Последният скандал в България е свързан с бивши агенти на Държавна сигурност, които заемат високи държавни постове, това обаче не е никаква изненада, пише във вторник германският вестник "Тагес цайтунг", цитиран от Дойче веле.
България влиза рядко в световните новини. За нея важи правилото "или нищо, или лошо". Така например заради злоупотреби с европейски пари преди около две години Брюксел замрази еврофинансиране за България. В началото на този месец пък оставка трябваше да подаде председателката на фонд "Земеделие" Калина Илиева заради фалшифицирана диплома. Сега страната, която въпреки всичките си пропуски през 2007 г. все пак беше приета в Европейския съюз, е разтърсвана от нов скандал, тръгнал от оповестените от комисията по досиетата данни за български дипломати с агентурно минало, пише авторката Барбара Йортел.
От проверените 462 лица цели 218 се оказаха бивши сътрудници на Държавна сигурност, сред тях има и не малко сегашни шефове на български дипломатически мисии, включително в страни от ЕС. Повечето от тях навремето са работили за отделите "Шпионаж" и "Контрашпионаж", посочва "Тагес цайтунг".
Изненадата и озадачението обаче, с които някои от водещите политици в България приеха разкритията, по-скоро са обидни, защото гръмналата преди броени дни бомба едва ли ги е изненадала особено. Цели 21 години след краха на комунизма в България изобщо и не може да става дума за разчистване на сметките с комунизма.
Основите за това бяха положени още през 1990 г., когато бяха унищожени 130 хиляди архивни единици и над 13 хиляди досиета на сътрудници на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност. В годините след това имаше откъслечни опити за решаване на проблема с комунистическото наследство със закон, но нито едно правителство, ляво или дясно, не доведе нещата докрай. Съдебната власт от своя страна също допринесе много за това архивните документи да останат под ключ.
Едва през декември 2006 г. българският парламент прие сегашния закон, по силата на който комисията по досиетата разсекретява архивите на бившата ДС. Приемането на този закон обаче бе по-скоро заради предстоящото влизане на България в Европейския съюз, отколкото заради появила се внезапно политическа воля за това.
По-нататък в публикацията се припомня, че досега комисията е разкрила имената на много от бившите сътрудници на ДС в политиката и в медиите, включително президентът Георги Първанов е работил за службите под агентурно име Гоце.
Именно примерът с Първанов е доказателството, че от разкритията на комисията не следва нищо за засегнатите и това изобщо не е изненада, когато говорим за един политически елит, който е привикнал на учудваща приемственост и за който манталитетът за лично обогатяване е израз на една политическа култура, в която демократичните ценности още не са пуснали дълбоки корени.
Още от сега е ясно, че българските социалисти, и преди всичко президентът Георги Първанов, ще сторят всичко необходимо, за да защитят дипломатите с агентурно минало. Затова от голямо значение ще бъдат действията на дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов. Сега той ще трябва да докаже колко струват предизборните му обещания за решителна битка срещу корупцията и организираната престъпност, защото залогът този път е доверието към България, завършва публикацията на германския "Тагес цайтунг".
