Най-голямото пленяване на чужди войници за времето на цялата война в Украйна се случи в Курска област. 102-ма руски войника сложиха оръжие и се предадоха на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/. Те са от 488 полк на руската армия и чеченското подразделение "Ахмат".
"Нашите бойци установиха контрол и прочистиха качествено укрепен ротен опорен пункт в Курска област. Той бе бетониран, с голяма логистична система, подземни комуникации, помещения за личния състав с баня, столова и оръжейна. Може би тук "кадировците" на Апти Алаудинов "спортсменски" се разминаха с нашите бойци, криейки се в бункера", саркастично отбеляза украинският военен кореспондент Юри Бутусов "Настоящее время".
Бутусов намеква за смехотворното "оправдание" на прехваления чеченски спецназ "Ахмат", че не е спрял ВСУ при навлизането на руска територия, защото украинските войски просто са заобикаляли опорните пунктове на неговите бойци. Според свидетелствата на много от пленените обаче чеченците всъщност умишлено са се крили зад гърба на наборниците, на втората линия на отбрана, и веднага след
нападението са изчезнали.
Още при първите сблъсъци на ВСУ с "Ахмат" много чеченци бяха пленени. Това предизвика гнева на командира на отряда Апти Алаудинов, който обяви всяко твърдение за пленен чеченец за инсинуация. В отговор украинският държавен проект "Хочу жить" пусна документи, снимки и видео с поне 20 чеченци, които казват, че са от Грозни и са се опитали да избягат, защото Кадиров заявил, че бойците на "Ахмат" не се предават в плен. Това принуди Апти Алаудинов да признае, че има пленени петима чеченци, но те не били спецназ. "Чеченец, който попадне в плен, вече не е "кадировец". За чеченец няма нищо по-позорно от попадането в плен. Има много подразделения от Чечня", каза той.
Няма точни данни за общото количество пленници от началото на офанзивата на Украйна на руска територия, но те са със сигурност над 2000. Голяма част от тях са наборници, които са изпратени да пазят границата, тъй като основните части на руската армия са на фронта. По данни на "Вьорстка" в първия ден на офанзивата на границата са се намирали поне 100 наборници, като с много от тях оттогава няма никаква връзка. Майките на наборниците спешно организираха петиция до руския президент Владимир Путин с искане синовете им да бъдат веднага обменени. Миналата година Путин обеща, че наборници няма да участват в бойни действия, но оттогава бяха публикувани множество доказателства, че това се случва. Нещо повече - вече се сформират и специални роти от наборници, които да бъдат изпратени в района на бойните действия. Роднините на заклелите се на 3 август 2024 г. наборници разказаха, че се готви прехвърлянето им от Мурманска в Курска област.
Граничните части на Федералната служба за сигурност и редовните части на министерството на отбраната не са били готови за нападението на ВСУ. Зам.командирът на една от частите на ВСУ, участващи в настъпленито, разказва пред The Wall Street Journal, че е очаквал много по-голяма съпротива. "Но в голямата си част това бяха деца, минаващи задължителната военна служба", казва той. Неговият отряд е пленил трима души като най-младият е на 19 години.
Вчера украинският президент Володимир Зеленски обяви, че към военнопленниците се отнасят хуманно. "Таково отношение те не са виждали дори в руската армия", каза той.
Украинският омбудсман Дмитро Лубинец заяви, че вече е обсъдил със своя руски колега темата за военнопленниците в Курска област. За първи път инициативата за обмен е дошла от руска страна. "Във всеки един момент Украйна е готова да продължи обмена на пленници на основата на Женевската конвенция. Ние имаме приоритетни категории, които сме готови да обменим - на първо място това са тежко ранените, жени и всички, които се намират в плен", каза той. И специално подчерта, че ВСУ не подлага на мъчения или жестоко отношение пленените.
На 9 август Русия обяви, че прекратява обмена на пленени и убити с Украйна за "неопределено време" заради удара по КПП Колотиловка.
