Президентът Георги Първанов взе решение за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет на 11 декември 2010 г.. Това съобщиха от пресцентъра на президентството.
Въпреки многобройните проблеми, които законът поражда, това решение е един необходим компромис, за да не се засегнат интересите на някои категории граждани, смята държавният глава. На първо място, ще пострадат работещите при тежки условия на труд, защото новоотпусканите от началото на годината пенсии биха били значително по-ниски от тези на пенсиониралите се при същите условия, но до края на тази година. На второ място, ще бъдат засегнати голяма част от безработните, защото таванът на обезщетенията за безработица няма да отпадне от началото на годината и хората ще получават значително по-ниски обезщетения, отколкото сега, пише "Фокус".
Поради тези причини държавният глава не се възползва от правото си да върне закона за ново разглеждане от народните представители. Същевременно обаче българските граждани трябва да знаят, че много от „нововъведенията” в осигурителния кодекс ще имат сериозно отражение върху тяхното социално положение.
Една от новостите е, че освен прехвърлянето (вече наведнъж) от професионалните фондове на парите от индивидуалните партиди на хората, се предвижда и превеждането в Националния осигурителен институт (НОИ) на ежемесечните вноски от 12 на сто и 7 на сто за ранно пенсиониращите се до 31 декември 2014 г.
Дори да бъдат оставени на страна експертните спорове и политическите квалификации дали това е кражба, национализация или посегателство върху частната собственост, за отбелязване е, че при изграждането на пенсионния модел от 2000 г. беше допусната много съществена системна грешка. Според президента, прави чест на сега управляващите, че поставиха проблема, но това, което се предприема, не решава, а напротив - задълбочава недостатъците на пенсионния модел.
Положителното е, че за разлика от някои страни, които изцяло и завинаги конфискуваха активите на пенсионните фондове, решението на българското правителство и на парламента е частично и временно (до края на 2014 г.). Това дава възможност да се търсят други, по-добри алтернативни пътища и мерки.
Прехвърлянето на професионалните фондове към НОИ десетки години след тяхното създаване и утвърждаване не е най-разумното решение, смята държавният глава. Това според него ще създаде недоверие не само към пенсионната система, но и към законността и инвестиционния климат в страната.
По-добро и по-справедливо решение, според президента, е при ранното пенсиониране НОИ и професионалните пенсионни фондове да плащат пропорционална част от общата пенсия, която да съответства на времето и/или на размера на направените вноски във всеки от тях. Не бива да се забравя, че до 2000 г. по-високите вноски се превеждаха изцяло в НОИ, а и сега това се прави частично. Би било крайно несправедливо от определена дата (независимо от коя), единствено фондовете да плащат ранните пенсии или само НОИ да продължи да плаща.
С приетия закон се извършват редица други промени в действащата осигурителна и пенсионна система и се предприемат главно мерки за нейното финансово стабилизиране и намаляване на значителния бюджетен дефицит.
Едни от най-важните разпоредби са свързани с промяната на условията (стаж и възраст) за придобиване право на пенсия. Необходими са плавни, предвидими и поносими промени в един дългосрочен период, така както те бяха подкрепени и от социалните партньори на правителството -синдикатите и работодателите, в компромисно споразумение от ноември тази година.
Държавният глава обаче намира за неприемливо отпадането на т. нар. точкова система за пенсиониране още от началото на 2011 г., което противоречи на споразумението. С това решение реално и неочаквано се ощетяват хиляди работещи, които са се надявали да се пенсионират през 2011 г., но в последния момент (броени дни преди това) управляващите ги задължават да работят още години наред или да си откупят на висока цена стажа и пенсията.
Например работеща жена, която на 1 януари 2011 г. иска да се пенсионира, защото навършва 63 години (с 3 г. повече от минималната възраст) и на тази дата ще придобие 31 години осигурителен стаж (т.е. ще събере необходимите сега 94 точки), по новите изисквания за 34 години стаж следва да продължи да работи или още две години (до 65, когато може да се пенсионира, ако има най-малко 15 години стаж), или да си купи 3 години стаж, цената на който за следващата година (след повишаването на вноската с 1.8 %) ще възлезе на близо 2 700 лева. Необходимо е да се има предвид, че тази сума следва да се изплати наведнъж, защото с този закон се отменя и много популярната сегашна мярка за разсрочено изплащане от пенсията на осигурителните вноски за закупения осигурителен стаж.
Подобна мярка влиза в остро противоречие и с духа на пенсионното законодателство, което задължително следва да бъде стабилно. Т.е. условията за пенсиониране в началото на осигуряването да бъдат или същите при пенсионирането, или променени достатъчно рано, за да могат хората да планират своевременно своето поведение и своя живот. Ако в посочения по-горе пример тази жена знаеше предварително за отмяната на точковата система от 2011 г., тя можеше още преди три години да си купи стажа на значително по-ниска цена и да се пенсионира.
В период, когато хората трябва да получават признание за труда си, те биват наказвани. От всякаква гледна точка - социална, политическа, хуманна и цивилизационна, това е недопустимо поведение към работещите от страна на сега управляващите, смята президентът.
Според него през следващата година, а и след това, могат да се потърсят и аргументират алтернативни виждания, в т.ч. и за възстановяване на усъвършенствана точкова система, за която той неведнъж е говорил.
Задълбоченото запознаване със закона показва, че в него могат да се открият както преки противоречия с конституцията на страната, така и множество несъответствия с принципите на социалната държава. Например неприемливо е задължителното обществено осигуряване за безработица да се поставя в зависимост от каквито и да е програми. С настоящия закон се прави едно недопустимо отстъпление от този утвърден конституционен принцип.
Има и много други оспорими решения, макар че не всички те противоречат на конституцията или на международни актове, които са в сила за нашата държава. Те са или сериозно посегателство върху социалната закрила на гражданите (намаляването на продължителността на изплащането на обезщетенията по краткосрочното обществено осигуряване след прекратяването на правоотношението), или съдържат вътрешни противоречия (относно средствата по индивидуалните партиди на осигурените за ранно пенсиониране починали лица).
В приетия закон има и разпоредби, целта на които е да се подобри адекватността и да се повиши размерът на пенсиите, но те са отложени далеч във времето и тежестта на разходите се прехвърля на следващи правителства.
В заключение президентът подчертава, че решението за обнародване на промените в осигурителния кодекс в този му вид, въпреки многобройните му несъвършенства и оспорими разпоредби, е един необходим компромис заради интересите на работещите в тежки условия на труд и на безработните лица. Това обаче не означава отказ от възможността редица разпоредби на закона, които противоречат пряко на конституцията или на принципите на социалната държава да бъдат атакувани пред Конституционния съд.
