Преди 66 милиона години астероид с приблизителна ширина 10-15 километра се врязва в мексиканския полуостров Юкатан, предизвиквайки глобален катаклизъм, който унищожава около три четвърти от видовете на планетата и слага край на ерата на динозаврите. Това е повратен момент в историята на живота на Земята.
Сега учени дават отговор на въпроса откъде произлиза този астероид, предават Ройтерс и АФП, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".
Ударът раздробява астероида и разпръсква отломките му по целия свят. Те все още се намират в глобален слой глина, отложен след този съдбовен ден. Нов анализ на отломките разрешава отдавнашния дебат за природата на астероида, демонстрирайки, че той е бил от тип, който произлиза отвъд Юпитер във външната част на Слънчевата система.
Въз основа на състава на отломките, изследователите стигат до извода, че той е бил карбонатен (въглероден) астероид от К-клас, наречен така поради високата концентрация на въглерод. Изследването изключва възможността ударът да е бил причинен от комета или слоят отломки да е бил положен от вулканизъм, както предполагат някои.
"Снаряд, произхождащ от покрайнините на Слънчевата система, подпечатва съдбата на динозаврите", споделя Марио Фишер-Годе, геохимик от Кьолнския университет в Германия и водещ автор на изследването.
Ударът в края на периода креда издълбава кратера Чиксулуб, широк 180 километра и дълбок 20 километра. Глинестият слой е богат на метали, включително иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий, които са редки на Земята, но са често срещани в астероидите.
Учените са се фокусирали върху рутения - по-специално върху съотношението на неговите изотопи, присъстващи в глинестия слой. Изотопите са атоми на един и същ елемент с малко по-различни маси поради различния брой субатомни частици, наречени неутрони.
Рутеният има седем изотопа, като три са особено важни за резултатите от изследването. Съотношението на изотопите му съвпада с това на други известни въглеродни астероиди.
Астероидите от К-клас, които са сред най-древните обекти в Слънчевата система, са най-често срещаният тип, следвани от силикатните (каменни) астероиди от С-клас и по-редките метални астероиди от М-клас.
Различията в състава на астероидите се дължат на това на какво разстояние от Слънцето са формирали.
След като се е образувал във външната част на Слънчевата система, астероидът вероятно по-късно е мигрирал навътре, за да стане част от главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, преди по някакъв начин да бъде изпратен в посока към Земята, вероятно в резултат на сблъсък, посочва Фишер-Годе.
"Всички метеорити, падащи на нашата планета, които са фрагменти от астероиди от класове К и С, произхождат от астероидния пояс. Така че изглежда най-вероятно астероидът, ударил Юкатан в края на периода креда, също да произхожда от него", обяснява ученият.
Изследователите са анализирали проби от пет други удара на астероиди, датиращи отпреди 37 милиона до 470 милиона години, и са установявили, че всички те са от С-клас, което илюстрира рядкостта на сблъсъка с въглероден астероид.
