално тези в положение на енергийна бедност, така и значителна част от небитовите потребители, като например малките и средни предприятия.
